Решение № 8508 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2011 г.

Решение № 8508 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Жечка Радославова Баргазова - пълномощник на Магдалена Николова Петрова, Донка Илиева Николова и Галин Николов Генчев, всичките от гр. Варна, срещу решение № 1903 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 270 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата срещу заповедта на областния управител на Варненска област, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част относно имоти с № 260, № 577 и 258 по плана на новообразуваните имоти на местността "Ментеше", землище на гр. Аксаково. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са твърдения относно неправилната преценка от страна на съда върху представените писмени доказателства. По изложените съображения в жалбата и в представените писмени бележки се моли, решението да се отмени, без да се сочи какво се иска след това. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. По реда на чл. 163, ал. 2 АПК от адвокат Антоанета Колева - пълномощник на наследниците на Никола Илиев Николов - заинтересовани страни, е постъпил писмен отговор срещу подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за нейната неоснователност, като са изложени твърдения, опровергаващи тези в касационната жалба относно решението в частта му за имот № 577 по плана на новообразуваните имоти. По изложените съображения се моли, решението на съда да остане в сила. Отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба е постъпил и от адвокат Ани Тинева Максимова - пълномощник на Димитър Йорданов Димитров - заинтересована страна. В него също се излагат твърдения за неоснователност на касационната жалба в частта й относно имот № 258 по плана на новообразуваните имоти. Моли се, решението на съда в тази част да се остави в сила. Областният управител на Варненска област - ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител е изпратил отговор срещу касационната жалба, в който излага твърдения за нейната неоснователност. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, като моли то да бъде оставено в сила. Излага съображения и в изпратени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено след изясняване на фактическата обстановка. Прокурорът счита, че от събраните писмени доказателства и приетата експертиза е било установено, че и трите имота, предмет на жалбата са записани на законно основание на сочените в регистъра за собственици. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Никола Генчев Николов срещу заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на Варненска област. С нея, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ той е одобрил плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, попадащи в територия по § 4, за местността "Ментеше", к. р. 49, землище гр. Аксаково. Заповедта е обжалвана в частта й относно имоти с № 260, № 577 и 258 по ПНИ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите, а от регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ - заинтересованите страни, които служебно е конституирал. От нотариален акт № 51, том VI, д. № 2113 от 13.05.1966 г. е установено, че Генчо Николов Георгиев, който е баща на Никола Генчев Николов - наследодател на жалбоподателите, е придобил по замяна правото на собственост върху два имота: лозе от 1,800 дка, находящо се в местността "До моста" в землището на Аксаково при описаните в акта граници и второ лозе с площ от 7,700 дка, находящо се в местността "Ментеше", същото землище, при описаните граници. От втория имот с нотариален акт № 33, том VII, дело 2360 от 27.05.1966 г. Генчо Николов Георгиев е подарил на сина си Никола Генчев Николов лозе само с площ от 2 дка от лозето с площ от 7,700 дка, като двете граници на имота - наследници на К. Братинов и шосе - съвпадат с тези на подарената част от имота. От удостоверение № 384 от 5.04.1995 г. на Общинската поземлена комисия - Аксаково е установено, че на Никола Генчев Николов и Марийка Генчева Тодорова (като наследници на Генчо Николов Георгиев) е отказано възстановяване на правото на собственост върху продадените от тях имоти, от които 3,500 дка представляващи лозе в местността "Ментеше" и лозе с площ от 1,800 дка в местността "До моста", които са продадени от тях на описаните в удостоверението лица. С решение № 2683 от 19.12.2007 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Аксаково на Никола Генчев Николов е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху лозе с площ от 2 дка в местността "Ментеше", попадащо в терен по § 4, при граници: наследници на Киро Братинов, шосе, Генчо Николов Георгиев. А с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1136, д. № 115 от 6.03.2008 г. Никола Генчев Николов и Марийка Генчева Тодорова са продали на Петко Христов Алеков придобития по наследство имот с площ от 1721 кв. м по скица, а по предходен документ за собственост с площ от 7,700 дка, при описаните граници в м. "Ментеше". Този имот е с № 262 по ПНИ и в регистъра е записан за собствен на Петко Христов Алеков. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че имот № 577 по ПНИ е записан за собствен на наследниците на Никола Илиев Николов, въз основа на представено решение на ОСЗ - Аксаково, като със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост върху лозе от 9,500 дка, поради това, че то фигурира в нотариален акт № 51/1966 г. Относно имот с № 260, записан в регистъра за собственост на Иван Димитров Петлешев съдът е установил, че той е придобил по замяна правото на собственост върху него с нотариален акт № 149, том II, дело № 745 от 13.03.1965 г. два имота, представляващи лозе, и двата от по един декар при описаните граници, а с решение на ОСЗ - Аксаково на неговите наследници е възстановено правото на собственост в стари граници върху лозе от 2,500 дка в м. "Ментеше", при описаните граници, попадащо в територия по § 4. Относно имот № 258 по ПНИ, записан като собствен на Димитър Йорданов Димитров е установено, че за този имот правото на ползване е трансформирано в право на собственост, въз основа на представените удостоверение за ползване, съдебно решение, заповед на кмета за оценка на имота и документи за плащането на оценката. Чрез заключение на тройна съдебно-техническа експертиза съдът е установил идентичността на имотите по ПНИ със старите имоти. При тези фактически установявания съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна, защото и трите имота са записани на правно основание като собствени на лицата, описани вече. По изложените съображения е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно имот с № 577. Твърди се, че той неправилно е записан като собствен на наследниците на Никола Илиев Николов, поради това, че с решение № 1615 от 28.12.1992 г. на ПК - Аксаково, е отказано възстановяването на собствеността върху 9,500 дка, поради това, че този имот е фигурирал в нотариален акт № 51 от 1966 г. От данните по делото се установява, че освен соченото в касационната жалба решение има още едно решение под същия номер и дата - лист 192 - 193 от делото. От него е видно, че вторият имот, върху който се възстановява собствеността на същите наследници е с по-голяма площ, а съответно частта от имота, за която се отказва възстановяване на правото на собственост е 7,700 дка, по същата причина, описана вече. При така установените факти правилно и в съответствие с чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ този имот е записан като собствен на наследниците на Никола Илиев Николов. Вярно е обстоятелството, че този имот най-вероятно е част от бивш имот № 66, но в съдебно административното производство, в което се проверява законосъобразността на обжалваната част от заповедта на областния управител, постановена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се разглеждат спорове за принадлежността на материалното право на собственост. Няма пречка в едно производство пред гражданския съд касаторите да докажат своите претенции. В случай, че това стане, законодателят е предвидил в § 4к, ал. 8 да се извърши промяна във влезлия в сила ПНИ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно имот с № 258, записан като собствен на Димитър Йорданов Димитров. От приложените по делото писмени доказателства: удостоверение за предоставено право на ползване, влязло в законна сила съдебно решение, заповед на кмета на община Аксаково за оценка на имота и платежни нареждания, с които е извършено плащането на цената, се доказва по един несъмнен и безспорен начин пълна трансформация на предоставено право на ползване в право на собственост. Както правилно е възприел и съдът, вписването на Димитър Димитров за собственик на имот № 258 в регистъра на имотите е законосъобразно. Твърдението, че претенциите на касаторите са за тази част от имота - бивш имот № 66, простираща се между пътя и наследниците на Киро Братинов, записана в регистъра с неустановен собственик, е направено едва в касационната жалба, поради което е и неоснователно. Тази част от имота е с № 318, но тя не е била предмет на първоначалната жалба и не е била разглеждана от съда. За тази част от заповедта на областния управител не е подавана жалба, поради което съдът не е извършил контрол за законосъобразност върху нея, а това не може да се осъществи едва в касационното производство. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, поради което решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на адвокат-пълномощника на касаторите за присъждане на сторените по делото разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на областния управител за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според чл. 144 АПК ще следва да се уважи, като касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на областната управа разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение