Решение № 6266 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2012 г.

Решение № 6266 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Надежда Бранковска, против решение № 349 от 09.01.2012 г. постановено по адм. дело № 10612/2010 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяна, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата по касация Десислава Светлозарова Панкова, в с. з. чрез процесуалният си представител - адв. Екатерина Иванова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на това становище се развиват в представени по делото писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество направени от състава на първоинстанционният съд. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, по жалба на Десислава Светлозарова Панкова, е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-2427 от 26.07.2010 г. издадена от министъра на здравеопазването. Със същата е прекратено служебното правоотношение с Десислава Светлозарова Панкова, на длъжността началник на отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" към дирекция "Национална лекарствена политика" при Министерство на здравеопазването. Посоченото в тази заповед правно основание за издаването й е чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с Постановление № 137 от 13.07.2010 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, приет с Постановление № 256 от 28.10.2009 г. на Министерски съвет и утвърденото от министъра на здравеопазването длъжностно разписание в сила от 26.07.2010 г. - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като е приел, че не е налице реално съкращение на длъжността. Изводът е направен при съпоставяне на длъжностните характеристика за длъжностите "началник отдел" на отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" и на отдел "Лекарствени продукти и медицински изделия" създадена с новото длъжностно разписание, в сила от 26.07.2010 г., като при това съпоставяне се е установило, че длъжността е запазена като система от функции, задължения и изисквания. Прието е също, че в конкретния случай е налице само промяна в наименованието на дирекцията, като същата от дирекция "Национална политика" е преименувана на дирекция "Лекарствени продукти и медицински изделия" и от правомощията на дирекцията е отпаднало само едно правомощие - изготвяне на спецификации за провеждане на обществени поръчки в областите от компетентност на дирекцията. На последно място е констатирано, че по силата на изменения Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването е предвидено увеличение на щатната численост на дирекцията в която е работила жалбоподателката, сега ответник по касация, която е увеличена от 20 на 21 щатни бройки. При това структуриране на дирекцията обаче, не е закрит отделът, в който е заемала длъжност жалбоподателката, сега ответник по касация, а същият само е преименуван, като е разкрит още един отдел. Въз основа на така приетите констатации от фактическа страна е изведен правен извод за липса съкращение на длъжността, която е заемала жалбоподателката, сега ответник по касация, преди издаването на заповедта. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, свързано с непроизнасянето от състава на първоинстанционният съд по направеното в с. з. от пълномощника на касатора искане, за назначаване на повторна експертиза. По това искане, тричленният състав е държал нарочно определение, с което го е оставил без уважение, като го е мотивирал че не се налага поставяне на допълнителни задачи на вещото лице, тъй като по делото са представени достатъчно писмени доказателства. Съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК приложим по силата на чл. 144 от АПК при оспорване на заключението съдът МОЖЕ да назначи друго или повече вещи лица. Съдържанието на цитираната разпоредба недвусмислено сочи, че съдът не е длъжен по всяко оспорване да назначава нова или разширена експертиза. При това според чл. 201 от ГПК приложим по силата на чл. 144 от АПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Фактът, че според чл. 202 от ГПК приложим по силата на чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, като го обсъжда заедно с другите доказателства по делото означава, че преценката е изцяло на съда и той единствено решава дали се налага допускането на ново или разширено заключение. Недопускането на такова или невземане на отношение по направено искане за това не може да се приеме като нарушение и то съществено, до степен, водеща до промяна в крайния резултат и основание същият да бъде приет за неправилен. Още повече, че в конкретния случай, видно от мотивите на съда, съдебния състав освен заключението на експертизата при изграждане на своите изводи от фактическа страна е извършил и сам съпоставка между длъжностните характеристики приложени по делото. Като неоснователни се преценяват също и наведените доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. Законосъобразността на уволнението по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, каквото е процесното, се преценява с оглед наличието или не на характерните за всяка "длъжност в администрацията" белези, които са относими и за длъжност, заемана по служебно правоотношение. Тези белези са кумулативно дадени и са два: 1) нормативно определена позиция и 2) включваща система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да има реално съкращение на длъжността, както се поддържа от касатора, трябва да е установено, че процесната длъжност, заемана от Десислава Светлозарова Панкова вече не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В случая, както правилно е прието от решаващия съд, това не е установено, поради което и извода, че липсва реално съкращение на длъжността началник на отдел, изпълнявана от ответника по касация Десислава Светлозарова Панкова, е законосъобразен. От данните по делото, включително и заключението на приетата по делото съдебна експертиза на в. л. Красимира Горянова, и след извършена съпоставка по представените длъжностни характеристики от съдебния състав е установено, че новите структурни промени в Министерство на здравеопазването, приети с Постановление № 137 от 13.07.2010 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, и утвърденото от министъра на здравеопазването длъжностно разписание в сила от 26.07.2010 г., засягат дирекцията и отдела към него, в който е била назначена ответницата по касация, по следния начин: променено е наименованието на дирекцията от "Национална лекарска политика" в "Лекарски продукти и медицински изделия"; отделите в дирекцията се увеличават от 3 на 4 отдела и по длъжностното разписание на тази дирекция щатните бройки от 20 (двадесет) се увеличават на 21 (двадесет и една). Също при извършената съпоставка от тричленният състав на длъжностните характеристики за длъжността началник отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" към дирекция "Национална лекарствена политика", заемана от ответницата по касация и тази на началник отдел "Лекарствени продукти и медицински изделия", е установено, че функциите и задълженията са запазени, като във втората са добавени нови задължения. Тези нови допълнителни задължения обаче не променят като цяло длъжностната характеристика, тъй като и в двата случая е посочена област на дейност "медицински изделия", методическо ръководство върху лекарствоснабдяването и употребата на лекарствени продукти и медицински изделия. При тези безспорни по делото данни законосъобразни и обосновани са изводите на тричленния състав, че не е налице реално съкращение, тъй като длъжността заемана от ответницата по касация не е реално съкратена. Това е достатъчно за да обоснове извода, който е направил и първоинстанционния съд за незаконосъобразност на уволнението на Десислава Светлозарова Панкова, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото се явява основателна и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Тази претенция обаче е основателна до размера на реално направените разноски за адвокатска защита, само пред тази инстанция, възлизащи на сумата 700 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия