Решение № 8556 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6994/2017 г.

Решение № 8556 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6994/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Н. Йорданова, против решение № 159 от 28.04.2017 г., постановено от Административен съд - М., II - състав, по адм. д. № 23/2017 г. С касационната жалба и в писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и твърди, че неправилно са приложени нормите на чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., тъй като "първото компенсаторно плащане" в случая е получено с уведомително писмо от 21.07.2012 г., с което е определен размер за финансово подпомагане, което писмо е връчено лично на земеделския производител. Позовава се и на уведомително писмо от 20.09.2013 г. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Д. С. от с. Я., община Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да отмени Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" съдът се е позовал на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., която изисква кандидатите за подпомагане по тази наредба да подават заявление за подпомагане с декларирани площи за съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, а според § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11 "първото компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1. Според участващия по делото прокурор съдът е съобразил цитираните норми и обосновано е приел, че след като не е извършено компенсаторно плащане изобщо, за оспорващият не е възникнало задължение за подаване на ново заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 159 от 28.04.2017 г. е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с изх. № 02 - 120 -6500/1776 от 29.11.2016 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - М. е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстаницонният съд е счел, че актът е издаден в противоречие с установената в производството фактическа обстановка и противоречи на материалноправните норми и с целта на закона. В мотивите на съдебното решение е отразено, че в случая са приложими нормите на Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 4, т. 3 от горепосочената наредба кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане . Първостепенният съд е преценил, че посоченият нормативен текст определя момента, в който възниква задължението за подаване на последващи заявления - след първото компенсаторно плащане, поради което с извършване и получаване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет петгодишният ангажимент. Според първоинстанционния съд за да възникне петгодишният ангажимент не е достатъчно само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на заявлението и извършване на проверки по него, а по силата на чл. 4, т. 3 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/3.04.2008 г., е необходимо да е било извършено фактически първото компенсаторно плащане. Съдът е констатирал, че на жалбоподателя е отказано подпомагане по подаденото от него заявление УИН № 12/060611/49887 от 2011 г., по причина, че не е подал заявление за участие за третата година по мярка 211. От тук и въз основа на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на приложимата наредба е изведено заключение, че задължение за подаване на последващи заявления за подпомагане възниква едва след като е налице първо компенсаторно плащане, каквото плащане в настоящия случай няма, понеже за 2011 г. е постановен отказ за финансово подпомагане, поради което неправилно е посочено в процесния административен акт, че по поетия петгодишен ангажимент през кампания 2011 г. не е подадено заявление за кампания 2013 г., която се явява трета година от ангажимента. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че жалбоподателят е подал общо заявление на 29.04.2011 г. с УИН 12/060611/49887, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. за кампания 2011 г./, като същият е кандидатствал за подпомагане по схемите и мерките на общата селскостопанска политика, вкл. и по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони"/НР1/ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. В процесния Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е изрично е вписано, че е издаден по отношение на горепосоченото общо заявление от 2011 г. и на земеделския производител е прекратен многогодишния ангажимент, защото за кампания 2013 г., която се явява трета година от ангажимента, К. Д. С. не е заявил участие по мярка 211, регламентирана с Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Както в горепосочения административен акт, така и в хода на първоинстанционното производство и в касационната жалба, представителят на издателя на атакувания адм. акт, се позовава на нормата на чл. 14, ал. 2 от цитираната наредба, според която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания по мярка 211. В мотивите на обжалваното решение подробно е разгледано това твърдение и съдът се е произнесъл, че то не установява законосъобразност на процесния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, защото цитираната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11/3.04.2008 г. се тълкува и прилага във връзка с императивната норма на чл. 4, ал. 1, т. 3 от същата наредба, която регламентира, че за да възникне задължението на земеделския стопанин да подаде заявление за съответната година, следва да му е било извършено първото компенсаторно плащане. Тезата на първоинстанционния жалбоподател е, че той не е получил първо компенсаторно плащане по смисъла на визираната наредба и съдът счита, че той не следва да доказва отрицателен факт. Доказателствената тежест да установи извършеното първо компенсаторно плащане в полза на земеделския стопанин е в административния орган и той следва да докаже наличието на изискуемото първо пращане, която е правопораждащият юридически факт за да възникне многогодишния ангажимент по мярка 211 и задължението за подаване всяка година на заявление за подпомагане. В случая издателят на процесния акт за прекратяване на петгодишния ангажимент по горепосочената мярка не твърди и не представя доказателство за осъществено реално пращане в полза на К. Д. С.. Касационният жалбоподател счита, че за да се приеме, че е извършено плащане е достатъчно издаването и връчването на уведомително писмо за оторизация на определени суми. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото ако нормотворецът е имал предвид издаване на уведомително писмо и определяне на оторизирана сума, е щял да впише в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г. именно това, а не да употреби словосъчетанието "след първото компенсаторно плащане". С случая административният орган се позовава на няколко уведомителни писма. Първото от тях е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 - изх. № 02-120-6500/3675 от 20.09.2013 г., което е неотносимо към спора, тъй като е издадено по заявление с УИН: 12/280612/56017, което е различно от заявлението, което е вписано в процесния административен акт, а именно - УИН 12/060611/49887 от 2011 г. Д. У. писмо, приложено към административната преписка е с изх. № 02-120-6500/1935 от 26.08.2013 г., което също няма отношение към оспорения административен акт, защото е издадено по мярка 213, а не по процесната мярка 211 и по заявление за подпомагане с друг номер. Аналогично е положението с приложеното към преписката Уведомително писмо изх. № 170-113 от 9.02.2011 г., в което е вписано, че е за кампания 2009 г. /различна от процесната кампания, която е започнала през 2011 г./ и в него отново е посочено заявление на замеделския стопанин с друг номер. Е. У. писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. № 002-120-6500/1869 от 21.07.2012 г., получено от К. Д. С. на 8.08.2012 г., има отношение към настоящия правен спор, доколкото в него е вписан същия номер на заявлението за подпомагане, по което е произнесен и оспорвания акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Действително в първото изречение на това Уведомително писмо е вписано, че земеделският производител се уведомява за оторизирана сума в размер на 1209,65 лв., но от текста на същото писмо е видно, че то касае няколко мерки. От съдържанието на писмото, изложено на стр. 3 от него, се установява по безспорен начин, че по подаденото заявление за подпомагане по процесната мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", по отношение на която мярка е издаден атакувания акт за прекратяване и която е регламентирана с цитираната в акта Наредба № 11/3.04.2008 г., е постановен пълен отказ за финансово подпомагане за 2011 г. Оттук първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, защото земеделският производител нито е получил реално първо плащане по заявление УИН № 12/060611/49887 от 2011 г., нито му е оторизирана някаква сума по това заявление, касаеща процесната мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони". По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,