Решение № 5875 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2016 г.

Решение № 5875 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Ш. чрез юриск. Д. Колева срещу решение № 2059 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2370/2016 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти не следва да се определя съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ, бр. 50/01.07.2011 г/. Моли съдебното решение да бъде отменено а, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло АУПДВ № 15/2016/02.08.2016 г. на Директора на БДЧР-В. като незаконосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от гл. юриск. Колева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - В., редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакувания съдебен акт. Твърди, че изводите на съда съответстват на приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата противоречи на чл. 194а от Закона за водите и не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на III отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-В. е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Ш. срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 15/02.08.2016 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - В., с който по отношение "ВиК"ООД- Ш. са установени допълнително дължими такси за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект р. Дервишка с код на водно тяло BG2KA900R019, К. от гр. В. Преслав до с. М., както следва: за периода 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. - главница в размер на 9 574.35 лв и за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. - главница в размер на 8 248.14 лв. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се заплаща такса за замърсяване. Тази такса се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води. Съгласно чл. 194а от ЗВ обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, а при липса на такива /какъвто е конкретният случай/ - на база на максималното разрешено годишно водно количество в разрешителното за заустване. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., понастоящем - отменена, но действала към 2013 и 2014 г./ изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички ВиК оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е заключил че, доколкото чл. 12, ал. 1 от Тарифата противоречи на чл. 194, ал. 5, б. "а" и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, то следва да се приложи законът, а не тарифата. ВиК операторът дължи такса за заустване на базата на заустеното водно количество, отчетено чрез измервателно устройство и изчислено по формулата на чл. 12 от Тарифата, а не това, което е доставено на крайния потребител (фактурирано). По тези съображения съдът е приел, че с оспорения по делото АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса за замърсяване на база годишния обем на определеното в разрешителното за заустване количество вода. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от развитите от административния съд правни съображения. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата от касационния жалбоподател такса за периода 01.01.2013-31.12.2014 г. и конкретно - дали тази такса се дължи за реално заустени водни количества, или за фактурираните заустени водни количества, както и, ако няма монтирани измервателни устройства или същите са повредени - как следва да се изчисли таксата замърсяване - по фактурирани към потребителите количества или съгласно максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното за заустване. Останалите обстоятелства не са спорни по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 и чл. 194а ЗВ таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се изчислява въз основа на данните за цялото количество на заустваните отпадъчни води, измерени чрез поставените измервателни устройства. В Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г.) е определен друг критерий за определяне на количеството заустени води, върху който се изчислява дължимата такса - за ВиК операторите това е фактурираното количество вода, доставено към ползвателите. Правилно административният съд е приел, че доколкото това допълнително условие на чл. 12 от Тарифата, облагоприятстващо единствено ВиК операторите, противоречи на предвидената в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите база за изчисляване на таксата за замърсяване, то съгласно принципа за йерархията на нормативните актове, прогласен в чл. 15 от ЗНА, приложение намира законът, а не тарифата. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за приложимост на тарифата, а не на закона, предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, съгласно която размерът на таксите по ал. 1, т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на МС, а предвидения в чл. 12 от Тарифата начин на изчисляване на таксата замърсяване за ВиК операторите попада в рамките на тази законова делегация. Подобен извод би бил правилен, ако Законът за водите в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 не посочваше базата за изчисляване на тази такса. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че неправилно жалбоподателят се е позовал на чл. 12 от Тарифата. Този нормативен текст намира приложение само в случаите, в които за определяне количеството на заустените отпадъчни води има налични монтирани сертифицирани и работещи измервателни устройства. Конкретният случай не е такъв. Липсва изградена и въведена в експлоатация пречиствателна станция, съответно липсва монтирано измервателно устройство. В този случай таксата за замърсяване следва да бъде изчислена не по чл. 12, а по чл. 13 от Тарифата - количеството заустени отпадъчни води се определя на база на максималното разрешено годишно водно количество в разрешителното за заустване. Правилни са изводите на съда относно липсата на нарушения при определянето на ползваното количество вода от касационния жалбоподател, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,