Решение № 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2016 г.

Решение № 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на "В. К." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Н. Загора, ул. "Г. В. З." №..., представлявано от управителя В. Ж. Б., чрез адв. Христов от АК - С., срещу решение № 117 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Противно на възприетите от съда изводи касаторът твърди, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за прилагане на посочената в текста принудителна административна мярка (ПАМ) "Спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници". Аргументира недоказаност на факта, че водачът на автомобила Ж. М. Ж. е извършил превоз срещу заплащане. Ацентира на свидетелските му показания, че не е получавал парична сума от пътника в автомобила Н. Г. И. Твърди, че автомобилът е бил с демонтиран касов апарат, със закрита табела "такси" и поставена табела "не работи", което наред със събраните по делото гласни доказателства сочи, че е извършена "транспортна услуга между познати". Ответникът по касационната жалба - началникът на Областен отдел "Автомобила администрация" (ООАА) - С., не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - С. е отхвърлил жалбата на "В. К." ООД срещу заповед № РД-14-1027/5.05.2016 г. на началника на ООАА гр. С., с която на основание чл. 107, ал. 1, вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП е приложена ПАМ "спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № 006350302 на лек автомобил "Д. С." с рег. № СН 3626 ВН, собственост на дружеството, и е определено място за домуване - платен охраняем паркинг в гр. Н. Загора, ул. "Асеновско шосе" № 2, "Д. Т." ЕООД, разходите във връзка с което са за сметка на водача, а превозното средство се задържа до заплащането им. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 05.05.2016 г. в гр. Н. Загора, посока с. Е., до кръгово срещу заведение "Ваяна" служители на икономическа полиция и Районно управление "Полиция" - Н. З. са спрели за проверка лек автомобил марка "Д. С.", категория "М 1" с рег. № СН 3626 ВН, обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз, закрита табела "такси" и поставена на челно обзорно стъкло табела "не работи", собственост на оспорващото дружество. Установено е, че автомобилът е бил управляван от лицето Ж. М. Ж.. От писмените обяснения на возещия се в автомобила пътник Н. Г. И. контролните органи са установили, че Ж. Ж. извършва обществен превоз на пътници от Автогара гр. Н. Загора до с. М. на договорена цена от 15.00 лв. Извиканите на място служители на ООАА - С., след направена справка в информационната система на агенцията - "Таксита" са установили, че автомобил "Д. С.", категория "М 1" с рег. № СН 3626 ВН, собственост на "В. К." ООД, не е включен в списъка на автомобилите към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Констатирано е, че водачът не притежава валидно удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При тези данни на водача Ж. Ж. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 209633/5.05.2016 г., в който е описана горната фактическа обстановка. Въз основа на съставения акт е издадена и обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, в която административният орган е посочил, че автомобилът не е включен в списъка на автомобилите към удостоверение за регистрация за извършаване на таксиметров превоз на пътници, поради което и на основание чл. 107, ал. 1, вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП е приложил посочената в текста ПАМ. В хода на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на водача на автомобила Ж. М. Ж., на актосъставителя С. Д. Д., на свидетеля при съставянето на АУАН П. К. К., както и на Д. Д. Б. - съпруг на управителя на "В. К." ООД В. Ж. Б. Въз основа установените факти по делото съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП. Подробно е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства, включително сведенията от Ж. Ж. и Н. И., дадени по реда на чл. 44, ал. 2 АПК, достигайки до извод, че е извършено административно нарушение по ЗАвтП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Решаващият съд е счел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания за прилагане на предвидената в закона мярка за административна принуда. След точен анализ на приложимата нормативна уредба е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт - издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в глава IХ ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). Според новелата на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя. От ангажирания доказателствен материал е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на икономическа полиция и на РУП Н. З., в присъствието на длъжностни лица на ООАА - С., при която е установено, че се извършва превоз на пътници срещу заплащане с автомобил, който не е включен в списъка на автомобилите към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От съставения АУАН, чиито констатации не са оспорени и опровергани в съдебното производство, както и от сведенията на водача Ж. М. Ж. и на пътника Н. Г. И., дадени в хода на административното производство, може да се направи категоричен извод, че е изпълнен фактическия състав на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, поради което законосъобразно е приложена ПАМ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда, като изградени въз основа на неверни фактически констатации. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Касаторът оспорва факта, че е извършван нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, като се позовава на дадените в съдебно заседание показания на свидетелите Ж. Ж. и Д. Д. Б. Същите законосъобразно не са кредитирани от съда при отчитане на възможна предубеденост и с оглед това, че са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Показанията на Ж. М. Ж. са диаметрално противоположни не само на събрания доказателствен материал, но и на собствените му обяснения, дадени в административната фаза на производството, в които подробно описва отношенията си с представляващите дружеството лица във връзка с предоставените му за управление таксиметрови автомобили, собственост на оспорващото юридическо лице, обичайният механизъм на извършване на таксиметровите услуги, начинът на калкулиране на цената на превоза. В обясненията си Живков изрично е заявил, че на 5.05.2016 г. "... извършвайки таксиметров превоз с автомобил "Д. С." с рег. № СН 3626 ВН..." е качил непознато за него лице, което е превозил от автогарата гр. Н. Загора до с. М. Потвърдил е, че не притежава валиден документ за водач на таксиметров автомобил. Според обясненията на пътника Н. Г. И., същият е позвънил на таксиметровата фирма и срещу заплащане е приел да бъде превозен до местоназначението в с. М.. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение на правораздавателната дейност на решаващия съд при тълкуване разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 АПК относно реда за изискване на сведения от трети, неучастващи в административното производство лица. Сведенията от Ж. и И. са написани собственоръчно от тях и за достоверността им лицата са се подписали лично. Пред първоинстанционния съд не е доказано даването на обяснения под натиск пред полицейския орган, не се и навеждат такива твърдения в настоящото производство, което индикира, че възраженията на касатора са необосновани и обслужват защитната му теза. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, релевантните за предмета на административното производство факти и обстоятелства органът установява чрез всички доказателствени средства, които не са забранени със закон, в т.ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен орган. Не съществува законова забрана сведенията, дадени пред полицейски орган (в случая собственоръчно написани) да бъдат приобщени към административната преписка и използвани от административния орган като годно доказателствено средство. Ето защо при направената съвкупна преценка на доказателствения материал АС - С. е извел фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Неоснователен е релевираният в проведеното открито заседание от страна на процесуалния представител на касатора довод за неправилност на решението, основан на отмяната на наказателното постановление, с което водачът на автомобила е санкциониран за извършването на административно нарушение, послужило като основание за издаване на процесната заповед. Институтът на ПАМ, предвид неговите същностна характеристика, превантивна функция и цел, изключва зависимостта му от производството по осъществяване на административнонаказателната отговорност за същото нарушение. Административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Поради това между административният акт, с който се прилага ПАМ с преустановителен и превантивен характер и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение. Иначе казано - наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице. Поради това представеното от жалбоподателя решение на Новозагорския районен съд не е основание за отмяна на процесната заповед № РД-14-1027/5.05.2016 г. на началника на ООАА гр. С. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се дължат и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,