Решение № 13398 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2019 г.

Решение № 13398 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Карагеоргиева, Н. Костадинова, К. Симеонова и Л. Симеонов против решение № 7032 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 12408/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Кристиан 98" ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният инженер на район "Витоша" – Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град прогласява нищожността на заповед № И-04/7.06.2017 г. на главния инженер на район "Витоша" – Столична община, с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено разрешение за строеж на благоустройствен обект № ЕЛ-37 от 18.05.2017 г., ведно с одобрения инвестиционен проект издадено на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "Кристиан 98" ЕООД, И. Карагеоргиева, Л. Симеонов, Н. Костадинова и К. Симеонова. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че разрешението за строеж не подлежи на отмяна по реда на чл. 91, ал. 1 АПК. Съдът прави извод, че нормата на чл. 156 ЗУТ изключва общите правила на АПК за преразглеждане и възобновяване, при които се допуска отмяна на административен акт, поради което макар и невлязло в сила, издателят на акта не разполага с компетентност за отмяната му по чл. 91 от АПК, нито за възобновяване по чл. 99 от АПК. По тези съображения съдът прогласява нищожността на оспорената заповед. Изводът на първоинстанционния съд за нищожност на оспорената заповед е неправилен. В специалния закон – ЗУТ, след отмяната на чл. 214а – ДВ бр. 101/2015 г., не е налице правна норма, която да изключва приложението на отзива по чл. 91, ал. 1 АПК по отношение на издадените разрешения за строеж. Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 АПК. Това означава, че по отношение на процесния акт – разрешение за строеж, издателят му има правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл. 91, ал. 1 АПК, да го оттегли. В този смисъл е и решение, постановено по адм. д. № 7699/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Независимо от това изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта за оттегляне на издаденото разрешение за строеж, са правилни. Законосъобразно съдът приема, че оспорването от касаторите на валидността на сключеното споразумение от 30.08.2016 г. към договора за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа от 23.02.2006 г. с твърдение, че същото е подписано формално от тях без знанието и съгласието им, е неотносимо към законосъобразността на разрешението за строеж. В производството по оспорване на заповедта съдът не може да осъществява косвен съдебен контрол върху валидността на споразумението. Освен това от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че са налице решения на общото събрание на собствениците на етажната собственост, като на проведеното общо събрание на етажните собственици на 24.03.2014 г. е взето решение с единодушие на всички собственици да се предприемат необходимите действия за присъединяване към ЧЕЗ, включително проект за външно ел. захранване с разрешение за СМР. На проведеното общо събрание на собствениците на етажната собственост на 10.05.2016 г., е взето решение за присъединяване на сградите към електроразпределителната мрежа чрез захранване от съседен трансформаторен пост и сключване на съответните договори с упълномощаване на управителя на етажната собственост да подписва договори и споразумения. Общите събрания са свиквани и провеждани по предвидения в закона ред, а фактът, че касаторите не са присъствали на тях не обосновава тяхната незаконосъобразност. Редът за оспорване на решенията, приети от общото събрание на етажните собственици е по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост. Доказателства по делото в тази насока не са приложени. При липса на влезли в сила съдебни решения за отмяна на решенията на общото събрание, всички собственици са обвързани от приетите решения и не могат да правят възражения за тяхната незаконосъобразност в административното, респективно в съдебното производство. Извън правомощията на административния орган, съответно на съда в съдебно-административното производство е да преценя валидността на сключеното споразумение, респективно законосъобразността на взетите решения от общото събрание на етажните собственици, при липса на влезли в сила съдебни решения, които да ги отменят. При постановяване на заповедта за оттегляне на издаденото разрешение за строеж са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във фактическите основания за издаване на процесната заповед е посочено, че в жалбата срещу издаденото разрешение за строеж се "изказват твърдения, че предвиденото проектно изграждане не е съгласувано по никакъв начин с жалбоподателите, като същото отменя предходно съгласувано от тях във връзка, с което същите са учредили право на строеж на "ЧЕЗ разпределение България" АД". В случая в нарушение на чл. 35 АПК отзива е постановен без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение по случая, като административния орган единствено приема твърденията на жалбоподателите, без да събере доказателства в тази насока и въз основа на тях да направи извод и посочи нарушените правни норми, регламентирани в ЗУТ, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това учреденото право на строеж от 2009 г., за което не са налице доказателства да е реализирано, не е предмет на производството и същото не е пречка за издаване на друго и различно разрешение за строеж, както в случая е сторено. В тази връзка правилно съдът приема, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Приетото от административния орган нарушение, че предвиденото проектно изграждане не е съгласувано с жалбоподателите, е в противоречие със събраните по делото доказателства. От последните се установява, че управителят на етажната собственост е упълномощен да подписва договори и актове във връзка с присъединяването на сградите към електроразпределителната мрежа. В тази връзка възражението на касаторите, че не е налице етажна собственост, е неоснователно. От една страна дали е налице етажна собственост е относимо, към законосъобразността на взетите решения от общото събрание на етажната собственост, което, както бе посочено по-горе, следва да се установи с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна по аргумент на чл. 182, ал. 2 ЗУТ момента, в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сграда или самостоятелни части от нея е, когато сградата се изгради на степен "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ, а именно това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В случая видно от постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 21.06.2011 г. (влязло в сила на 29.06.2011 г.) е, че на "Кристиан 98" ЕООД са възложени апартаменти, офиси и ателиета от сграда, изградена на етап груб строеж. Етажната собственост възниква в момента, в който етажи или части от етажи, в една построена в груб строеж сграда, станат притежание на различни правни субекти. Следователно изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, са законосъобразни и обосновани, като съответни на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че в обжалваното решение не е посочено, че същото подлежи на обжалване не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В случая жалбата е подадена в срок и правото на защита на жалбоподателите не е нарушено. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не връща преписката на административния орган за разглеждане по същество на жалбата срещу разрешението за строеж, са неоснователни. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта за отзив съобразно чл. 91, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят И. Карагеоргиева, Н. Костадинова, К. Симеонова и Л. Симеонов да заплатят на "Кристиан 98" ЕООД сумата 1000 лв. представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно направеното възражение за неговата прекомерност, а на "ЧЕЗ Разпределение България" АД сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,