Решение № 197 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2009 г.

ВАСVI отделение07.01.2010 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение № 926 от 6.07.2009 г. по адм. дело № 1774/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив. Осъжда Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив да заплати на Добромира Йорданова Добрева, от гр. Пловдив сумата от 500.00 (петстотин) лева, разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 197 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 926 от 6.07.2009 г. по адм. дело № 1774/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Добромира Йорданова Добрева, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 260/06.08.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 549/02.07.2008 г. на ръководител "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ, с което е разпоредено възстановяване от Добромира Йорданова Добрева, от гр. Пловдив на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/16.06.2008 г. в размер на 705.05 лева главница, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № А20071479822 и № А20061479828 на МБАЛ "Св. Мина" ЕООД, гр. Пловдив за периода 09.01.2007 г. - 15.02.2007 г. и 222.22 лева лихви. За да отмени оспорените актове, първоинстанционният съд е приел, че са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствени правила - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото е установено, че процесната сума е получена във връзка с трудови правоотношения на страната с осигурителите "Юг маркет" АД, гр. Пловдив и "Юг маркет фонд мениджмънт" АД, гр. Пловдив като за периода 9.01.2007 г. - 07.02.2007 г. по третото налично трудово правоотношение между нея и ЕТ "Виан - Васил Ангелов" - Васил Ангелов Василев, от гр. Пловдив е изплатено трудово възнаграждение, с подадена информация към НОИ за отработени дни. Противоречиви факти удостоверяват актовете на медицинската експертиза на работоспособността, според които Добромира Добрева във времето от 09.01.2007 г. до 15.02.2007 г. е провела лечение в МБАЛ "Св. Мина" ЕООД, гр. Пловдив. Липсват данни за нарушение на определения режим за лечение по време на болничния престой. Законосъобразно и в съответствие с доказателствената им тежест първоинстанционният съд е кредитирал с доверие болнични листове № А20071479822 и № А20061479828, издадени от МБАЛ "Св. Мина" ЕООД, гр. Пловдив. Съобразявайки заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза и започналото от Добрева ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда и при тримата осигурители, считано от 10.02.2007 г., съдът обосновано е приел, че органите по социално осигуряване не са прецизирали точно периодите на получаваното обезщетение по процесните болнични листове. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че Добромира Добрева е работила по три трудови правоотношения като счетоводител и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО е била осигурена за всички осигурени социални рискове. Притежавала е минимално изискуемия осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица при условията на изчерпателно изброените от чл. 46, ал. 1 от КСО хипотези като в процесния случай правилно първоинстанционният съд е възприел посоченото от органите на НОИ фактическо основание като частен случай на проява на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, посочвайки че в случай на нарушение на определения болничен режим би било налице основание за отказ, респ. за събиране по чл. 110, и сл. от КСО на получените обезщетения от фондовете на ДОО. Получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношението с ЕТ "Виан - Васил Ангелов" - Васил Ангелов Василев, от гр. Пловдив има самостоятелна правна природа и изплащането на трудово възнаграждение за процесния период въпреки непрестирането на труд от Добрева не следва да рефлектира върху правото и да получи обезщетение по другите правоотношения. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 012598/22.07.2009 г.) възлизат на сумата от 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

3