Решение № 69 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, против решение 2175 от 06.03.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 881/2024 г., с което е оставена без разглеждане исковата претенция в частта за 800 лева имуществени вреди за адвокатски хонорар по адм. д. 9721/2022 г. на Административен съд София-град и е прекратено производството в тази част, уважен е искът за неимуществени вреди до размер на 500 лева и е отхвърлен за разликата до 5000 лева, както и са отхвърлени исковете за имуществени вреди, претендирани като банкови такси и комисионни, обезщетение, равняващо се на законната лихва върху сумата 9731,59 лева за периода 11.08.2022 г. 23.07.2024 г., както и 1200 лева пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на претенциите. Ответната страна Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218 АПК, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Първоинстанционният съд е установил, че с окончателно решение на Върховния административен съд е отменено като незаконосъобразно решението на директора на ТП на НОИ София, с което е потвърдено разпореждане за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение в размер на 9731,59 лева, поради което е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел иска за допустим и е изследвал наличието на останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността настъпили имуществени и неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдените вреди, като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, включително свидетелските показания относно преживени негативни емоции, данните за наложените запори и удържани суми, както и относимата нормативна уредба и специалните редове за присъждане на разноски и възстановяване на недължимо платени суми. Въз основа на тези установявания съдът е приел, че неимуществените вреди са доказани само частично и е присъдил обезщетение по справедливост в размер на 500 лева, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 5000 лева. Искът за 800 лева адвокатски хонорар е оставен без разглеждане поради наличие на специален ред за присъждане на разноски по АПК, а претенциите за банкови такси, за обезщетение, равняващо се на законната лихва върху удържаната сума, както и за пропуснати ползи от неполучени данъчни облекчения за деца са отхвърлени като неоснователни поради липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е, но противоречи на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като за да бъде ангажирана отговорността е необходимо кумулативното наличие на: отменен незаконосъобразен акт/действие/бездействие, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразността и вредите. При липса на който и да е елемент от сложния фактически състав отговорността не се реализира. При правилно разпределена доказателствена тежест първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал фактически и правни изводи, част от които не се споделят от настоящата инстанция. По претенцията за неимуществени вреди съдът е кредитирал гласните доказателства относно преживени притеснения и негативни емоции във връзка с предприетите действия по изпълнение на отменения акт, но е направил немотивиран извод, че твърдените страдания не са изцяло доказани. Те са установени единствено със свидетелски показания, без медицинска документация за психотравма, лечение или трайно разстройство, като същевременно е отчел, че в релевантния период са налице и други житейски и здравословни обстоятелства, които обективно влияят върху емоционалното състояние на ищцата и затрудняват отделянето на преживяванията от отменения административен акт. Това по същество е точен, но неправилен извод с оглед събраните по делото доказателства. Единствено най-близките до пострадалото от административния акт лице са преки свидетели на психоемоционалното му състояние и те в достатъчна степен са описали преживените от г-жа К. стрес и отрицателни емоции. При тези данни присъждането на обезщетение по справедливост в размер на 500 лева, при отхвърляне на претенцията за разликата до 5000 лева, не съответства на критерия по чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на препращането на чл. 4 ЗОДОВ. Съдът е следвало да отчети продължителността на периода, през който лицето е е могло да се ползва от средствата си и особените затруднения, които предварителното изпълнение на незаконосъобразния акт е довело. В този смисъл съдът намира, че исковата претенция е доказана до размера от 3000 лв. и следва да потвърди решението в тази му част, като отмени за остатъка от 2500 лв., до пълния установен от настоящата инстанция размер. По претенцията за 800 лева имуществени вреди за адвокатски хонорар, направен в производството по адм. д. 9721/2022 г. на Административен съд София-град, първата инстанция правилно е приела, че този разход, доколкото представлява съдебни разноски по административно дело, е подчинен на специалния ред за присъждането им по чл. 143 АПК, а при наличие на специален ред за обезщетяване ЗОДОВ е неприложим на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Ищцата е имала възможност да претендира сторените разноски пред съответната съдебна инстанция. Видно от Определение 4236 от 08.04.2024 г. по адм.дело 4135/2023 г. е отхвърлена молба за допълване на Решение 705/22.01.2024 г. на ищцата, която пред касационната инстанция е поискала да й бъдат присъдени сторените разноски пред първата инстанция, но решаващият състав е отхвърлил молбата с аргумент, че претенцията е несвоевременно заявена. Следователно искът в тази част правилно е оставен без разглеждане и производството е прекратено. По отношение на претенцията за имуществени вреди, претендирани като банкови такси и комисионни във връзка с наложения запор върху личната банкова сметка на касаторката, настоящата инстанция намира касационните доводи за неоснователни. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да бъде установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпилата имуществена вреда. В конкретния случай твърдените разходи за такси и комисионни действително произтичат пряко от самото издаване на отменения акт, но не са доказани като общ размер от ищцата, поради което правилно първоинстанционният съд е изложил и такива мотиви, като в тази част решението му следва да бъде оставено в сила. По претенцията, формулирана като обезщетение за сумата от 2361,09 лв., равняващо се на законната лихва върху сумата 9731,59 лева за периода 11.08.2022 г. 23.07.2024 г., настоящата инстанция намира, че изводите на съда са неправилни. Вярно е, че възстановяването на недължимо платени суми по ДОО протича в самостоятелно административно производство по реда на КСО, и че в конкретния случай органът се е произнесъл в предвидения срок след сезиране от правоимащото лице, но в настоящия случай се касае не до пропуснати ползи под формата на лихви, а до законната лихва върху дължимата сума, която следва да се присъди на лицето, поради издаването на един неправомерен административен акт. Налице е пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда под формата на лихва, която ВАС в трайната си практика присъжда на увредените лица. Сумата е точно изчислена от лицето в исковата му молба и е проверена от съда на сайта на НАП за изчисление на законните лихви /https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/. Ето защо съдебното решение в тази му част също следва да бъде отменено и претендираната сума да бъде присъдена. По претенцията за 1200 лева, квалифицирана като пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца, първата инстанция правилно е приела, че ползването на данъчно облекчение се развива в отделно административно правоотношение пред компетентния орган по приходите, при наличие на специфични материалноправни предпоставки и не е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт на НОИ. Правото на ползване на данъчни облекчения за деца е уредено в специална нормативна уредба и се реализира в рамките на самостоятелно административно правоотношение между данъчно задълженото лице и компетентния орган по приходите Националната агенция за приходите, при наличие на конкретно предвидени от закона материалноправни и процесуални предпоставки. Неполучаването на данъчно облекчение не е автоматична и неизбежна последица от издаването на отменения като незаконосъобразен административен акт, нито от последващото му изпълнение. Реализирането на това право зависи от извършването на самостоятелни действия от страна на данъчно задълженото лице подаване на годишна данъчна декларация, деклариране на обстоятелствата, даващи право на облекчението, както и от преценката на компетентния орган по приходите относно изпълнението на законовите изисквания. Следователно и в тази част не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изложеното, касационните доводи обосновават отменителни основания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и частично неправилно, поради което следва да бъде оставено в сила само в отделни свои части. В други части, съобразно изложените мотиви исковата претенция на Д. К. следва да бъде уважена. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 50 лева, с оглед частичното уважаване на касационната жалба. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд