Решение № 165 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 623/2019 г.

Решение № 165 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 623/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 213/21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 283/2018 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Представителят на Прокуратурата на Република България счита касационната жалба за основателна. Касационното обжалване е допуснато с определение № 460/09.06.2020 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно характера на срока по чл. 15 ЗОПДИППД (отм.); - преклузивен или инструстивен е той и дали след неговото изтичане, предявяването на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е допустимо. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С ТР по т. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предвидения в чл. 15 ЗОПДИППД (отм.); срок е инструктивен, а не преклузивен и след неговото изтичане е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.);. Тълкувателното решение представлява задължителна съдебна практика, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която се споделя и от настоящия състав. С обжалваното решение, съдът е отменил първоинстанционното решение и е постановил определение, с което е прекратил производството по делото, като е приел, че срокът по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); е преклузивен и когато в рамките му КУИППД не е взела решение за предявяване на иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); , то не само проверката, а и производството по ЗОПДИППД (отм.); като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда. Правомощията на комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, преклудирано е и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.);. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, горните изводи на въззивния съд относно характера на срока, приемайки че същия е преклузивен, са незаконосъобразни, като неправилно се явява и постановеното решение. Същото следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед изхода му. Водим от горното, състав на ВКС