Решение № 9045 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2019 г.

Решение № 9045 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Векстрейд – 7" ЕООД, гр. София против решение № 892/14.05.2019 г. по адм. дело № 2006/2018 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от шума и околната среда (ЗЗШОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 892/14.05.2019 г. по адм. дело № 2006/2018 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Векстрейд – 7" ЕООД, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Родопски извор" № 28 а, ет. 1 срещу заповед № РД – 22 – 46/09.07.2018 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Бургас, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол е потвърдено предписание № ДЗК-189/08.07.2018 г. за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на обект: клуб "Хедон", находящ се в гр. Созопол, ул. "Ропотамо" № 2, за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа и на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е спряна дейността в същия обект за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че във връзка с подадени жалби до Община Созопол за повишени нива на шум, директорът на РЗИ-Бургас е издал заповед № РД 15-270/03.07.2018 г, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 2, 4, 6 и 7, вр. § 1, т. 10, б. "г" от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 17 и чл. 26 от ЗЗШОС и др., наредил на служители от РЗИ-Бургас да извършат проверка от 22, 00 ч. на 08.07.2018 г. до 02, 00 ч. на 09.07.2018 г., включваща измерване нивото на еквивалентните нива на шум от обекти за търговия с храни и увеселителни заведения, находящи се на територията на Община Созопол. След осъществения контрол е било издадено предписание № ДЗК-189/08.07.2018 г., касаещо клуб "Хедон" - заведение от открит тип, с озвучаване, което се е извършвало от музикална уредба. Констатирани са нарушения на чл. 31, ал. 2 от ЗЗ и чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, като за тяхното отстраняване на основание чл. 19, ал. 2, т. 6 и 7 от ЗЗ, чл. 28, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. е било издадено процесното предписание за спиране на музикалното озвучаване за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа. На 09.07.2018 г. е издадена оспорената пред административния съд заповед № РД 22-46/09.07.2018 г. за спиране на дейност на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗ, вр. чл. 11, ал. 4 и чл. 46, ал. 5 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г., чл. 31, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗШОС, от директора на РЗИ-Бургас предвид правомощията му съгласно чл. 17 от ЗЗШОС, относно осъществяван от РЗИ контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум и с оглед чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 12, б. "г" от ДР на ЗЗ. Така изяснени, фактите по спора кореспондират с приетите по делото доказателства и изводите, до които е достигнал административният съд са обосновани. Правилно по аргумент на чл. 38, ал. 2 ЗЗ съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Предвид обстоятелството, че при условията на чл. 31, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЗШОС министърът на здравеопазването е упълномощил издателя съгласно заповед № РД 28-160/19.05.2011 година, компетентността е налична. Спазени са предвидената форма на акта, както и административнопроцесуалните правила за издаването му. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЗШОС кметовете на общини имат правомощия във връзка с контрола при спазване на изискванията по чл. 16 а от с. з., но това не изключва правомощията на директора на РЗИ, поради което доводите за нищожност на заповедта са неоснователни. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЗШОС компетентният орган може да спира дейности на локални източници на шум при нарушение на предвидените в закона изисквания за работа. При издаването на акта е установено, че обектът е от открит тип и е източник на шум над допустимите норми, предвид озвучаването чрез музикална уредба. Тази дейност е в нарушение на установени здравни изисквания за осигуряване на подходяща жизнена среда. Съгласно § 1, т. 12 от ДР ЗЗ шумът в урбанизирани територии е определен като фактор на жизнената среда. Наличието на музикално озвучаване извън часовия интервал по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС съответно на закона е определено като нарушение на здравните изисквания при осъществяване на дейността на обекта. В законовата норма не е включен елемента за сила на звука и измерване с техническо средство, поради което възраженията в тази насока не водят до извод за неизпълнение на фактическия състав. Неоснователен е и доводът, че обектът е извън жилищна зона или курорт. От доказателствата по делото, вкл. експертните заключения, е установено, че клубът се намира на плажа като курортен ресурс на морския курорт с национално значение Созопол. Съгласно чл. 76 от ЗЗ в границите му попада морският плаж като урбанизирана територия. Възраженията, основани на разпоредбите на ЗУТ за строителни граници са неоснователни, тъй като спорът се отнася до спазване на изискванията на ЗЗ и издадената заповед е във връзка с обществени отношения, регулирани от този закон. Законосъобразно административният съд е приел, че са приложени точно материалноправните разпоредби. Спазен е принципът за съразмерност като ограничението на правата, наложено с акта отговаря на най-необходимото за целта на издаването му. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение