Решение № 10308 от 15.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 67/26.02.2021 г., постановено по адм. д. 402/2020 г. по описа на Административен съд-Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради несъобразяване с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът И. Каменов оспорва касационната жалба. В писмено становище изразява съображения за частична недопустимост на производството поради издаването на административен акт след образуване на делото. Претендира разноски за касационната инстанция и навежда изрични доводи, че органът със своето поведение е станал причина за завеждане на делото би трябвало да понесе отговорността за разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество се констатира следното: С решение 67/26.02.2021 г., постановено по адм. д. 402/2020 г. по описа на АС-Враца е отменен мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо изх. 02-6500/3933/06.08.2020 г. и е изпратена преписката за произнасяне по заявлението, определен е срок и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е разгледал като допустима жалбата на И. Каменов в изпълнение на задължителните за него указания, дадени с определение 15197/09.12.2020 г., постановено по адм.д. 12527/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд е приел за установено, че И. Каменов е подал заявление за финансово подпомагане за 2018 г. и 2019 г., но според писмо 90/18.01.2021 г. и към тази дата липсва произнасяне на компетентния орган по тях и не е издадено писмено уведомително писмо, с което да приключат производствата. При така установената фактическа обстановка, АС-Враца е обосновал извод, че липсата на изрично произнасяне с писмен акт представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, но при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела С- 160/21 и С-217/21, Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД и Агро-еко 2013 ЕООД, ECLI:EU:C:2022:315, се налага извод за неговата недопустимост. Според цитираното решение член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. (Регламент(ЕС) 1306/2013), трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Решението на СЕС постановено по преюдициално запитване е задължително не само за съдът, който е отправил запитването, но и за всички други национални съдилища, с което се постига еднакво прилагане на общностното право в целия ЕС. Това положение е изрично уредено в националното ни право в чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК), според който решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По изложените съображения, както и в изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав е длъжен да изостави мотивите на определение 15197/09.12.2020 г., постановено по адм.д. 12527/2020 г. по описа на Върховния административен съд и да се съобрази с установената национална съдебна практика, формирана от състави на Върховния административен съд след решението от 28 април 2022 г. на СЕС (виж: решение 9134/18.10.2022 г., постановено по адм.д. 2297/2021 г., решение 9135/18.10.2022 г., постановено по адм.д. 2595/2021 г., решение 9713/01.11.2022 г., постановено по адм.д. 8453/2021 г.). Налага се да бъде прието, че институтът на мълчаливия отказ не е приложим за случаи като този на И. Каменов към датата на подаване на жалбата до АС-Враца не бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, независимо, че е липсвало изрично произнасяне на разплащателната агенция, респективно оспорването му по съдебен ред е било процесуално недопустимо. Пред настоящата инстанция е представено Уведомително писмо изх. 02-060-2600/2665 от 01.04.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което И. Каменов е уведомен за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2018 г., но не и за 2019 г. Според писменото становище изявлението на процесуалния представител на земеделския производител този административен акт го удовлетворява и съдебното производство е без предмет по отношение заявлението за 2018 г. , но претендира разноски за касационната инстанция, защото не е допринесъл за завеждане на настоящото дело. В т. 37 от обсъжданото решение на СЕС е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на член 75 от Регламент 1306/2013 следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в член 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Заявлението за подпомагане за кампания 2018 г. е подадено ЗПК Каблешково на 28.03.2018 г. и според мотивите на решението на СЕС по изключение (в отделни случаи) и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа е оправдано за защита финансовите интереси на Съюза (т. 35 и т. 39 от решението) плащането да бъде забавено и след 30.06.2019 г. СЕС определя срока по чл. 75, § 1 от Регламент(ЕС) 1306/2013 като инструктивен, а не императивен (т. 38 от решението) и като отчита интереса на бенефициентите, за да не бъдат лишени от всякаква възможност да получат плащане след изтичането на посочения срок, освен ако не подадат жалба в този смисъл, макар разплащателната агенция да възнамерява да извърши плащането (т. 39, fine от решението на СЕС). В случая И. Каменов е подал жалба, а според установената от първата инстанция фактическа обстановка по заявлението му за подпомагане няма данни за извършвани по отношение на него проверки, доколкото с писмо от 06.08.2020 г. е уведомен, че предстои изпращане на уведомителни писма след приключване на всички проверки по всички заявления за 2018 г. и 2019 г. В касационната жалба се твърди, че липсват данни за приключване на административните проверки, но няма и доказателства за извършени такива по отношение на И. Каменов. Пред касационната инстанция са представени доказателства само, че на 01.04.2021 г. е издадено уведомително писмо за оторизация и финансово подпомагане за кампания 2018 г., но не и за 2019 г. Следователно по делото няма данни, че е налице оправдано изключение за неспазване на срока за приключване на административното производство, а категорично се налага извод за нарушаване на принципите на добра администрация и неполагане на дължимата грижа от страна на разплащателната агенция. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото прекратено. С оглед наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение