Решение № 13856 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 23/2013 г.

Решение № 13856 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 23/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 80, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по касационната жалба на Димитър Атанасов Георгиев, подадена чрез процесуалния представител адв. Спас Велков с адрес за призоваване гр. Благоевград, ул. "Парангалница" № 1 против решение № 1603 от 08.11.2012 г., постановено по адм. дело № 449/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. В касационната жалба са изложени подробни съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседане, касационния жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът-Областния управител на област Благоевград, с възражение против касационната жалба от 04.12.2012 г. и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юристконсулт Костова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в преклузивия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 80, ал. 3 от ЗДС, административния съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № ОА-ДС-301 от 21.06.2012 г. на Областния управител на област Благоевград. С процесната заповед Областния управител на Благоевградска област, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е иззел от Димитър Атанасов Георгиев, недвижим имот, частна държавна собственост-апартамент № 1, ет. 1, бл. 1 с площ 59,69 кв. м. от жилищен блок с идентификатор 32665.154.1, със застроена площ от 163,00 кв. м. на два етажа, масивна конструкция, построен 1945 г. изграден в имот с идентификатор 32665.154.5, начин на трайно ползване ж. п. гара Струмяни, общ. Струмяни обл. Благоевград. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че процесния имот се държи без правно основание, тъй като договорът за наем от 11.07.2001 г. сключен между ж. п. секция-Дупница и касатора за срок от една година и продължен с анекс от 11.07.2002 г. за още три години е изтекъл на 11.07.2005 г. Наемното правоотношение между страните е било прекратено по силата чл. 19, ал. 1 от договора за наем. След извършената проверка по чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Обосновано със събраните по делото доказателства, които е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на предвидените в чл. 80, ал. 1 от ЗДС предпоставки, а именно, имотът - предмет на изземване, е държавна собственост и същият се държи без основание, тъй като предвид клаузите на договора за наем и на анекса към този договор, срокът на наемното правоотношение, на основание на което е държал имотът, е изтекъл на 11.07.2005 г. След тази дата договорът не е подновен, нито е възникнало друго законово основание за продължаване. Видно от приложените по делото уведомителни писма, известия - обратни разписки към тях и протокол на комисия при Областна администрация Благоевград от 07.06.2012 г., административният орган е уведомил жалбоподателя за изтичането на срока на договора, като му е указал възможността за продължаване на същия при представяне на необходимите документи. Спазена е и установената в АПК процедура за уведомяване за образуването на административното производство по чл. 80 ЗДС. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 61, ал. 3 АПК, по реда на който е направено уведомяването, този ред се прилага не само когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен, но и когато то не е намерено на посочения от него адрес. В случая, видно от отбелязването върху съответните съобщения, жалбоподателят не е бил намерен на адреса, който е посочил. Неоснователно е и възражението за липса на материалните предпоставките за изземване на имота, основано на правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС. Както е посочено в съдебното решение, това право е институт на облигационното право и предвид акцесорния си характер може да се упражни само при уважаване на предявен от същото лице иск за заплащане на подобренията, които е направило в чужд имот. То е неотносимо към административното производство по чл. 80 ЗДС и не може да обоснове основание по смисъла на тази разпоредба за държане на имот - държавна собственост. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пред първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,