Решение № 1152 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2013 г.

Решение № 1152 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Йорданов Сульов, от гр. Дупница и Павлина Петрова Сульова, от гр. Дупница, чрез процесуалния им представител - адв. Динева, като за Павлина Сульова касационната жалба има характер на частна. Насочена е срещу Решение № 153/09.07.2013 г. по адм. дело № 391/2012 г. на Административен съд-Кюстендил, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Иван Сульов против Заповед № ДК-02-ЮЗР-530/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и същия е осъден да заплати на РДНСК-ЮЗР разноски в размер на 150 лева и в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Павлина Сульова срещу същата заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, като недопустима и производството е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, в обжалваните му части, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът Георги Иванов Сульов, редовно призован не се явява и не изразява становище. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЗР, редовно призован, също не се явява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Симеонова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалба едновременно за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в отхвърлителната му част, първоинстанционният съд е приел, че оспорената от Иван Йорданов Сульов заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда, въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, оспорващия е реализирал незаконен строеж, определен като основен ремонт на постройка от допълващо застрояване в УПИ ХХVII-3851,кв. 10а по плана на гр. Дупница от 1993 г., без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ. Липсата на строителни книжа и липсата на условия за определяне на строежа като "търпим", по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и "узаконим" по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /Д. в. бр. 63/2003 г./, според съда, правят законосъобразно премахването му, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Този извод е направен, след като съдът е установил, че първия етап от строителството на гаража е извършен в периода 2006-2007 г., а втория, след 2007 г. С обжалваното решение, в прекратителната му част имаща характер на определение, съдът е приел, че Павлина Сульова няма правен интерес да оспорва процесната заповед, тъй като не е заинтересовано лице, поради това, че не е адресат на заповедта. I. По касационната жалба на Иван Йорданов Сульов: Касационната жалба срещу обжалваното решение, в отхвърлителната му част, е неоснователна. Съдът, въз основа на установените правно-релевантни факти, е постановил правилно решение. Правилни са изводите му, че разпоредения за премахване строеж: "Постройка от допълващото застрояване", извършен от касатора в УПИ ХХVII-3851, кв. 10а по плана на гр. Дупница, представляващ гараж и тоалетна на кота нула и две помещения над тях, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради отсъствие на каквито и да са строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ. Правилно е конкретизирано и строителството, а именно, че с оглед на събраните гласни доказателства, се касае за извършен от касатора основен ремонт на съществуващ гараж /или кухня/, тъй като е извършена цялостна подмяна на конструктивни елементи, подмяна на две тухлени стени, направа на стоманобетонова плоча, като първи етап, а впоследствие и изграждане на две помещения над първо ниво, което представлява нов строеж. Описанието на извършеното съответства изцяло на описанието в съставените КА № 87 и № 88, поради което не са налице нови фактически установявания, с тези по заповедта, както неправилно се поддържа от касатора. Правилни са и изводите на съда по отношение времето на извършеното строителство. В случая предмет на заповедта е строежа, в състоянието, в което се намира към момента на проверката от органите на ДНСК, а не към друг минал момент, за който свидетелите установяват, че е налице полуразрушена постройка. Последната е различна от строежа, представляващ основен ремонт и строителство на второ ниво, над гаража, поради което обосновано съдът е възприел като момент на извършването му 2006-2007 г., установена от гласните доказателства. Правните изводи, относно "търпимостта" му, съобразно този момент на строителство, биха били същите дори и при възприемане като година на строителство 2004 г., съгласно декларацията на самия касатор, на стр. 35 от делото. Строежът не е търпим, съгласно § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, поради това, че не попада като период на извършване в нито една от тези три хипотези на разпоредбата, а също така и поради това, че не е допустим по действащия ПУП от 1993 г. и по правилата и нормативите на ЗУТ, касаещи строеж на гараж, като допълващо застрояване, с оглед местоположението и височината му. Поради това и изводите на съда за отсъствие на законовите предпоставки на § 16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, възпрепятстващи премахването на строежа, са правилни. Като правилно в тази част, обжалваното решение следва да се остави в сила. II. По частната жалба на Павлина Сульова: Частната жалба е неоснователна. Правен интерес да оспорва заповедта за премахване на незаконен строеж има адресатът й, който може да бъде извършителят, собственика му или лице, притежаващо други вещни права върху строежа. В случая Павлина Сульова не е адресат на заповедта, в качеството си на извършител или собственик на строежа. Същата е съсобственик на имота върху който е изграден процесния строеж, което не я прави заинтересовано лице, с право на жалба. Като е достигнал до същия извод, макар и с други мотиви, съдът е постановил правилно решение, с характер на определение, което следва да се остави в сила. При неучастие на процесуалния представител на ответника в касационното производство пред Върховен административен съд, искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно постановения резултат по касационната жалба, се явява неоснователно. Неоснователно е и искането за разноски на касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение