Решение № 5672 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2018 г.

Решение № 5672 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. З. от [населено място] чрез адв. Е. В. против решение № 1020 от 08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2969/2017 г. по описа на Административен съд гр. П., в частта му, с която съдът е отхвърлил жалбата й против решение № 2153-15-200/02.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – П., с което е потвърдено разпореждане №[номер на разпореждане] /протокол № 2145-15-374/29.06.2017 г. за отмяна на разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 /протокол № 572/31.03.2015 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – П.. Твърди се от страната, че решението в атакуваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което лицето моли същото да бъде отменено и съдът да уважи оспорването против решението на директора на ТП на НОИ - П.. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – П., с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. П. е решение № 2153-15-200/02.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е потвърдено разпореждане №[номер на разпореждане], взето с протокол № 2145-15-374/29.06.2017 г. за отмяна на разпореждане №[номер на разпореждане]/1994, взето с протокол № 572/31.03.2015 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – П., с което е отменено разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадено от ръководител "ПО" в ТП на НОИ, както и всички последващи разпореждания за нейното осъвременяване и преизчисляване, отказано е отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната е социална пенсия за инвалидност от 07.01.2010 година пожизнено и е определен нейният размер. Със съдебното решение на ТП на НОИ П. са присъдени разноски по делото в размер от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд, след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на относимите административнопроизводствени норми и материалноправни такива, актът е съобразен с целта на закона. Позовал се е на факта, че при направената в пенсионно-осигурителното производство проверка за положения от Зархулева осигурителен стаж се е установило, че има несъмнени и категорични доказателства единствено за действителен стаж в размер 13 г. 05 м. и 20 дни към 26.10.1994 г., което касае неправилното й отпускане и е основание по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 КСО да се отмени издаденото разпореждане № [номер на разпореждане]/1994 година за отпусната лична пенсия за изслужено време и възраст от датата на нейното отпускане. Според съда, така е останал недоказан изискуемият се осигурителен стаж за жалбоподателката от 20 години, или посоченият в отмененото разпореждане стаж от втора категория труд от 04 г. 10 м. и 16 дни и от трета категория труд в размер на ЗЗ г., 07 м. и 27 дни, превърнат в общ осигурителен стаж с преизчисление към трета категория труд от 39 г. 09 м. 02 дни. Поради това съдът е приел, че законосъобразно административният орган е потвърдил отказа на органа по пенсиониране да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. к. за Зархулева не е било налице правото за това. По съображения в този смисъл е приел за обоснован извода на административния орган, че преизчисленият осигурителен стаж на жалбоподателката е недостатъчен за отпускане на ЛПОСВ към дата 26.10.1994 г. и е отхвърлил оспорването й. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 година на началник "ПО" при ТП на НОИ - П. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.); , считано от 26.10.1994 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от трета категория труд 28 г 00 м и 00 дни, базисен период 01.01.1986 - 31.12.1988 г. с осигурителен доход от 9731. 16 лева. В последствие е преизчислена, като е зачетен осигурителен стаж от втора категория 04 г. 10 м 16 дни, трета категория ЗЗ г. 07 м. и 27 дни, като е преизчислен общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 КСО в трета категория труд от 39 г. 09 м. 02 дни, индивидуален коефициент 1. 826 при базисен период 01.01.1986 г. - 31.12.1988 г. с доход 9731. 00 лева и за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г. с доход 13870. 76 лева. Същата е получавала добавка по чл. 89 КСО, отпусната от 01.07.1999 г. и лична социална пенсия за инвалидност от 07.01.2010 година. Пенсията е осъвременявана с последващи разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ -П.. По делото не се спори, че от ТП на НОИ - П. е бил направен преглед на пенсионните досиета и е предприета процедура по установяване на основателността на разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П., с което на Зархулева е била отпусната първоначално пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.10.1994 г. Както се посочи по-горе, пенсията е осъвременявана с последващи разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ – гр. П.. С цел установяване правомерността на отпуснатата пенсия, с писмо от Зархулева е изискано да представи оригиналните документи за осигурителен стаж. На основание заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П., с писмо изх. № К-2354#1/25.02.2014 г. от контролните органи на ТП на НОИ – гр. П. е изискано да бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО, с оглед преценяване правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 27.02.2014 г. Зархулева е представила собственоръчна декларация от кои периоди и работодатели се състои трудовия й стаж до 1995 г. Пенсионният орган е изискал от работодателите да издадат нови удостоверения образец УП-3 за стажа й и е извършил цялостна проверка. Постановено е процесното разпореждане №[номер на разпореждане] /протокол № 2145-15-374/29.06.2017 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – П., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО е отменено разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – П., и всички последващи, и е отказано отпускане на ЛПОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-3 КСО на С. З.. Прието е, че няма право на пенсия за ОСВ на основание чл. 2, ал. 1, б. "в" от отм. ЗП, считано от 26.10.1994 г., а общият й осигурителен стаж възлиза на 10 г. 05 м. и 20 дни, който не е достатъчен за пораждане право на пенсия към първоначалното й отпускане – 26.10.1994 г. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-200/02.10.2017 година на директора на ТП на НОИ-П.. Зархулева е приложила допълнителни писмени доказателства за осигурителен стаж, а именно удостоверение изх. № 170801/14.08.2017 г. на "Български циркове и лунапарк" ЕООД-С. за осигурителен стаж за периода 01.01.1960 г. - 01.01.1965 г. в размер на 02 г. 10 м. и 00 дни. Административният орган е преизчислил осигурителния стаж на жалбоподателката в размер на 13 г. 05 м. 20 дни, приел е този стаж за недостатъчен за отпускане на лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст към дата 26.10.1994 г. и е отпуснал добавка по чл. 84 КСО. По съображения в този смисъл е потвърдил разпореждане №[номер на разпореждане] /протокол № 2140-15-374/29.06.2017 г. в частта, в която е отказано отпускането на ЛПОСВ и отмяна на разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 г., потвърдил е и в частта за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, и е изменил разпореждането в частта относно отпускане на добавка по чл. 84 КСО. Правилно е възприетото от административния съд становище, че изгубването, респ. попълването на пенсионното досие на Зархулева е дало само повод да се установят факти, релевиращи възможна хипотеза на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. Както се посочи по-горе, през 2013 година е проведена инвентаризация в ТП на НОИ П., след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на С. З., така и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като е изискал от касаторката да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. В хода на проверката Зархулева не е представила исканите документи, във връзка с което е започната процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО за извършване на проверка, като със саморъчно подписана декларация, лицето е посочило периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът й. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран е извод за промяна в размера на ЛПОСВ на база приетия осигурителен стаж и доход на лицето и то в посока на нейното намаляване. Отразеният в разпореждане №[номер на разпореждане]/1994 г. стаж от трета категория труд 28 г 00 м и 00 дни не е доказан от нея в хода на административното производство по възстановяване на стажа и определяне правомерността на отпуснатата пенсия. Общият й осигурителен стаж от трета категория труд възлиза на 13 г. 05 м. и 20 дни, който не е достатъчен за пораждане право на пенсия към първоначалното й отпускане – 26.10.1994 г Съгласно чл. 2, ал. 1 б. "в" от Закона за пенсиите (отм.); жените придобиват право на пенсия при трета категория труд при 20 години трудов/осигурителен стаж и 55—годишна възраст. В тежест на жалбоподателката, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Касаторката е следвало да проведе пълно и главно доказване на претендирания от нея стаж и съответно наличие на предпоставките да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.); , към датата на отпускането й - 26.10.1994 година. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. З. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1020 от 08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2969/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. ОСЪЖДА С. З. от [населено място], [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. П. съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.