Решение № 9046 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. Б. против Решение 6149/08.07.2024 г., постановено по административно дело 1313/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на К. Б. срещу Заповед 1983 К-772/02.05.2023 г. на Директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, налагаща му дисциплинарно наказание уволнение и прекратяваща служебното му правоотношение. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, с молба да бъде отменено, след което да се отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Й. Давчев, който моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Ответната страна, Директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, посредством писмен отговор и становище, изготвени от главен юрисконсулт С. Стоянов оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. По реда на чл. 161, ал. 3, изр. 2 АПК оспорва постановеното по делото Определение 2624/19.03.2025 г., с което съдът е възстановил срока за обжалване на съдебното решение, като иска същото да бъде отменено, а касационната жалба се остави без разглеждане като просрочена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. На първо място, настоящата инстанция не намира основание за отмяна на постановеното определение по реда на чл. 161 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. От пълномощника на жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство са ангажирани убедителни доказателства, при анализ на които съдът е установил наличието на непредвидени обстоятелства, настъпили в срока за обжалване на съдебното решение, които са му попречили да спази законоустановения срок за подаване на касационна жалба. Установено е, че по медицински причини адвокат Й. Давчев е бил в Германия, но своевременното му завръщане в България с оглед подаване на касационната жалба се е отложило по независещи от него и непредвидени причини. Установените факти изпълват състава на хипотезата по чл. 161, ал. 1, пр. 1 АПК, с оглед на което съдът законосъобразно е възстановил срока за оспорване на съдебното решение. Решавайки спора по същество, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът е счел за верен извода на административния орган за това, че уволненият служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което е приел и материална законосъобразност на заповедта. Съдебното решение е правилно. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Основният спор по делото е свързан с изясняване на конкретната фактическа обстановка, при която е осъществено деянието, за което е санкциониран служителя, изразяващо се в управлението на превозно средство след употреба на алкохол - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Както в хода на административното, така и на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват основания противоправен факт и опровергават защитната теза на оспорващия за това, че е употребил алкохол не преди, а след като е шофирал и се е прибрал в къщи. Не е спорно, че сутринта на 11.10.2022 г., Б. е управлявал личния си лек автомобил на път за вкъщи и претърпял леко произшествие. Установено е, че това управление е осъществено след употреба на алкохол, за което свидетелстват показанията на медицинския фелдшер във ФСМП Асеновград и съставения от нея Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта. В този протокол са отразени лично заявени от лицето и удостоверени с подписа му факти относно времето, през което е употребил алкохол, неговия вид и количество, а именно, че е пил уиски около 300 мл. на 11.10.2022 г. след 00,00 ч. Този факт е деклариран от служителя и в дадено от него обяснение от 11.10.2022 г. пред служители от Районно управление на МВР гр. Асеновград. Спорното обстоятелство за шофиране под въздействие на алкохол от страна на Б. се потвърждава и от заключението на изслушаните по делото единична и тройна съдебно-медицински експертизи, според които се установява, че в периода от 7,30 ч. до 8,10 ч. на 11.10.2022 г., когато е шофирал по главен път II-86 в посока от гр. Пловдив до гр. Асеновград, приблизителното количество на алкохол в кръвта му е и било около 2,0385 промила, изчислено по формулата на Видмарк чрез връщане назад спрямо установената концентрация на алкохол в кръвта, измерена в 10,09 ч. същия ден от 1,73 промили. Извършеният от съда анализ на събраните по делото доказателства е подробен и обоснован, съответно относимите факти по случая са правилно установени, като същите безспорно осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като се касае за деяние, несъвместимо с морално-етичните правила и уронващо престижа на службата. Установено е, че деянието е станало известно на редица полицейски служители, на лица от съдебната система, на медицински служители, както и на множество други лица, тъй като информация за случилото се е била разпространена по различни начини. Извършеното деяние е определено от законодателя като тежко дисциплинарно нарушение, за което е предвидено точно определено наказание уволнение, поради което цялостното поведение на служителя и формата на вината му, не могат да доведат до налагане на друго по-леко по вид наказание. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящото съдебно производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Разноски за юрисконсулт за първоинстанционното производство, каквито се претендират в отговора на юрисконсулт Стоянов, не следва да се присъждат от настоящия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,