Решение № 9707 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2013 г.

Решение № 9707 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АЧО" ЕООД - гр. Пазарджик, представляван от управителя Анчо Русев Байрактаров, чрез пълномощника адв. Николай Бангеев, против решение № 13/3.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3194/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 261102451/16.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт относно определените задължения за вноски, както следва: за държавното обществено осигуряване /ДОО/ - над 3510,33 лв. до 5148,96 лв. и лихви над 5271,68 лв. до 8342,39 лв., за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - Универсален пенсионен фонд /УПФ/ над 445,04 лв. до 912,76 лв. и лихви - над 700,11 лв. до 1518,62 лв., и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" /"ГВРС"/ - над 63,47 лв. до 115,38 лв. и лихви над 96,46 лв. до 186,03 лв. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена защита от пълномощника юрисконсулт Петя Гинина. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "АЧО" ЕООД - гр. Пазарджик, против РА № 261102451/16.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с решение № 1079/7.11.2011 г. относно определените задължения за вноски за сумите за ДОО - над 3510,33 лв. до 5148,96 лв. и лихви над 5271,68 лв. до 8342,39 лв., за ДЗПО - УПФ - над 445,04 лв. до 912,76 лв. и лихви - над 700,11 лв. до 1518,62 лв., и вноски за фонд "ГВРС" - над 63,47 лв. до 115,38 лв. и лихви над 96,46 лв. до 186,03 лв. Съдът е прекратил производството по делото в останалата част поради отказ от жалбата. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно са определени посочените задължения за периодите от 1.01.2005 г. до 31.12.2010 г., тъй като е установено, че същите са правилно изчислени и са начислени от дружеството, но част от тях не са внесени или не са внесени в срок, поради което размерът на дължимите главници е изчислен в съответствие с представената от дружеството справка за начислени, внесени и дължими задължения, съответно размерът на лихвите е изчислен в съответствие с периода на забавата. Съдът е изложил съображения, че размерът на начислените и изплатени трудови възнаграждения е установен от представената справка от дружеството, като при безспорно установените дати на начисляване на възнагражденията, установени са и датите, на които е следвало да бъдат внесени съответните осигурителни вноски и вноски за фонд "ГВРС", тъй като същите са дължими едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение. Във връзка с възраженията за дължимостта на определените вноски за периодите м. ноември и декември 2006 г., съдът е приел, че също са определени правилно, тъй като по делото няма доказателства, че действително работниците и служителите в дружеството са ползвали неплатен отпуск през тези периоди /липсват заповеди за разрешаване на неплатен отпуск, съответни молби за разрешаването му, в подадената декларация обр. 1 не е отразено осигуряване като за лица в неплатен отпуск, т. е. само за здравно осигуряване/. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно. Предмет на настоящото производство е решението само в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт относно посочените по-горе видове задължения и за съответните размери на тези задължения. Извършената ревизия, която е приключила с издаването на обжалвания пред съда ревизионен акт обхваща задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и фонд "ГВРС" за периодите от 1.01.2005 г. до 31.12.2010 г. Ревизията обхваща и вноските за задължително здравно осигуряване, но определените с РА задължения не са предмет на настоящото производство, тъй като ревизираното дружество е направило отказ от жалбата си в тази част пред първата инстанция и съдът съответно е прекратил производството по делото, а съдебното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Ревизионния акт обхваща също установяването на задължения за данъци по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г., както и за ДДС за периодите от 1.01.2008 г. до 31.12.2010 г., които не са обжалвани по административен ред и РА в тази част е влязъл в сила, съответно - не е предмет на настоящото производство. От фактическите констатации и направените изводи в ревизионния акт, както и в ревизионен доклад № 1102451/8.07.2011 г., представляващ неразделна част от РА съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, се установява, че за ревизирания период в проверяваното дружество работят наети лица по трудови правоотношения само при условията на трета категория труд, като дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО са начислявани, но част от тях не са внасяни в срок. Относно задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и фонд "ГВРС" е прието, че задълженията са правилно начислени от задълженото лице, съгласно представените справки от дружеството, съдържаща данни от счетоводството на същото, но част от правилно начислените задължения не са внесени или не са внесени в срок. По отделни периоди са взети предвид внесените суми, датите на съответните плащания и са направени изчисления относно размера на невнесената част от задълженията - главница и съответно са изчислени размерите на дължимите лихви до датата на внасянето /за внесените със закъснение задължения/, респективно - към датата на издаване на ревизионния акт /за главниците, които не са внесени изобщо/. Относно задълженията за ДОО са установени следните задължения: за 2005 г. главница 1704,61 лв. /при начислено от дружеството задължение в размер на 8741,35 лв. и внесено със закъснение - 7036,74 лв./, както и лихва в размер общо на 2211,28 лв., включваща, както лихвата до датите на внасяне, така и лихвата върху невнесената главница до датата на издаване на РА; за 2006 г. - главница 3394,03 лв. /при начислено от дружеството задължение в размер на 12324,72 лв. и внесено със закъснение - 8930,69 лв./, както и лихва в размер общо на 4509,81 лв., включваща, както лихвата до датите на внасяне, така и лихвата върху невнесената главница до датата на издаване на РА; за 2007 г. - главница 42,75 лв. и лихва за просрочие до датите на внасяне - 165,51 лв.; за 2008 г. и 2009 г. - само лихви за просрочие до датите на внасяне на задълженията, съответно - 299,15 лв. и 800,66 лв.; за 2010 г. - главница 7,57 лв. и лихва за просрочие общо 355,98 лв., включваща лихва до датите на внасяне и до датата на издаване на РА. Относно задълженията за ЗДПО - УПФ са установени следните задължения по периоди: за 2005, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. е установено, че дължимите вноски са правилно начислени и внесени със закъснение, поради което за тези периоди с РА са определени само лихви за просрочие до съответните дати на внасяне на задълженията, както следва: 2005 г. - 9,72 лв., за 2007 г. - 27,96 лв., за 2008 г. - 79,92 лв., за 2009 г. - 184,60 лв. и за 2010 г. - 97,25 лв. За 2006 г. е установено, че осигурителните вноски са начислени правилно в размер на 1855,76 лв., но не са внесени в пълен размер, като са внесени със закъснение задължения в размер на 943 лв., поради което са дължими 912,76 лв.; определени са лихви за внасяне в размер общо на 1119,17 лв., включващи както лихва до датите на внасяне на част от задължението, така и лихва до датата на издаване на РА за невнесените задължения. Относно задълженията за фонд "ГВРС" са установени следните задължения по периоди: за 2005, 2008 и 2009 г. е установено, че дължимите вноски са правилно начислени и внесени със закъснение, поради което за тези периоди с РА са определени само лихви за просрочие до съответните дати на внасяне на задълженията, както следва: 2005 г. - 6,66 лв., за 2008 г. - 9,12 лв., за 2009 г. - 3,55 лв. За останалите три години е установено, че вноските за фонда са начислени правилно, но не са внесени в пълен размер, като внесените задължения са внесени със закъснение, поради което са определени, както следва: за 2006 г. - главница 108,29 лв. /при начислени 233,16 лв. и внесени 24,77 лв./, лихви - общо в размер на 136,68 лв., включващи както лихва до датите на внасяне на част от задължението, така и лихва до датата на издаване на РА за невнесените задължения; за 2007 г. - главница 0,83 лв. и лихва - 3,12 лв.; за 2010 г. - главница 6,16 лв. и лихва - 26,90 лв. Определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски за периодите 2005 - 2010 г. са общо в следните размери: за ДОО - 5148,96 лв. и лихви - 8342,39 лв., за ДЗПО-УПФ - главница 912,76 лв. и лихва - 1518,62 лв. и за фонд "ГВРС" - главница 115,38 лв. и лихва - 186,03 лв. Задължения в тези размери са потвърдени с решението на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /предишно наименование на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Предвид събраните по делото доказателства обосновани са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно определяне на процесните задължения. Както вече се посочи с ревизионния акт не са определени задължения за главници, различни от тези, които са определени и съответно начислени от ревизираното лице. Данните за тези задължения са взети от представените от дружеството справки за начислените и изплатени възнаграждения на работниците за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г., както и справка за начислените и внесени осигурителни вноски за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. Тези данни са изискани от ревизираното лице с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № К8-2107/9.03.2011 г. и са представени от същото в отговор на това искане. Данните съответстват на счетоводните записвания при ревизираното дружество, поради което същото не може само с изявление за невярност на тези данни да опровергае правилността на изчисленията и съответно на размера на определените задължения. В касационната жалба всъщност се поддържа твърдение, че ревизиращите органи са взели предвид единствено данните за начислените задължения, без да извършат други проверки дали тези задължения действително са били дължими. Следва в тази връзка да се отбележи, че размерите на месечните вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и фонд "ГВРС" се определят на основа на месечното възнаграждение, което е начислено и съответно е изплатено или е дължимо на наетите по трудово правоотношение лица, поради което ревизиращите органи правилно са взели предвид и счетоводните данни за начислените трудови възнаграждения и в съответствие с техния размер са преценили правилността на изчисленията, които са направени от дружеството относно размерите на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО и фонд "ГВРС". По този въпрос не се съдържат различни изводи и в заключението на вещото лице. По същество изводите на вещото лице относно различен размер на дължимите задължения за осигурителни вноски по години и по видове задължения се дължат на констатациите на вещото лице във връзка с извършените плащания от задълженото лице. Настоящият състав намира, че в тази част заключението на вещото лице не е обосновано, тъй като в констативната част на заключението, както в приложенията към него, не се съдържат конкретни данни относно внасянето на задълженията, като посочване на номер и дата на документа, с който е осъществено плащане, съответно по какъв начин е осъществено, за да е възможно извършването на проверка относно верността на тези констатации, в частта им, която се различава от направените с РА констатациите относно плащанията, които се основават на данни и документи, представени от ревизираното лице, както и на данните в НАП. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице по правило няма свидетелстващи функции относно съществуването на определени документи и тяхното съдържание, поради което от една страна, за да се приеме за обосновано заключението и направените изводи в него, следва коментираните документи /в случая - фактури, платежни нареждания, разписки и т. н./ да бъдат описани подробни, а освен това въпросните документи да бъдат представени по делото, а ако са представени - в заключението да се съдържа препратка към тях, за да може да се направи дължимата от съда преценка относно обосноваността на заключението и доказателствената му сила, предвид изискването по чл. 202 ГПК, според което съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда с другите доказателства по делото. Отделно от изложеното, в заключението са посочени дължими размери на задълженията за част от периодите, които са по-големи от тези, които са определени с РА /например задълженията за ДОО за 2006 г. - главница и лихви/, което очевидно не е в интерес на жалбоподателя, а общият размер на задълженията, изчислен със заключението е на база определените със заключението размери по години, поради което крайните суми, определени със заключението не могат да бъдат приети за меродавни. Относно определените с РА размери на лихвите следва да се отбележи, че изчисленията са направени по периоди и са удостоверени с приложените към РА лихвени листи. Доколкото е налице несъответствие между размерите на част от задълженията за лихви, които са определени в ревизионния доклад и тези, определени в ревизионния акт, следва да се има предвид, че с РА лихвите са изчислени до датата на издаването му. Относно възраженията в касационната жалба за определените задължения за вноски за м. ноември и декември 2006 г. следва да се отбележи, че настоящият състав напълно споделя изложените в първоинстанционното решение съображения. Касаторът не излага допълнителни съображения или възражения, освен тези които са били изложени пред първата инстанция и са обсъдени от съда. От ревизираното лице не са представени първични документи за ползване на неплатен отпуск от работниците, като например заповеди за разрешаване на такъв отпуск, нито молби от съответните работници за разрешаването му, липсва счетоводно отразяване на неплатен отпуск, не са подадени данни в декларация обр. 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. относно осигуряването на лица в неплатен отпуск. Отделно от това, фактът, че част от лицата по трудово правоотношение са осигурявани за тези периоди /съгласно представените пред съда доказателства, описани в писмо изх. № 96-00-542/11.05.2012 г. от Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив до ТД на НАП/ опровергава твърдението на ревизираното лице, че всички работници са били в неплатен отпуск. Ведомостите за заплати, представени едва пред съда не могат да бъдат приети за достоверни, както поради това, че не са били представени по време на ревизията, така и поради несъответствието им с посочените по-горе документи, съответно - липсата на документи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно обжалвания материален интерес, който е в размер на 6137,05 лв. /изчислен предвид обжалваните размери на задълженията/ и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което е в размер на 495,48 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,