Решение № 6993 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2018 г.

Решение № 6993 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. Т. от [населено място], чрез адвокат К. Чакова, против Заповед № 8121 К-5377/29.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като не са описани времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правната квалификация на нарушението е неправилна и не са спазени преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя. Навежда доводи, че в оспорената заповед не са отразени обстоятелствата, че при назначаването и на длъжност в МВР Т. е поискала да декларира двата недвижими имота, които са и били прехвърлени през 2001-2002 г., за което е питала служител от ЧР-МВР/тъй като имотите са на Акт 14 и без разрешение за ползване/, включително всяка последваща година, при което е получавала отрицателен отговор. Твърди, че в случая дисциплинарните нарушение-непосочването на двата недвижими имота в декларацията, подадена на 31.01.2017 г., са открити и установени от ДНО през м. 02. 2018 г. -след изготвяне на доклад рег. № 4575 р-257/31.01.2018 г. и получаване на материалите по дисциплинарното производство от ДНО, т. е. в двумесечния срок от откриване на нарушенията, но след изтичане на едногодишния срок от тяхното извършване. Излага съображения, че ДНО не е отчел обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказанието, и не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски. Съображения излага в писмени бележки, в които се сочи, че ДНО е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и правото на защита на служителя е накърнено, както и че не е отчел обстоятелството, че недвижимите имоти са придобити от Т. през 2001-2002 г. и е следвало да бъдат декларирани при встъпването и в длъжност в срок до 31.03.2009 г. Твърди, че в настоящия случай не е налице субективния елемент на деянието, тъй като административния орган не е дал указания относно попълването на декларациите, а служителката е била консултирана от отдел ЧР в смисъл, че не е необходимо да декларира имота, който е изграден в груб строеж. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Райкова оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема от фактическа страна следното: Б. Т. работи като началник на 02 група "Отчет на водачи на МПС" в 03 сектор "Административно обслужване" на отдел "Пътна полиция" при СДВР. С писмо рег. № 4575 р-429/09.02.2018 г. на дирекция "Инспекторат"-МВР, са постъпили материали от извършена проверка на декларациите, подадени по реда на чл. 160 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 53/2014 г. / за имуществото и доходите през 2016 г. на ръководните служители от СДВР и РУ при СДВР, приключила с доклад рег. № 4575 р-257/31.01.2018 г. на ДИ-МВР. В хода на проверката от инспектората служителката е дала сведение от 21.03.2018 г. В изводите /т. 3 на цитирания доклад са посочени несъответствия, относими към декларирани обстоятелства на служители, включително Б. Т.. Посочено е, че в т. 1 от декларация №я-6691/31.03.2017 г., служителката не е декларирала два недвижими имота, а именно: апартамент с площ 68. 570 кв. м., с адм. адрес [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер]; гараж с площ 28. 340 кв. м. с адм. адрес [населено място], [улица]. Направен е извод за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В докладна записка до министъра на вътрешните работи, рег. № 8121 р-5665/17.03.2018 г. на дирекция ЧР –МВР, изготвена по повод постъпилото писмо от ДИ-МВР, е предложено да се приеме за основателно предложението в доклад рег. № 4575 р-257/31.01.2018 г. на ДИ-МВР, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР на Б. Т., на осн. чл. 201, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗМВР, като на служителката се даде възможност за запознаване с дисциплинарната преписка и даване на писмени обяснения относно установената фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. На 22.03.2018 г. на служителката е връчена покана рег. № 8121 р-5669/17.03.2018 г. от министъра на вътрешните работи за запознаване на дисциплинарната преписка и даване на писмени обяснения/възражения до наказващия орган. В отговор на поканата оспорващата е дала възражения УРИ № 4332 р-10533/23.03.2018 г. до министъра на вътрешните работи. От дирекция ЧР-МВР е изготвена докладна записка рег. № 8121 р-6530/28.03.2018 г., според която в декларация №я-6691/31.03.2017 г., Т. не е декларирала два недвижими имота – апартамент в [населено място], [улица], вх. [номер], с площ 68. 570 кв. м., и гараж в [населено място], [улица], с площ 28. 340 кв. м., като видно от справка в имотния регистър двата имота са собственост на Б. Т./К. към момента на придобиването им/ и съгласно чл. 160, ал. 3 от ЗМВР е била длъжна да ги декларира. Предложено е на служителката да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР-забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години, на осн. чл. 201, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗМВР. Министърът на вътрешните работи е запознат с докладната на 28.03.2018 г. Със Заповед № 8121 К-5377/29.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, за това, че в декларация №я-6691/31.03.2017 г., Б. Т. не е декларирала два недвижими имота – апартамент в [населено място], [улица], вх. [номер], с площ 68. 570 кв. м., и гараж в [населено място], [улица], с площ 28. 340 кв. м, на осн. чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР/неизпълнение разпоредбите на ЗМВР - чл. 160, ал. 3/, чл. 201, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗМВР/затаяване на истина в декларация по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество/, на Б. Т. - началник на 02 група "Отчет на водачи на МПС" в 03 сектор "Административно обслужване" на отдел "Пътна полиция" при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Заповедта е връчена на наказаното лице на 10.04.2018 г. –видно от саморъчното отбелязване на стр. 3 от същата. При така приложените и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, в предвидената писмена форма - чл. 210, ал. 1 ЗМВР и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а съгласно ал. 2, т. 1 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение са определени неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Наложеното на оспорващата дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" е регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 201 от ЗМВР. Съгласно чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за: потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доход. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя /чл. 196, ал. 1 от ЗМВР/, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В процесния случай материалите/като съвкупност от всички събрани доказателства в дисциплинарното разследване/ от дисциплинарното производство, са постъпили при компетентния орган на 28.03.2018 г. –датата на поставяне на печат и подпис от ДНО на докладна записка рег. № 8121 р-6530/28.03.2018 г., поради което и предвид датата на издаване на оспорената заповед-29.03.2018 г., съпоставена с датата на изготвяне на докладната вкл. нейното постъпване при ДНО, съдът приема, че в процесния случай е спазен предвидения преклузивен двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Не се кредитират доводите в жалбата за изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушението, тъй като същото е извършено на 31.03.2017 г. -когато оспорващата е подала процесната декларация, а оспорената заповед както се отбеляза по-горе е издадена на 29.03.2018 г. Именно датата на издаване на заповедта е датата на налагане на дисциплинарното наказание /чл. 195, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 210, ал. 1 от ЗМВР/, защото на тази дата административния орган е обективирал властническото си волеизявление за реализиране дисциплинарната отговорност на подчинения му служител. Заповедта влиза в сила от датата на връчването /чл. 210, ал. 6 от ЗМВР/, но това е момента, в който вече издадения административния акт ще прояви своето действие в правната сфера на адресата, а не момента на налагане на дисциплинарното наказание, противно на поддържаното от оспорващата. Неоснователни са твърденията на оспорващата за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая оспорената заповед съдържа изискуемите данни за обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение-посочени са нарушените разпоредби доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Подробна информация в този смисъл се съдържа в писмо рег. № 4575 р-429/09.02.2018 г. на дирекция "Инспекторат"-МВР, докладна записка до министъра на вътрешните работи рег. № 8121 р-5665/17.03.2018 г. на дирекция ЧР –МВР, и в докладна записка рег. № 8121 р-6530/28.03.2018 г., които документи са част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Неоснователни са възраженията за неспазване разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е приел, т. е. запознат е с писмените обяснения/именувани "възражение"/ на Т., за даване на които служителката е била изрично поканена. Действително върху възражението, адресирано до министъра на вътрешните работи, няма отбелязване в смисъл на запознаване или приемане на документа, но в настоящия казус възражението е подадено чрез СДВР-отдел ПП /УРИ № 4332 р-10533/23.03.2018 г. /, и същото е доведено до знанието на административния орган преди издаване на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Това е видно от изложеното в акта, в който ДНО е обсъдил подробно възражението и изложените от Т. съображения в нейна защита, при спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, която е запозната с дисциплинарната преписка, съответно е имала възможност да разбере кои са вменените нарушения и да упражни правото си на защита в пълен обем както в дисциплинарното, така и в настоящото съдебно производство. При постановяване на оспорената заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Съгласно нормата на чл. 160, ал. 3 от ЗМВР /в приложимата редакция - ДВ, бр. 53 от 2014 г. / държавните служители подават ежегодно до 31 март декларация за имуществото и доходите си, а съгласно чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В процесния случай Б. Т. е подала декларация рег. №я-6691 от 31.03.2017 г. по чл. 160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител в МВР/ежегодна по см. на чл. 160, ал. 3 от ЗМВР/. От прочита на разпоредбата е видно, че тя изисква да се посочат ежегодно данни за имотното състояние, но не лимитира данните да са относими само към имуществото придобито през предходната календарна година. Няма спор по фактите, че служителката не е посочила в процесната декларация два недвижими имота, а именно: апартамент в [населено място], [улица], вх. [номер], с площ 68. 570 кв. м. -придобит 2001 г., и гараж в [населено място], [улица], с площ 28. 340 кв. м., придобит 2002 г. При тези факти законосъобразно административния орган е приел, че Т. е осъществила състава на чл. 201, ал. 1, т. 4, предложение второ от ЗМВР - затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи, и съответно е наложил предвиденото дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" в минималния размер от една година. Без значение са обстоятелствата относно състоянието на завършеност на недекларираните недвижими имоти към момента на възникване на задължението за деклариране, тъй като предмет на обявяване е правото на собственост или ограниченото вещно право върху съответния имот. Неотносими към установеното виновно поведение на служителката са и обстоятелствата, че същата не е декларирала тези имоти към момента на встъпването си в длъжност /2009 г. /, както и че ежегодно е провеждала консултации с дирекция ЧР към МВР. На следващо място, спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Както се отбеляза по-горе, наказанието е определено в минималния предвиден размер от една година, като ДНО подробно в оспорения акт е обосновал налагането му, съобразявайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не се констатира от настоящия състав противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед се постига предвиденият от законодателя резултат – санкциониране на служител в МВР, недекларирал обстоятелства от публичен характер, свързани с неговото имуществено състояние. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Б. Т. против Заповед № 8121 К-5377/29.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,