Решение № 1288 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2014 г.

Решение № 1288 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Диян Иванов Желязков - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № 3-364/05.06.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с адрес гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 128, против Решение № 1657 от 04.07.2014 г., на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 3953/201З г., с което е отменен Ревизионен акт № 031301077/02.07.201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 533/14.10.201Зг. на директора на дирекция ОДОП Варна, както и срещу Определение № 3504/02.09.2014 г., постановено по същото дело, с искане за отмяната им като неправилни, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответникът: "ТРАНС-СИС" ЕООД гр. Варна чрез адв. Нинов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразен Ревизионен акт № 031301077/02.07.201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 533/14.10.201Зг. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който на ревизираното дружество"Транс-Сис" ЕООД, ЕИК 103765420, гр. Варна, представлявано от Георги Петров, са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 05, 06, 07, 08, и 09. 2012 г. общо в размер на 10717,89 лв. и лихви за просрочие - 747,68 лв. Относно извършения ВОД с получател "CGN S. R. L" Италия и "P. W. Autos Sp. z. o. o" Полша първоинстанционният съд е приел въз основа на всички представени и приети доказателства, както заключението на ССЕ, че е налице реална доставка. За целта е направил подробен анализ на международните товарителници, фактури и другите съпътстващи транспортни документи. Първоинстанционният съд е мотивирал също така извода си за незаконосъобразност на приетото от органа по приходите обстоятелство, че данъчните фактури, издадени от жалбоподателя на контрагенти с ДДС - регистрация в страни от ЕС - Дания и Белгия, с предмет- доставка на транспортни услуги с нулева ставка на ДДС, са по смисъла и по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Анализирайки представените писмени доказателства - "обобщение на работните поръчки" с лого на Maersk Line, "инструкции за транспорта при износ" и "инструкции за транспорта при внос" с лого на Maersk Line, на Сафмарин Контейнер Лайне Н. В. или Сайго Лайн А/С, както и писма на Maersk и др., е приел за правилно вписаното във фактурите основание на сделката чл. 21, т. 2 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Не са налице основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът, въз основа на установените правно релевантни факти, е приложил правилно материалния закон. Изводите му за незаконосъобразност на оспорения РА са правилни. Настоящият касационен състав споделя крайното заключение на първоинстанционния съд, че извършените ВОД с получател "CGN S. R. L" Италия и "P. W. Autos Sp. z. o. o" Полша се доказват от представените писмени документи, свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на анализ в първоинстанционото съдебно решение на съдържанието на новопредставените писмени доказателства. Съдът е извършил подробен анализ на реквизитите на представената по делото товарителница и по двете вътрешнообщостни доставки, и е стигнал до правилния извод за допусната очевидна фактическа грешка при попълване на товарителницата по първата доставка, като са разменени местата на товарене и разтоварване. Не се констатират и твърдяните в касационната жалба "множество съществени процесуални нарушения". Кои точно норми на процесуалните закони са нарушени не е посочено. Съдът се е произнесъл, като е изложил мотиви защо кредитира оспорената от приходните органи товарителница. В съответствие с чл. 7 от АПК съдът е събирал и приобщавал доказателства по реда на процесуалните закони. Косвеното доказване на фактите, отразени в оспорените международни товарителници и фактури с други документи, изхождащи от трети, неучастващи в спора страни, е начин на защита на ревизираното лице, който е в пряка връзка с направеното оспорване от органите по приходите пред съда. Съдебно-счетоводната експертиза по делото не е оспорена и не е искано назначаването на тройна такава. Съдът е съпоставил данните от всички представени транспортни документи - изпращач, получател, товарен и разтоварен пункт, номер на превозно средство, packing list и др., и е достигнал до верния извод за наличие на съвпадение на информацията от тях със счетоводните документи - фактурите. Правилно и обосновано, в съответствие с доказателствата и с чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 79 от ППЗДДС и чл. 125, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 115 от ППЗДДС, съдът е приел, че извършеният от ревизираното лице транспорт по поръчка на "АП Мьолер Мерск" и предприятията им в група "Сафмарин Контейнер Лайн Н. В. " и "Сийго Лайне А/С", за който са издадени процесните фактури, представляват доставки на транспортни услуги по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, но не и по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както е прието в РА. Частната жалба срещу Определение № 3504/02.09.2014 г. постановено по адм. д. № 3953/201З г., също е неоснователна. Обосновано, въз основа на доказателствата, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК за изменение на решението в частта за разноските и ангажиране на жалбоподателя за цялостното им заплащане. Ето защо като е отменил РА съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. съобразно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение