Решение № 11816 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2015 г.

Решение № 11816 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № 5939/9.10.2015 г., постановено по адм. дело № 6432/2015 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответната в производството страна - К. В. Ч., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-СП-58/10.06.2015 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. С., с която е прекратено служебното правоотношение на Чавдарова на основание чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 108 от ЗДСл. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд намира, че при издаване на заповедта, органът по назначаването нарушава материалноправните разпоредби, в посока неприложимост на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на държавен служител, назначен за първи път на държавна служба, но по заместване. Формулираният основен спорен въпрос по делото е досежно приложимостта на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на служители, назначени за първи път на държавна служба при съобразяване спецификите на реда по чл. 15, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд приема, че за да бъде приложена нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е необходимо държавният служител да бъде назначен за първи път на държавна служба, а не за втори и последващ път. Изведена като идея на законодателя е определянето срок за изпитване в полза на органа по назначаването с цел при първоначално назначаване на държавна служба да се направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. Според решаващият съд, този срок е приложим, само когато служителят постъпва за първи път на държавна служба, но не намира приложение, когато служителят е назначен за първи път на държавна служба по заместване на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДСл, защото самото служебно правоотношение по принцип е безсрочно, за неопределен срок, освен ако в нормативен или административен акт не е посочено друго /аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл/. Обоснован е извод, съобразно който естеството на държавната служба, като дейност по осъществяване на функциите на държавата се характеризира със своята постоянна, непрекъсваема функция, което пък от своя страна води до възприемане на принципа за безсрочност на служебното правоотношение /чл. 17, ал. 1 от ЗА, чл. 9, ал. 2 от ЗДСл./. Въз основа на извършения анализ от решаващият съд е направен извод, че в конкретния случай напълно в противоречие с материалноправните норми и при липса на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата е издадена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. Прието е, че самата заповед е издадена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, който изобщо не може да намери приложение именно поради различието в характера и вида на правоотношението, което възниква за първи път и правоотношение, което възниква на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДСл - по заместване. Заключението за незаконосъобразност на оспорената заповед е обосновано от допуснатото механично приложение на правни норми, които според решаващия съд не намират приложение в конкретната хипотеза. Решението на Административен съд С. - град е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на 04.03.2015 г. на основание чл. 15 от ЗДСл. - по заместване и за определено време - до завръщане на титуляра, съгласно заповед № ЧР-СП-28/4.03.2015 г. на Председателя на УС на АПИ /л. 9 от делото/. Съобразно чл. 15, ал. 4 от ЗДСл. при заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение. С оглед на гореизложеното, административният орган като прилага срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., прекратява служебното правоотношение на посоченото основание законосъобразно. След като страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение, то по отношение на държавния служител са приложими всички основания за прекратяване на служебното правоотношение, регламентирани в ЗДСл. до завръщане на титуляра. Съгласно чл. 3 във вр. чл. 7, ал. 9 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, от лица работещи по трудово правоотношение се заемат експертните длъжности със спомагателни функции и техническите длъжности, експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции, каквато е длъжността "главен юрисконсулт" се заемат от държавни служители. Служебното и трудовото правоотношение не са равнозначни. Те се различават по правопораждащите ги факти и по съдържание, подчинени са на различен правен режим, т. е. между тях не е налице правоприемство. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в който органът по назначаването може да направи преценка на субективните качества на лицето, се отнася до всички държавни служители, без привилегия и за категорията лица по чл. 15 от ЗДСл, които се назначават по заместване на отсъстващ държавен служител, което е в съответствие с принципа на равнопоставеност. Това съответства и на целта на ЗДСл., поставящ конкретни по-високи изисквания към лицата, заемащи държавна служба. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Релевираните в тази насока доводи в касационната жалба за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона са основателни. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол. Предвид горното, изводите на първоинстанционния съд, че не са изпълнени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт са незаконосъобразни и необосновани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Чавдарова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение