Решение № 8241 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2018 г.

Решение № 8241 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Благоевград против решение № 440 от 13.03.2018 г., постановено по административно дело № 906/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № РД-09-1855 от 1.11.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, и РЗОК – Благоевград е осъдена да заплати на "МБАЛ Пулс" ("Многопрофилна болница за активно лечение Пулс") АД сумата от 350 лв. направени разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД гр. Благоевград, ЕИК 200110954, действащ чрез процесуалния представител адв. Р. Кипрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея първоинстанционно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил заповед № РД-09-1855 от 1.11.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, издадена на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), чл. 421, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 398, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 401, чл. 402, чл. 403 и чл. 405 от НРДМД за 2017 г. (Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 г.), от директора на РЗОК - Благоевград, с която на "МБАЛ Пулс" АД, с месторазположение на лечебното заведение в гр. Благоевград, е наложена санкция "финансова неустойка" в общ размер на 400, 00 лв. (2 х 200, 00 лв.) по два случая на ИЗ за неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм при провеждане на лечение на хоспитализирани болни по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани" и за нарушаване на установения ред за работа с първична медицинска документация по КП № 192 "Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции". С отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-1855 от 1.11.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград същият е наложил на "МБАЛ Пулс" АД санкция - финансова неустойка, в общ размер 400, 00 лв., за две нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на основание чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280 и чл. 285 от НРДМД за 2017 г. по ИЗ № 6144 и нарушение на чл. 372, ал. 1 от НРДМД за 2017 г. по ИЗ № 5907. С процесната заповед по т. 1 и т. 2 е прието, че в първия случай на лечение на поименно посочени ЗОЛ (здравноосигурени лица) не е изпълнен диагностично-лечебния алгоритъм при провеждане на лечение на хоспитализирани болни по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани", като не са спазени задължителните медицински критерии за дехоспитализация - не е стабилизирана кръвната захар на пациента и не е извършено контролно изследване на стойностите на кръвната захар, а по втория случай по КП № 192 "Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции", е нарушен установеният ред за работа с първична медицинска документация – в направлението за хоспитализация не са вписани придружаващите заболявания. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че съгласно заповед № РД 09-1058/14.07.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград е извършена проверка на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, чл. 382 от НРД 2017 г. за медицински дейности, Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, утвърдена от управителя на НЗОК, и индивидуалния договор № 010633/31.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с дружеството. Вследствие на проверката е изготвен протокол № П-Б-83/24.07.2017 г. от контрольори, като по отношение на дейността на лечебното заведение са установени нарушения на чл. 31, т. 1 и т. 2, чл. 280 и чл. 285 от НРДМД за 2017 г. за неизпълнение на задължителните критерии за дехоспитализация по клинична пътека № 158, и нарушение на чл. 372, ал. 1 от НРДМД за 2017 г. по изпълнение на КП № 192. Протокол № П-Б-83/24.07.2017 г. е връчен на управителя на "МБАЛ Пулс" АД, който в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО с писмено възражение е оспорил констатациите от протокола. Видно от протокол от заседание на Арбитражната комисия (АК) от 29.08.2017 г. същата не е стигнала до единодушно решение по оспорените констатации от протокола, като за всеки от тези случаи гласовете са - 3 гласа "за" и 3 гласа "против". Впоследствие е издадена и процесната заповед, като първоинстанционният съд е посочил, че органът, налагащ санкции, е следвало да мотивира акта и да обсъди направените в хода на административното производство възражения съгласно чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, в частност да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушенията, посочени в протокола и съответно в заповедта, както и да обсъди и обори становището на изпълнителя на медицинска помощ и да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Стигнал е до извод, че санкциониращият орган е преповторил констатациите от протокол № П-Б-83/24.07.2017 г. и е постановил административен акт без мотиви и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като при постановяване на заповедта е следвало да обсъди обясненията и възраженията на страните, както и да изясни фактите и обстоятелствата по случая. За да уважи жалбата срещу този административен акт съдът е приел, че наложената със заповедта на директора на РЗОК – Благоевград санкция е незаконосъобразна по отношение на т. 1 и т. 2, тъй като за първия спорен случай на пациент по ИЗ № 6144, хоспитализиран по КП № 158 и по втория ИЗ № 5907, заповедта се явява немотивирана, като не е посочено дали нарушенията попадат в дефиницията на "маловажен случай" съгласно § 1, т. 4. 2, б. "в" от ДР на НРД за 2017 г. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт отговаря на изискванията съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение съдът е стигнал до заключението, че по отношение на т. 1 по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани" така приетите за нарушения на чл. 31, т. 1 и т. 2, чл. 280 и чл. 285 от НРДМД за 2017 г., изразяващи се в неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм - не са спазени задължителните критерии за дехоспитализация на болния по КП, като не е стабилизирана кръвната захар на пациента, здравното заведение не следва да бъде санкционирано. Съгласно т. 4 "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" по КП № 158 един от медицинските критерии за дехоспитализация действително е "стабилизирани стойности на кръвната захар на диабетика". В случая, видно от медицинската документация на ИЗ № 6144, няма данни за това пациентът да е страдал от придружаващо заболяване "диабет", съответно той не попада в хипотезата на изискването за стабилизирани стойности на кръвната захар и не е било нужно контролно изследване на стойностите на кръвната захар. От така изложеното категорично може да се изведе, че при описаният случай е спазен диагностично-лечебния алгоритъм, завършена е клиничната пътека и са постигнати критериите за дехоспитализация, като наложената санкция е незаконосъобразна. По отношение на втория случай по ИЗ № 5907 по КП № 192 "Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции" така приетите за нарушения на установения ред за работа с първична медицинска документация – в направлението за хоспитализация не са вписани придружаващите заболявания по чл. 372, ал. 1 от НРДМД за 2017 г., също не следва здравното заведение да бъде санкционирано. След достигнати равен брой гласа "за" и "против" в заседание на АК, административният орган – директорът на РЗОК – Благоевград, действа в условията на оперативна самостоятелност, но следва да изложи собствени мотиви при налагане на санкциите. В случая това не е сторено. Административният орган не е обсъдил възраженията на лечебното заведение и не е изложил доводи защо не приема тези възражения. Изложил е формално мотиви, съдържащи данните от проверката. Заповедта в посочените й части повтаря констатациите от протокол № П-Б-83/24.07.2017 г., без да се обосноват наложените санкции. Мотивите на административния акт в случая не могат да бъдат извлечени и от протокола за извършената проверка, тъй като същите са оспорени пред арбитражната комисия и по тях не е взето решение. Правилно административният съд е приел, че тези констатации не могат да заместят мотивите на административния орган. Допълнително следва да се посочи, че придружаващите заболявания са вписани в амбулаторния лист на пациента и същите влизат в основното заболяване на пациента. Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед категоричното опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършени нарушения от лечебното заведение, който извод е обусловил издаването на заповедта за налагане на санкции, обоснован е крайният правен извод на Административен съд - Благоевград, че същата е незаконосъобразна и правилно тя е била отменена от съда, който съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта, Административен съд - Благоевград вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. За пълнота на изложението в тази връзка трябва да се отбележи, че дори и касационната жалба да бе основателна, то с оглед на това, че директорът на РОЗК – Благоевград лично е подписал жалбата и не е бил представляван от юрисконсулт в настоящото производство, юрисконсултско възнаграждение пак нямаше да бъде присъдено. На свой ред именно с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,