Решение № 6618 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. М. Кръстева, против решение 2296/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 1295/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответните страни Б. Крайчев и Б. Запрянова - инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Юг-Югоизточна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. Хасково, офис Хасково, чрез процесуален представител Е. Златева, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2.1 от Констативен протокол 09-02-461/ 06. 10.2022 г. на инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Юг-Югоизточна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. Хасково, офис Хасково, като също така в полза на ДАМТН са присъдени разноски в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Юг-Югоизточна България, на язовир Дюзмеше /Лешниково 22/, находящ се в общ. Харманли, обл. Хасково, който язовир е собственост на ДПУСЯ, е констатирано, че короната на язовира има наличие на коловози по цялата дължина, в дясната част има хлътвания, проходима от чиста растителност. Въздушният откос на места има единична дървесна растителност, а водният откос е чист от растителност. Също така, основният изпускател стоманена тръба Ф 250 мм не работи. Поради това, с Констативен протокол 09-02-461/06.10.2022 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Юг-Югоизточна България, офис Хасково, на ДПУСЯ са дадени предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация 2.1. Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена в срок до 30.10.2023 г. 2.2. Да се въведе в нормално експлоатационно състояние основният изпускател в срок до 30.10.2023 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото са приложени съответните заповеди на председателя на ДАМТН, по силата на които съответните експерти към РО НЯСС Юг-Югоизточна България област Хасково, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. По отношение на констатациите в предписанието съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 във връзка ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 ЗВ по насипните язовирни стени се забранява обработването и нарушаването на повърхността им; поставянето на стълбове или знаци; засаждането на дървета и храсти; строеж на кладенци или рибарници; изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети. Поради това, оспореното предписание следва да се приеме като обичайна поддръжка на язовира, още повече, че собствениците на язовири имат задължението да поддържат язовирните съоръжения, което е от особена важност, защото касае здравето и живота на хората. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2.1 от Констативен протокол 09-02-461/ 06.10.2022 г. на инспектори в РО НЯСС Юг-Югоизточна България офис Хасково към ДАМТН. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 09-02-461/06.10.2022 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. Заповед А-354/27.05.2022 г. и Заповед А-603/02.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Поради това, правилно административният съд е посочил, че не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 06.10.2022 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Юг-Югоизточна България офис Хасково към ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Лешниково 22, обл. Хасково, стопанисван от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От така направения анализ е видно, че собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми. Не е спорно по делото, че собственик на процесния язовир Лешниково 22 е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката, но не е направил възражения по протокола. Видно от приложения на стр. 32 от делото на АССГ Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал експерт хидроинженер към ДПУСЯ, представител на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир Лешниково 22 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,