Решение № 3299 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2017 г.

Решение № 3299 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията), представлявана от председателя доц. д-р И. И., подадена чрез процесуалния му представител Р. Р., срещу решение № 26 от 4.01.2017 г., постановено по адм. д. № 8400/2016 г. от Административен съд – София град.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като жалбата на [фирма] бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма] в писмен отговор по жалбата и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. изразява становище за нейната неоснователност. Иска и присъждане на разноски, за което прилага списък. Заинтересованата страна - [фирма] не ангажира становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал твърдените нарушения. Решението като правилно следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил мълчалив отказ на КЕВР по жалба вх. № Е-12-00-743/25.06.2016 г., подадена от [фирма], с която е оспорено непостигнато съгласие по отношение на [фирма] във връзка с приложението на Решение № Ц-14/1.07.2014 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби се съдържа в разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3), като, Комисията е следвало да се произнесе по постъпила пред нея жалба с изричен акт. Безспорно от доказателствата по преписката се установявало, че по жалбата на [фирма], , входирана в КЕВР с № Е-12-00-743/25.06.2016 г., не е било постановено решение, нито пък преписката е била прекратена. Приел е, че КЕВР е дължал произнасяне по жалбата в двумесечния срок по чл. 22, ал. 4 от ЗЕ от постъпването й. След като КЕВР не се произнесла с изричен акт, според съда бил налице мълчалив отказ, поради което е отменил същия. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че [фирма] в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяем източник е подал жалба до КЕВР срещу [фирма] във връзка с приложението на Решение № Ц-14/1.07.2014 г. на КЕВР и непостигнато съгласие при определяне на преференциални цени. Жалбата е подадена чрез [фирма] на 19.05.2016 година и е препратена на КЕВР с писмо с изх. № СЕ-ДОС-1223-22 от 20.05.2016 година и е заведена с вх. № Е-12-00-743 от 25.05.2016 година, съгласно деловоден регистър на Комисията. Правомощието на КЕВР да разгледа жалбата произтича от чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а срокът за произнасяне е визиран в ал. 3 и ал. 4 на същия законов текст. Същото правомощие на Комисията е уредено и в чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3, към чийто ред е направено препращане в чл. 22, ал. 7 от ЗЕ. Комисията не се е произнесла по жалбата, въпреки задължението й по чл. 147 от Наредба № 3. След като е била длъжна да се произнесе, но не е сторила това, по силата на законовата фикция на чл. 58 от АПК е формирала мълчалив отказ, който също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, според чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен, защото Комисията винаги дължи произнасяне с изричен акт, според чл. 147 от Наредба № 3, както правилно е приел и административният съд. Наведеният довод в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо е неоснователен. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от производител на ел. енергия от възобновяем източник, каквото качество има [фирма] съгласно § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. Същият е собственик на въведена в експлоатация МВЕЦ [наименование] [населено място] с инсталирана мощност 187 кВт и има сключен с [фирма] договор за изкупуване на ел. енергия. Позоваването на влязло в сила съдебно определение на Върховния административен съд не следва да се взема предвид. На първо място, тъй като казусът не е аналогичен, а на второ място следва да се има предвид, че това определение е инцидентно, откъснато от наложилата се константна практика на Върховния административен съд относно липсата на произнасяне, когато такова се дължи от административния орган по закон и последствията от това непроизнасяне. А именно, жалбата срещу мълчалив отказ, когато органът има законово вменено задължение да се произнесе с изричен акт, следва да се уважи, а мълчаливият отказ съответно да бъде отменен. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата за удължаване на срока. Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЕ, при жалби по чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок до два месеца след получаването й, като този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията, а със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. По преписката липсват данни Комисията да е предприела действия по доброволно уреждане на спора или пък за събиране на допълнителни данни и информация, само в които хипотези се допуска възможността за удължаване на срока. По изложените съображения съдебното решение като допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно. Претедираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер, поради което се дължат от ответника по делото КЕВР. Представителят на КЕВР в съдебно заседание са възразили за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира възражението за прекомерност за основателно. Налице са основанията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, тъй като заплатеното възнаграждение е прекомерно завишено. Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - решение на КЕВР, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай - установителни, определя неоценяемия характер на жалбата. Ето защо следва да бъде намален размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,