Решение № 10434 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2022 г.
ВАСПето отделение01.11.2023 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение 911 от 19.05.2022г., постановено по адм. дело 301/2022 г. на Административен съд Пловдив, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Искова молба от Г. Йорданов, чрез адв. И. Йорданов, съдебен адрес: гр. Пловдив, [адрес], против Кмета на Община Стамболийски, с правно основание чл.256, ал.1 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Мария Николова
Не съм съгласна с мнозинството на състава, поради което подписвам решението с особено мнение. Считам, че Решение 911/19.05.2022 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело 301/2022 г. е допустимо. Същото е постановено по допустима искова молба. Считам, че с оглед предмета на делото и исканата защита съдът правилно е разгледал иска и е постановил решение по същество. Не съм съгласна с мнението на мнозинството от състава, че искането за изпълнение по чл. 256, ал. 2 АПК е процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 256, ал. 1 АПК, както и че липсва правен интерес за ищеца от търсената защита. Приемането на тезата, че искането за изпълнение по чл. 256, ал. 2 АПК е процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 256, ал. 1 АПК обезсмисля съществуването на разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК. Няма правна логика да се приема тази теза. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е регламентирана в чл. 256 АПК. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. Двете хипотези се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт и бездействието може да се оспори безсрочно, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона, като неизвършването на фактическите действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му. Кой ред за защита ще избере ищецът зависи от него, след като законът му предоставя две възможности. В хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК се дава възможност на органа в 14-дневен срок от сезирането доброволно да изпълни задължението си. Ако се стигне до доброволно изпълнение лицето, което иска изпълняването на фактическите действия ще постигне по-бързо защитата, която цели, защото в един кратък срок административният орган ще изпълни задължението си. Доброволното изпълнение на дадено задължение ще спести и на двете страни и време и средства. Неотправянето на искане за извършване на фактически действия, които следва да се извършат по силата на закона, не може да влече след себе си недопустимост на иск с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК. В този случай ищецът не отправя искане за извършване от органа на задължението му, а избира по продължителния ред за защита, доколкото едно съдебно производство отнема значително по-дълъг период от време. В случая ищецът не е отправил искане до органа да публикува на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление данните, посочени от т. 9 до 20 в Приложение 1.1. към т. 1 на Решение на Министерски съвет 54 от 01.02.2019 г. за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на портала за отворени данни по чл. 15г от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Неотправянето на такова искане не влече след себе си недопустимост на иска, както приема мнозинството, по изложените по-горе съображения. Законът дава възможност за оспорване на бездействието и без отправяне предварително на искане за извършването му. Община Стамболийски е организация от обществения сектор (чл. 3, ал. 4, вр. ал. 1 ЗДОИ), поради което следва да изпълни задължението, което ѝ е вменено от закона чл. 15г, ал. 2, вр. чл. 15б ЗДОИ. Срещу бездействието на общината ищецът е избрал защитата по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Не съм съгласна и с мнението на мнозинството от състава, че в ЗДОИ има специална уредба за защита срещу на бездействието на организация от обществения сектор да публикува информацията по чл. 15б, ал. 3 ЗДОИ, която е определена с решение на Министерския съвет, поради което липсва правен интерес от търсената защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Легитимиран да търси защита по реда на чл. 256 АПК е всеки правен субект, чийто права и законни интереси са засегнати от неизвършването на пряко дължими от правната норма фактически действия. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. При безспорно установеното в процесния случай, че Община Стамболийски бездейства и не е публикувала информацията посочена от т. 9 до 20 в Приложение 1.1. към т. 1 на Решение на Министерски съвет 54 от 01.02.2019 г. за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на портала за отворени данни по чл. 15г от ЗДОИ, то правният интерес от търсената защита е налице. Същият би отпаднал ако от страна на ответника се докаже изпълнение на законовото задължение. Доказателства в тази връзка не са ангажирани от Община Стамболийски.
Мария Николова
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Стамболийски против Решение 911/19.05.2022 г. по адм. дело 301/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ - Пловдив, с което е осъден Кметът на Община Стамболийски да публикува в портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление данните от обобщен списък с отразени промени при прегледа на списъците с набори от данни от приоритетни области, които се публикуват в отворен формат, посочени в Приложение 1.1 към Решение 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет на Р България, в срок от два месеца от влизане на решението в сила, на основание чл.257, ал.2 от АПК. С решението е осъдена Община Стамболийски да заплати на ищеца Г. Йорданов разноски по делото в размер на 510 лв. Касаторът иска отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е изяснил обстоятелствата по делото. Сочи се, че искът е неоценяем, поради което присъдените разноски за адвокатски хонорар са прекомерни. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна Г. Йорданов, чрез процесуалния си представител адв. И. Йорданов депозира писмен отговор по касационната жалба. Претендира се адв. възнаграждение по представен списък на разноските. В открито съдебно заседание ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, извърши служебна проверка по валидността и допустимостта на постановения съдебен акт, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК и намира, че решението следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск. Съдебното производство е образувано по искова молба на Г. Йорданов от гр. Пловдив, чрез адв. И. Йорданов, срещу Кмета на Община Стамболийски, с правно основание: чл.256, ал.1 от АПК. Ищецът е навел твърдения, че административният орган не е изпълнил произтичащо от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/ задължение за публикуване на портала за отворени данни на актуална обществена информация за ръководената от него адм. структура, с което е нарушил правото му по чл.4, ал.1 от горецитирания законна свободен достъп до тази информация съгласно чл.15г, ал.2 от ЗДОИ. Иска се от съда да осъди Кмета на Община Стамболийски да изпълни задължението си по чл.1,ал.1 и ал.4 от ЗДОИ, като публикува на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление данните, посочени от т.9 до т.20 в Приложение 1.1 към т.1 на Решение 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни по чл.15г от ЗДОИ, като определи подходящ срок за това. Ищецът е претендирал разноски за адв. възнаграждение и държавна такса. За да уважи подадения иск АС - Пловдив е приел, че е налице бездействие от страна на Кмета на Община Стамболийски да изпълни законовите си задължения по чл.15а от ЗДОИ. В конкретния случай, въпреки че е била издадена заповед, с която се овластяват определени длъжностни лица да извършат действия по изготвяне и публикуване на данните в отворен формат в Портал за отворени данни, липсва проявление на всяка от предпоставките по чл.15,ал.1, т.1-17 от ЗДОИ и публикувана информация съгласно Решение 54/01.02.2019 г. и Приложение 1.1 към него. Съдът е осъдил Община Стамболийски да заплати на ищеца направените разноски по делото. Решението е недопустимо, по следните съображения: Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация с определено съдържание. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗДОИ организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, в т.ч. и библиотеки на висши училища, архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15 г от ЗДОИ. От анализа на тези две разпоредби следва изводът, че Кметът на Община Стамболийски е компетентният орган да публикува горепосочената информация по реда на ЗДОИ. Не се спори по делото, че такава информация не е била публикувана на интернет страницата на Община Стамболийски, като в тази връзка е наведено от ответника възражение за предприети действия издадена е била заповед от Кмета на Община Стамболийски, с която е оправомощен Старши специалист Информационни технологии - А. Манчев, да публикува тази информация, но последният е починал през 2020 г. от Ковид-19. Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14 - дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Т.е. искането за изпълнение по чл. 256, ал. 2 от АПК е процесуална предпоставка за допустимост на производството чл. 256, ал. 1 от АПК. В случая не се твърди, че подобно искане е отправяно до Кмета на Община Стамболийски преди подаване на исковата молба в административния съд. От друга страна- публикуването на условия за предоставяне на визираната информация предполага правата и задълженията на субектите - страни по правоотношенията, регулирани от специалния закон за предоставяне на обществена информация, да се реализират по реда и начините предвидени в този закон. Именно съобразно публикуваните от ръководителя на административна структура в системата на изпълнителната власт условия и ред, за предоставяне информацията за повторно ползване, всеки субект, изискващ достъп до обществена информация, касаеща дейността на администрацията, ще може да осъществи правата си, свързани със специфичните отношения по предоставяне достъп до обществена информация, независимо дали този достъп е свободен, съобразно чл.4, ал.1 от ЗДОИ. В случай, че е налице препятстване на тези права, защитата им трябва да се осъществи по правилата на специалния закон. След като има специална уредба в ЗДОИ, то за субектите на тези правоотношения липсва правен интерес да търсят правата си по друг ред, включително по реда на чл.256 от АПК. При липсата на правен интерес за искателя да търси защита по реда на чл.256, ал.1 от АПК, Административен съд Пловдив се е произнесъл по недопустима искова молба, което налага съдебното решение да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Не се претендират разноски от касатора, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,