Решение № 6895 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2018 г.

Решение № 6895 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - В. Т. срещу решение № 201/17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 180/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е обявено за нищожно писмо изх. № 1012-04-3#4/15.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т., като преписката е изпратена за произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 КСО по жалбите на Д. С., съгласно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Развити са съображения досежно неправилно възприемане от първоинстанционния съд на характера на обжалваното писмо, квалифицирано като индивидуален административен акт. Изложени са доводи за недопустимост на производството. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът – Д. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционният съд неправилно приема оспореното писмо за индивидуален административен акт, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на съдебното решение за допустимост касационната жалба е основателна. С първоинстанционното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд обявява за нищожно писмо изх. № 1012-04-3#4/15.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. и връща преписката за произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 КСО по жалбите на Д. С., съгласно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Развити са съображения, че в случая е налице съществено процесуално нарушение предвид произнасянето на органа с писмо, в което липсва разпоредителна част, от която да стане ясно каква е волята на органа. Изложени са доводи за нищожност на акта поради липса на форма, водеща до невъзможност да се определи волята на органа, респ. да произведе целените правни последици. Решението е недопустимо. От фактическа страна по делото се установява, че административният орган е сезиран с жалба вх. № 1012-04-3/11.01.2018 г. от Д. С., в която се обжалва мълчалив отказ на длъжностното лице по изплащане на парични обезщетения и помощи за издаване на индивидуален административен акт по заявление за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност с вх. № Р14-04-000-00-0002691301 по болнични листи № Е 20171220857/07.08.2017 г., № Е 20171221110/09.10.2017 г. и № Е 20176026836/06.11.2017 г. С писмо изх. № 1012-04-3#1/30.01.2018 г. лицето е уведомено, че жалбата му не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 6 АПК, тъй като с посочения вх...дящ номер е представен БЛ № Е 20171220857 от 07.09.2017 г., но с вх. № Р14-04-000-00-0002726951 от 16.09.2017 г. подадените данни са заличени. За болнични листове № Е 20171221110/09.10.2017 г. и № Е 20176026836/06.11.2017 г. органът установява, че не са постъпвали подадени данни в ТП на НОИ – В. Търново, които да доведат до изплащане на парично обезщетение. На лицето са дадени указания за представяне на доказателства, в подкрепа на наведените от него твърдения. С молба вх. № 1012-04-3#3/08.02.2018 г. е депозирано становище от Станчев, в което заявява, че неговите възражения са срещу мълчалив отказ на административния орган. С процесното писмо, директорът на ТП на НОИ – В. Т. уведомява лицето за съдържанието на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО, съгласно която поради обжалване на болничните листи, по които е предявено плащане, по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение на № 9 се представят след приключване на производството по обжалване на болнични листи. Изложени са доводи, че в конкретния случай, с писмо изх. № 1029-04-17683/15.12.2017 г. от ТП на НОИ – В. Т., Станчев е уведомен, че към 15.12.2017 г. осигурителят ПТГ "В. Л." – гр. Г. О. не е подал приложение № 9 към болничните листи, поради обжалване на същите от Регионално управление на образованието – В. Т.. Административният орган установява, че към 14.12.2017 г. в РУО не са получени решения на ТЕЛК по подадените жалби срещу болничните листи. Въз основа на горното е обоснован извод за невъзможност към него момент да се извърши преценка от длъжностното лице на правото и съответно да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност на лицето. Посочено е наличието на Експертно решение № 2895/27.11.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД С., с което не се потвърждават БЛ № Е 20170656575, БЛ № Е 20170656576, БЛ № Е 20171220857, БЛ № Е 20171221110, БЛ № Е 20176026836. Установено е наличие на оспорване на горното Експертно решение от заявителя Д. С. пред НЕЛК с жалба вх. № С – 590/09.02.2018 г. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира за основателни доводите на касационния жалбоподател относно уведомителния характер на обжалваното писмо, което не притежава регламентираните в нормата на чл. 21 АПК признаци на индивидуален административен акт. С обжалваното писмо не се създават права или задължения за лицето, нито непосредствено се засягат негови права, свободи или законни интереси. Обжалваното писмо не съдържа волеизявление, обективиращо отказ да бъде изплатено търсеното обезщетение от лицето. С обявеното за нищожно писмо е дадено разяснение за хода на процедурата по отпускане на обезщетение в съответствие с релевантната за казуса фактическа обстановка. В конкретната хипотеза за директора на ТП на НОИ не е възникнало задължение да се произнесе с мотивирано решение в едномесечен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, ал. 2, б. "е" и ал. 3 КСО. В случай на подобно произнасяне от директора на ТП на НОИ то ще бъде преждевременно, предвид невъзможността да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая относно преценка правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и незаконосъобразно с оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО. По отношение на предписание изх. № Ф-04-999-00-0000445534/21.09.2017 г. дадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите до Професионална техническа гимназия "В. Л." на основание чл. 29 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО с оглед отстраняване на нередовности на документи, първоинстанционният съд развива доводи неотносими към производството по чл. 117, ал. 2, б. "е" КСО, с огледа предмета на спора, страните и характера на правоотношенията. При установяване от първоинстанционния съд на липса на нарочна жалба срещу горното предписание, поради наличие на възражение на Станчев в отговор на изпратено уведомление, като съществен порок на процесното писмо е изведена липсата на произнасяне на директора на ТП на НОИ, без да се изследва въпроса досежно допустимостта на оспорването с оглед предмета на акта и правото на жалба, обусловено от активната процесуална легитимация на страните. При изначалната липса на право на съдебно оспорване на писмото от изх. № 1012-04-3#4/15.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т., първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата на Станчев без разглеждане и да прекрати образуваното по нея съдебно производство. Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение, и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената касационна проверка по реда на цитираната по-горе норма настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд – В. Т. е валидно постановено, но недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а първоинстанционното съдебно производство - прекратено, поради липса на годен за обжалване административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,