Решение № 2919 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2008 г.

Решение № 2919 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Христов Соленков от гр. Каварна, против решение № 110/15.05.2008 г., постановено от АО на Окръжен съд гр. Добрич по адм. дело № 133/2007 г. Същото се счита неправилно, претендира се отмяната му. Сочи се, че съдът необосновано не е съобразил възражението, че жалбата на Венелин Калоянов е недопустима, тъй като той няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Разрешение № 168/7.08.2006 г., е за строеж в УПИ V-1172, кв. 184 по плана на гр. Каварна, който е съсобствен между касатора и Георги Атанасов Калоянов, а Венелин Калоянов няма вещни права върху него, той не е възложител, собственик или носител на ограничено вещно право в този имот, а е собственик на УПИ I-1171, находящ се югоизточно от процесния. Цитираната норма е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват, не са постъпили и възражения по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. Със заповед № ДК-22-18/13.12.2006 г., Началникът на РДНСК - Добрич е приел, че подадената от Венелин Калоянов, на 15.08.2006 г. жалба срещу разрешение № 168/7.08.2006 г., издадено на името на Христо Соленков и Георги Калоянов за строеж "пристройка и разширение на жилищна сграда "Венеция", находяща се в УПИ V-1172, кв. 184 по плана на гр. Каварна, е с неясно формулирано искане, поради което са му дадени указания, с писмо от 15.09.2006 г., да го уточни и конкретизира. В резултат, на 21.09.2006 г. е получено допълнение към жалбата, с което исканията отново не са ясно посочени, а са изразени само опасения за бъдещи увреждания на неговата сграда, от разрешената и се препятства достъпа до естествена светлина. Предвид възраженията на В. Калоянов, на основание чл. 62, ал. 1 АПК, Гл. архитект е допълнил условията към разрешението за строеж, което административният орган е възприел като формирана друга воля на издателя на разрешението, съобщена на жалбоподателя на 25.10.2006 г., с обратна разписка. И след като, съгласно констативен протокол от 14.11.2006 г. възражение не е постъпило в срока на обжалване на допълнения акт, Началникът на РДНСК е отхвърлил депозираната на 15.08.2006 г. жалба, с мотива, че не е налице валидно подадена жалба срещу разрешение за строеж № 168/7.08.2006 г., което е оставил в сила. С процесното решение заповедта е отменена, като е върната преписката на ответника, за разглеждане на жалбата на Венелин Калоянов с вх. № АБ-06-2704/15.08.2006 г. по същество. За да направи извода за нейната незаконосъобразност, първоинстанционният съд е изложил съображения за допустимост на подадената в 14 дневния срок от В. Калоянов до съда жалба, тъй като атакуваната заповед е постановена именно по сезиране от това лице срещу разрешението за строеж. В този смисъл, той е пряк адресат на акта, предмет на съдебния контрол. Налице е смесване на понятията заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и правото на жалба по чл. 215 ЗУТ. По отношение на възражението по чл. 149, ал. 2 ЗУТ - че В. Калоянов няма качеството на заинтересована страна, съдът е приел, че същото е неотносимо по спора, тъй като видно от съобщенията, административният орган го е счел за заинтересован, след като го е уведомил за издаденото строително разрешение. Затова и съдът е направил извода, че "при това положение въпросът е ли Калоянов заинтересовано по делото лице по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, не стои за обсъждане в производството по настоящето дело, нито има отношение по допустимостта на подадената срещу заповедта жалба". В тази връзка съдът е разгледал заповедта само с оглед нейната основателност, преценявайки, че от една страна не е имало основание да се изискват каквито и да било уточнения по повод претенцията на Калоянов (не била налице нередовност), а от друга страна, при подадена жалба по чл. 156, ал. 1 ЗУТ органите на ДНСК осъществяват контрол, съобразно регламентираните си правомощия. Последните не са осъществени в случая - вместо това, по повод жалбата, е било извършено допълване на атакувания административен акт от Главния архитект, в насока към въведени допълнителни задължения за инвеститорите. По повод така допълненото строително разрешение, съдът е приел, че няма формирана друга воля на издателя, която да подлежи на ново съобщаване и съответно - на нова жалба - второ строително разрешение за същия обект Гл. архитект е невъзможно да издаде, докато не бъде отменено, по надлежния ред, вече издаденото такова. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него, следва да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу заповедта на РДНСК. Безспорно Венелин Калоянов е адресат на заповедта на Началника на РДНСК, след като тя е постановена по негова жалба и като такъв е имал правомощието да сезира съда. Без основание, неправилно обаче, ДОС е направил извода, че след като административният орган е уведомил Калоянов за издаденото разрешение за строеж, въпросът с допустимостта на първоначалната му жалба е неотносима в конкретния спор - първостепенният съд проверява законосъобразността на акта изцяло и въпросът с допустимостта на жалбата винаги е основен за правилното решаване на спора, още повече, че в случая е направено конкретно възражение за липса на правен интерес. И ако издателят на контролирания акт се е произнесъл по недопустима жалба, това е абсолютно основание за отмяната му. На второ място, неправилен е и изводът, че не е имало основание да се изискват каквито и да било уточнения по повод претенцията на Калоянов. С нормата на чл. 216 ЗУТ е предвиден специален контрол на издадените разрешения за строеж пред органите на ДНСК, по повод подадена жалба, като произнасянето им е процесуална предпоставка за сезирането на съда. Изрично от законодателя е уредено, с ал. 3 на посочената норма, че жалбите се подават "по реда на АПК" и естествено следва да отговарят на изискванията на Кодекса. Какви са те не е нужно да се посочва, достатъчно е да се подчертае, че законосъобразно административният орган е изисквал уточнения във връзка с претенцията, още повече, че в конкретния случай е направеното допълване в разрешението по реда на чл. 62, ал. 2 АПК досежно условията и задълженията на възложителите и то конкретно по повод постъпилата жалба, с цел удовлетворяване на претенциите на жалбоподателя. Изложеното дотук рефлектира и на правилността на извода за липсата на задължение за съобщаване на промененото съдържание на първоначалното разрешение за строеж, което уведомяване началникът на РДНСК е осъществил. Не става и дума за издаден нов акт, за повторно разрешение за строеж за същия имот и пр., а за променено и допълнено съдържание на първоначалния такъв. Що се отнася до факта, че подписът на съобщението - обратна разписка не е на В. Калоянов, се е установило едва в хода на съдебното производство. От данните по делото е видно, че като собственици на имот 1172, целият от 428 кв. м., са записани наследници на Стоянка Георгиева Колева, а част от него е общински терен. Съгласно нот. актове № 46 и № 47 от 19.03.1987 г., Марийка Маркова дарява на синовете си Венелин и Георги по 1/2 ид. част от дворно място 382, 5 кв. м., 1/2 ид. част от къща и 1/2 ид. част от гараж. С договор за доброволна делба, № 190 от 17.10.2001 г., Венелин Калоянов и Марийка Маркова, като пълномощник на Георги Калоянов, постигат съгласие за делба на съсобствен имот - дворно място с площ 308 кв. м., (съставляващо имот с пл. № 1172, в кв. 184 по плана на града, а по регулационния план - I-1172), с уточнени дялове, като с договора се прекратява съсобствеността върху посочения имот. От назначената, неоспорена от страните и възприета от съда техническа експертиза се установява, че оспореното разрешение за строеж № 168/7.08.2006 г. е издадено за УПИ V-1172, кв. 184 гр. Каварна. Съгласно пункт 3 от заключението, позовано много конкретно на доказателствата по делото, съсобственици в имота са Ганка Иванова Митева, Иван Димитров Митев, Христо Христов Соленков (съгл. нот. акт № 84/7.11.2005 г. за учредяване на право на строеж по чл. 183 ЗУТ), последният - и като собственик на 1/2 ид. част от дворното място, цялото от 148 кв. м.- част от УПИ I-1172, съгласно нот. акт № 134/24.03.2006 г. и Георги Атанасов Калоянов - също по силата на нот. акт № 134/24.03.2006 г. В п. 5 от заключението е уточнено и, че имотът на жалбоподателя - УПИ I-1172, е разположен югоизточно от имота, за който е разрешено строителството. С оглед тези данни от фактическа страна, ВАС намира възражението в касационната жалба за основателно. По силата на императивните ограничения, визирани в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, В. Калоянов няма качеството на заинтересована страна в процеса, тъй като не е собственик, не е възложител или лице с учредено вещно право в процесния имот. Това, че административният орган е съобщил разрешението за строеж на ответника в касацията, не променя извода за липсата на правен интерес за оспорването му. А доколко са изпълнени предвижданията по предходния план или на заповед № 320/28.02.2006 г. по одобреното изменение на ПУП-ПЗ за кв. 184, предвиждащ свободно застрояване до 4 етажа, дали са нарушени отстоянията при осъщественото в пълен обем строителство от В. Калоянов или с предвиденото, както и различните грешки и несъответствия, констатирани от вещото лице, е недопустимо да се обсъжда в това производство. Както е посочил и ДОС, правомощията да следи за това, са на РДНСК, дори и без подадени жалба или сигнал, на която се изпращат служебно издадените разрешения за строеж, съгласно чл. 149, ал. 5 ЗУТ. С оглед така изложените съображения, след като не се налага връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,