Решение № 10936 от 30.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 335 / 23.02.2022 г. по адм. дело 2448 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, чрез адв. Шаркова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 335 / 23.02.2022 г. по адм. дело 2448 / 2021 г. Административен съд Пловдив е осъдил управителя на Националната здравноосигурителна каса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение да извърши фактическите действия, които е длъжен да извърши по силата на Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, изразяващи се в заплащане на УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив на сумата в размер общо на 657 158,40 лева, представляваща стойността на доставените и вложени лекарствени продукти за лечението на адресатите на заповед РД Е 113 01 741 от 31.10.2019 г., заповед РД Е 113 01 742 от 31.10.2019 г., заповед РД Е 113 01 743 от 01.11.2019 г. и заповед РД Е 113 01 744 от 01.11.2019 г., издадени от управителя на НЗОК и неразплатени от НЗОК. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че през юли месец 2019 г. в съответствие с разпоредбите на Наредба 2 / 27.03.2019 г. е стартирало лечение на четири деца със [заличен текст] (заболяване, включено в списъка на редките заболявания, установени в Република България) с лекарствен продукт, който не е бил част от списъка по чл. 262, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина - [заличен текст]. За всеки от пациентите управителят на НЗОК е издал заповед на основание чл. 19, ал.7, т.2 и чл. 45, ал.1, т.15 от Закона за здравното осигуряване и чл. 39 от Наредба 2 / 27.03.2019 г., с които е било одобрено заплащането на лекарствения продукт за провеждано лечение за период от три месеца с по четири флакона. За всяко от децата през месец януари 2020 г. УМБАЛ Св.Георги ЕАД, гр. Пловдив е получило по един флакон от лекарствения продукт, всеки на цена от 164 289,60 лева или общо 657 158,40 лева. Доставчикът на флаконите е издал фактури за всеки един от лекарствените продукти, които лечебното заведение е представило пред НЗОК за заплащане. Управителят на НЗОК не е осъществил плащането, включително и след отправената на 25.08.2021 г. покана. Разпоредената от него проверка е приключила със становище на проверяващия екип, че заявените суми следва да бъдат заплатени, тъй като последните четири броя флакони от лекарството [заличен текст] са били приложени на децата Б. Димитров - на 13.01.2020 г., на Х. Николов - на 13.01.2020 г., на М. Делчева - на 23.01.2020 г. и на Е. Митева - на 23.01.2020 г.. Контрольорите са отбелязали, че плащането следва да се извърши по реда, действал до 31.12.2019 г., тъй като са одобрени за заплащане през 2019 г. и за тях е бил разчетен ресурс в Министерството на здравеопазването за 2019 г. Ирелевантни за случая са Указание РД - 16 - 22 / 13.03.2020 г. на управителя на НЗОК относно предписване, отпускане, доставяне и съхранение на лекарствения продукт [заличен текст], които са влезли в сила от 01.01.2020 г.. Към момента на тяхното издаване лечението вече е приключило, а същите не преуреждат административнопроизводствения ред на приключване на възникнали по-рано процедури. В случая заплащането на парична сума е фактическо действие. Средствата за закупените от лечебното заведение за лечението на четирите деца лекарства не се дължат по договор между лечебното заведение и НЗОК, нито на основание одобреното лечение съгласно заповеди РД - Е 113 - 01 - 741 / 31.10.2019 г., РД - Е 113 - 01 - 742 / 31.10.2019 г., РД - Е 113 - 01 - 743 / 01.11.2019 г. и РД - Е 113 - 01 - 744 / 01.11.2019 г.. Последните не сочат адресат на вземането за неудовлетвореното притезание. Съгласно материализираното волеизявление в процесните заповеди, управителят на НЗОК е одобрил заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба 2). Посочил е, че лекарственият продукт [заличен текст] fl. 12 мг/5мл - 4 флакона, с единична цена на 1 флакон 164 301,72 лева и обща стойност за три месеца за 4 флакона - 657 206,88 лева ще бъде осигурен от болничната аптека на УМБАЛ Св. Георги ЕАД, гр. Пловдив. Изписан по този начин диспозитивът на всяка една от заповедите не опосредява дължимост на посочените суми от НЗОК на лечебното заведение и не указва на задължение за действие на управителя на НЗОК. Такова задължение за действие произтича от правната норма на чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2. Издадените заповеди РД - Е 113 - 01 - 741 / 31.10.2019 г., РД - Е 113 - 01 - 742 / 31.10.2019 г., РД - Е 113 - 01 - 743 / 01.11.2019 г. и РД - Е 113 - 01 - 744 / 01.11.2019 г., наред с всички останали административнопроизводствени действия влияят върху формирането на фактическия състав от хипотезата на чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2, те са част от него, но не са източник нито детерминират задължение за заплащане на процесната парична сума. Фактическото действие за плащане произтича от нормите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2. По тези съображения процесните заповеди, с които е одобрено лечението на четирите деца не могат да бъдат квалифицирани като изпълнително основание, а задължението за плащане към лечебното заведение осъществило лечението не може да бъде възприето като част от процедура по тяхното изпълнение. Субект на искането по чл. 256, ал.1 АПК е всеки, който е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен пряко от нормативен акт, където оспорването не е обвързано със срок. Налице са елементите от фактическия състав на задължението за действие - дължимо по силата на нормативен акт фактическо действие, неизвършването му от компететния орган, изискуемо по основание и размер. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Независимо от този изход на спора разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Представените от ответника по касационната жалба доказателства касаят извършени от него съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение и за първата инстанция, които настоящият състав на Върховния административен съд не би могъл да присъди. Липсата на ясна диференциация за извършените разноски за касационната инстанция е пречка и за тяхното присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение