Решение № 5602 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1211/2013 г.

Решение № 5602 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1211/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Съботинов Цветанов от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Катя Димова, против решение № 37/3.12.2012 г., постановено по адм. дело № 353/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение ПЕО № 130/1.10.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В писмено становище от 14.03.2013 г., представено от пълномощника, се излагат съображения, обосноваващи посочени оплаквания. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалба на Стоян Съботинов Цветанов против решение № ПЕО № 130/1.10.2012 г. на директора на РУСО гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-3603/11.06.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е отказано изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стоян Цветанов въз основа на представените доказателства за зачитане на трудов и осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането за периода от 4.10.1996 г. до 25.03.1999 г. Съдът е изложил, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 9, ал. 3 КСО, тъй като КСО е влязъл в сила от 1.01.2000 г. и не му е придадено обратно действие. През периода, за който се претендира признаване на осигурителен стаж е действала Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение и съгласно чл. 13, ал. 1 и 3 от същата, на задължително обществено осигуряване за всички осигурителни случаи подлежат лицата, които са получили възнаграждение по-голямо от визираните в ал. 1 размери и времето, през което са получавали такова възнаграждение се зачита за трудов стаж. В случая жалбоподателят е бил управител на търговско дружество до вписването в търговския регистър на заличаването му като управител със съдебно решение от 21.08.1996 г. и до тази дата за него са били налице основания за зачитане на трудов стаж. Това обаче не води до извод, че е налице трудово правоотношение, поради което нормите на чл. 352 и чл. 354 от Кодекса на труда /КТ/ са неприложими. Наред с това съдът е посочил, че дори и да е било налице трудово правоотношение или уволнение поради задържане от органите на властта и впоследствие постановяване на оправдателна присъда, то прекратяването на договорните отношения между търговското дружество и жалбоподателя и вписваното на това обстоятелство в търговския регистър предшества постановлението за налагане на мярка на процесуална принуда. Настоящият касационен състав намира че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Стоян Съботинов Цветанов получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по реда на Закона за пенсиите (отм.), считано от 25.03.1999 г. Тази пенсия е изменяна и многократно е осъвременявана. От Стоян Цветанов е подадено заявление с вх. № ОП-692/11.01.2012 г., с което е поискал да бъде зачетен допълнителен стаж преди пенсиониране за времето от 4.10.1996 г. до 25.03.1999 г., като е представил присъда № 53/9.03.2011 г. на Районен съд гр. Сливница, служебна бележка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и постановление № 227/4.10.1996 г. на градския прокурор на СГП. Поисканото изменение на пенсията е отказано с разпореждане № ИП-3603/11.06.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № ПЕО № 130/1.10.2012 г. на директора на РУСО - гр. Русе. От съдържанието на присъда № 53/9.03.2011 г., постановена по НОХД № 26/2011 г. на Районен съд гр. Сливница, се установява, че съдът е признал подсъдимия Стоян Съботинов Цветанов за невиновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 337, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 и чл. 26 НК. Според заверката върху самата присъда същата е влязла в сила на 25.03.2011 г. С постановление от 4.10.1996 г., с изх. № 227/7.10.1996 г. на градския прокурор на гр. София по пр. № 227/96 г. на СГП, сл. д. № 17/96 г. на НСлС, на основание чл. 154, ал. 1 НПК е постановено отстраняване на Стоян Съботинов Цветанов от длъжността управител на завод "Дунарит" ЕООД до приключване на наказателното производство срещу него. В мотивите на постановлението е посочено, че извършеното престъпление е пряко свързано със заеманото от Цветанов служебно положение и има достатъчно основание да се счита, че това ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Със служебна бележка рег. № 4508/21.04.2012 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" при Министерство на правосъдието е удостоверено, че Стоян Съботинов Цветанов е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", като е задържан в ареста в гр. София на 9.07.1996 г. по сл. д. № 17/96 г. на 6 РСС за престъпление по чл. 337 НК и е освободен на 5.09.1996 г. с изменение на мярката за неотклонение в "парична гаранция". От представения по делото протокол № 6/11.07.1996 г. на общото събрание на "Дунарит" ООД гр. Русе е видно, че същото е проведено при дневен ред: определяне на временно изпълняващ длъжността управител на "Дунарит" ООД поради задържане от властите на управителя Стоян Съботинов Цветанов и е взето решение, с което е определен временно изпълняващ длъжността управител на същото дружество. С решение от 21.08.1996 г. по фирмено дело № 4071/1991 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе на основание чл. 490, ал. 2 ГПК е вписано в регистъра за търговски дружество том 3, стр. 68, парт. № 1610 на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма "Дунарит" ЕООД освобождаване на управител Стоян Съботинов Цветанов и приемане на нов управител. Няма данни, нито твърдения за обжалване или протестиране на това решение, респективно за отмяната му. По делото е безспорно, че при отпускането на личната пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите (отм.) на Стоян Цветанов му е зачетен трудов стаж до 21.08.1996 г. Предвид тази фактическа обстановка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание за зачитане на трудов и осигурителен стаж през периода от 4.10.1996 г. до 25.03.1999 г. и съответно за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. От представените със заявлението от Стоян Цветанов писмени доказателства не се установява основание за признаване на осигурителен стаж през посочения период при условията на чл. 9, ал. 3, т. т. 1, 2 и 3 КСО. Основанието за задължително обществено осигуряване и съответно - за признаване на трудов стаж на Стоян Цветанов като управител на "Дунарит" ЕООД е съществуващото гражданско правоотношение по договор за възлагане на управление на търговско дружество, а не трудово правоотношение по трудов договор, сключен между дружеството и Стоян Цветанов, като по делото и не се твърди, че трудов договор е сключван и съответно е съществувал. Характерът на правоотношението между дружеството и Стоян Цветанов е гражданскоправно и последният подлежи на задължително обществено осигуряване предвид размера на получаваното възнаграждение, съгласно чл. 13, ал. 1 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, работещи без трудово правоотношение /приета с ПМС № 120/3.07.1992 г., отм., ДВ, бр. 21/2000 г., в сила от 1.01.2000 г./, която е приложимия нормативен акт за процесния период. Правилни са изводите на съда, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 352 и 354 КТ, които регламентират случаите, при които времето по трудово правоотношение се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил, както и случаите, при които времето се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение. В чл. 352 КТ изрично е посочено, че се отнася за случаите, при които има възникнало трудово правоотношение, а от съдържанието на чл. 354, ал. 1, т. 2 КТ /регламентираща единствения случай, който е близък до процесния/ недвусмислено се налага извода, че се имат предвид случаите, при които е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено поради уволнение на посоченото основание - поради задържане от органите на властта. След като в конкретния случай не е съществувало трудово правоотношение към датата, на която Стоян Съботинов Цветанов е задържан под стража, то тези разпоредби са неприложими. В правната уредба, която е действала към процесния период - 4.10.1996 г. - 25.03.1999 г. не е предвидена възможност за признаване за трудов стаж на времето, през което лицето е било задържано от органите на властта и не е било привлечено като обвиняем, или е оправдано, или наказателното производство е било прекратено, дори и задържането да е било причина /пряка или косвена/ това лице да остане без работа. Както се посочи в случая не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 КТ /предишна т. 2 на чл. 354/, тъй като тя има предвид случаите на уволнение поради задържане от органите от властта, т. е. прекратяване на трудово правоотношение поради уволнение. Между Стоян Цветанов и "Дунарит" ЕООД не е съществувало трудово правоотношение, което да е прекратено поради задържането му под стража. Между тези лица е съществувало гражданско правоотношение по договор за възлагане на управлението на търговско дружество, който по правило е договор с оглед личността и може да бъде прекратен от изпълнителя на основанията по Търговския закон, а не на основанията по Кодекса на труда, предвидени за трудовите правоотношения. В случая е безспорно, че този договор е прекратен и това обстоятелство е вписано в регистъра на търговските дружества чрез заличаване на Стоян Съботинов Цветанов като управител на "Дунарит" ЕООД със съдебното решение от 21.08.1996 г. по ф. д. № 4071/1991 г. на Окръжен съд гр. Русе. Към датата на издаване на постановлението от 4.10.1996 г., с изх. № 227/7.10.1996 г. на градския прокурор на гр. София по пр. № 227/96 г. на СГП, сл. д. № 17/96 г. на НСлС, Стоян Съботинов Цветанов вече не е бил управител на "Дунарит" ЕООД, поради което отстраняването му от тази длъжност е било безпредметно. Поради това постановлението няма никакво значение за правоотношението между Стоян Цветанов и "Дунарит" ЕООД, тъй като това правоотношение вече е било прекратено и това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 21.08.1996 г. Правилно съдът е приел, че разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 3 КСО са неприложими в случая. Тези разпоредби са материалноправни и затова не намират приложение за фактически състави, възникнали преди влизането им в сила, съгласно общото правило за действие по време на материалноправните норми, според което фактите се регулират от правните норми, които са действали по време на осъществяването им. Кодексът за задължително обществено осигуряване /сега със заглавие Кодекс за социално осигуряване, съгласно изменението с ДВ, бр. 67/2003 г./ е приет с ДВ, бр. 110/17.12.1999 г. и е в сила от 1.01.2000 г. В първоначалната редакция на кодекса в чл. 10, ал. 2, т. 6 е предвидено, че се зачита за осигурителен стаж времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното производство е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. С изменението с ДВ, бр. 1/2002 г., подобна норма се съдържа в чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО, който предвижда, че се зачита на осигурителен стаж времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно. Както се посочи по-горе, тази разпоредба не намира приложение в случая, поради това че не е действала през периода, за който се претендира зачитане на осигурителен стаж - 4.10.1996 г. - 25.03.1999 г. и не й е придадено обратно действие с изрична законова норма. Наред с това, за хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО се отнасят изложените по-горе съображения относно хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че тя би била налице само в случаите, при които е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на посоченото основание. Само за пълнота следва да се посочи, че хипотезите на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 КСО, на които се позовава касаторът, без да излага конкретни доводи, също се неприложими, тъй като не са действали към спорния период. Освен това нито една от хипотезите по двете точки не е налице в случая. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,