Решение № 289 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 875/2008 г.

Решение № 289 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 875/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. С. П. П. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 19.10.2007 г. по гр.д. № 3755/2006 г. с което в една част е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 2.05.2006 г. по гр.д. № 5127/2004 г. осъждащо я да заплати на С. Б. К. действащ лично и със съгласието на своята попечителка М. С. Ш. 1 503.72 щатски долари, а в другата част е отменено това решение и е постановено нов. С него Софийският градски съд я осъдил да заплати допълнително на С. Б. К. още 1 645 щатски долари и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 506 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Софийския градски съд, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Софийският градски съд не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила като е приел за достоверни свидетелските показания на В. Н. К., установяващ фактът, че е бил наемател в апартамента и че наемната цена в размер на 70 щатски долари е заплащал всеки месец на стопанисвалата по това време, жилището, С. П. П. Въззивният съд е посочил че не съществува забрана по чл. 133 ГПК (отм.) за доказване на горните обстоятелства-наемни правоотношения за определен период от време и месечната наемна цена, защото по българското законодателство договорът за отдаване на жилищно помещение под наем, не е задължително да бъде облечен в писмена форма. Свидетелските показания са били достоверни, тъй като при същите условия наемателят сключил договор за наем и след представянето на действителния собственик. В гражданското съдопроизводство страната- ищец е господар на процеса. Тя определя предмета на делото и страната срещу която да насочи претенциите си. В конкретния случай ищецът е направил отказ от иск и в закрито заседание от 29.03.2005 г. Софийският районен съд е прекратил производството. С тези действия първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила, защото тази възможност- при висящо производство да се откаже от иска си-е дадена в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.). С това положение въззивната инстанция е била длъжна да се съобрази и законосъобразно, след като е изяснила до край спора от фактическа страна- С. Б. К. е бил изключителен собственик на целия апартамент, е уважила допълнително искът за 1 645 щатски долари. Оплакванията, развити в касационната жалба са неоснователни. Решението на Софийския градски съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,