Решение № 4625 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. Бюлюкбаш от гр. Ардино и от Леском ЕООД гр. Ардино, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. М. Чилова, против Решение 225 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 100/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В подадената от И. Бюлюкбаш касационна жалба се твърди, че жалбоподателят Бюлюкбаш към момента на настъпване на злополуката не е извършвал работа за Леском ЕООД гр. Ардино, поради което изводите на съда в обратната насока са неправилни. Касаторът иска оспореното решение да бъде отменено. В касационната жалба на Леском ЕООД са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали, чрез процесуалния представител ст. юрк. З. Белева, в писмено становище излага доводи за неоснователност на подадените касационни жалби и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност по смисъла чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. С Решение 225 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 100/2023 г., Административен съд - Кърджали е отхвърлил оспорването по жалба на Леском ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Ардино, [улица]Индустриална зона, действащо чрез пълномощника адв. М. Чилова, против Решение 2153-08-56/13.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Я. Чобанов - управител на Леском ЕООД, срещу Разпореждане 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ Кърджали и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените и актът е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинена трайна телесна повреда на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. Налице е настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на И. Бюлюкбаш, който попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Според съда на 18.02.2022 г. при получаване на травматичното увреждане И. Бюлюкбаш е изпълнявал трудова дейност в обект на дружеството, в който обичайно е престирал труд. Съдът е приел, че към момента на злополуката той е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, т.е. налице е функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането - [заличен текст], като следствие на извършваната работа. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че между Леском ЕООД, [ЕИК] и И. Бюлюкбаш е сключен Трудов договор 17/02.09.2019 г. (неточно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, че договора е от 2016 г.), съгласно който И. Бюлюкбаш изпълнява длъжността работник, изсушаване на дърво с 8-часово работно време. Правоотношенията по трудовия договор са били прекратени със Заповед 9/09.08.2021 г., считано от 09.08.2021 г. по взаимно съгласие на страните. На 18.02.2022 г. служители на Дирекция Инспекция по труда гр. Кърджали са извършили проверка в цех за производство на пелети, находящ се в гр. Ардино, [улица], Индустриална зона , стопанисван от Леском ЕООД, по повод настъпила на същата дата, около 11:30 часа, злополука в цеха, с пострадал И. Бюлюкбаш. Проверката е продължила по документи до 18.03.2022 г. Контролните органи са приели, че на 18.02.2022 г. Бюлюкбаш е извършвал трудова дейност, характерна за длъжността работник, изсушаване на дърво в полза и за сметка на Леском ЕООД, при което работейки с дървообработващите машини в цеха е настъпила злополука, вследствие на която на работника е [заличен текст]. Съставен е Протокол за извършена проверка ПР2205780/18.03.2022 г. На дружеството са били издадени 4 бр. АУАН за нарушение на КТ, ЗЗБУТ и относимите подзаконови нормативни актове. С Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 21.03.2022 г., издадено от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр. Кърджали, на основание чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Бюлюкбаш изпълняващ длъжност работник, изсушаване на дърво в Леском ЕООД в Цех за производство на пелети в гр. Ардино, [улица], Индустриална зона и Леском ЕООД гр. Ардино, с [ЕИК], в качеството на работодател, считано от 18.02.2022 г. Постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е връчено на работодателя и работника на 21.03.2022 г. Постановлението е обжалвано от Леском ЕООД гр. Ардино като с Определение 65/19.05.2022 г., постановено по адм. дело 181/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали (прието в цялост като доказателство по делото), жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е оставено в сила с Определение 8101/27.09.2022 г. по адм. дело 7946/2022 г. на ВАС. Във връзка с настъпилата злополука в РУ - Ардино е било образувано ДП 12/2022 г. за това, че на 18.02.2022 г. в гр. Ардино, в дървообработващ цех, находящ се на [улица], Индустриална зона , собственост на Леском ЕООД гр. Ардино, с [ЕИК], поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност - механично обработване на дървесина, е била причинена тежка телесна повреда на И. Бюлюкбаш от гр. Ардино, изразяваща се в осакатяване на лява ръка - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от НК. Със Заповед 1015-08-62/20.04.2022 г., издадена от директора на ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е възложено извършването на разследване на трудова злополука, станала на 18.02.2022 г. с И. Бюлюкбаш, на длъжност оператор на машини в пелетен цех в Леском ЕООД, [ЕИК]. Със заповедта са определени членовете на комисията, която да извърши разследването на злополуката. Срокът за разследването е удължаван със Заповед 1015-08-72/20.05.2022 г. и Заповед 1015-08-87/24.06.2022 г. Със Заповед 5106-08-4/27.07.2022 г. производството по издаване на разпореждане за признаване или непризнаване на злополуката за трудова и разследване на злополуката е спряно до приключване на съдебното производство, образувано по жалбата на дружеството срещу постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение. Резултатите от разследването са обективирани в Протокол 5103-08-4/14.11.2022 г., видно от който комисията е констатирала, че злополуката е настъпила в Цех за производство на пелети в гр. Ардино, стопанисван от Леском ЕООД, с [ЕИК], в 11.30 ч. на 18.02.2022 г. От фактическа страна е отразено, че в деня на инцидента И. Бюлюкбаш се е намирал на обичайното си работно място - цех за производство за пелети. След прекъсване на работата на машината за трици, пострадалият изчиства залепналите трици и пуска наново машината, без да затваря капака на бункера. При опит за затваряне на капака, пострадалият залита и пада вътре в бункера, при което предавателният вал захваща [заличен текст]. Посочено е, че за тези обстоятелства са взети предвид всички налични данни, съдържащи се в постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, медицинската документация от МБАЛ Д-р Атанас Дафовски АД гр. Кърджали, писмените обяснения на И. Бюлюкбаш, съдържанието на кореспонденцията с управителя на Леском ЕООД, данните от протеклото обжалване пред Административен съд - Кърджали и ВАС. В протокола са посочени и допуснати нарушения на нормативните актове от страна на работодателя и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Прието е, че злополуката, станала с И. Бюлюкбаш, има характер на трудова злополука. Със Задължителни предписания ЗД-1-08-01238666/17.11.2022 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали, на Леском ЕООД са дадени предписания да представи декларация за трудова злополука за пострадалото лице - И. Бюлюкбаш, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). С Разпореждане 5104-08-35/13.12.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Кърджали, злополуката, станала с И. Бюлюкбаш на 18.02.2022 г., е приета за трудова. Разпореждането е връчено на Бюлюкбаш и Леском ЕООД на 29.12.2022 г. Дружеството е обжалвало разпореждането в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. г от КСО. С Решение 2153-08-56/13.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлена жалбата на Я. Чобанов - управител на Леском ЕООД, срещу Разпореждане 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Кърджали. Обсъдени са твърденията на управителя на Леском ЕООД, въведени в жалбата до административния орган, че лицето не е работило в дружеството, които са приети за неоснователни. В тази връзка са изложени мотиви, че с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е било обявено съществуването на трудово правоотношение между Бюлюкбаш и Леском ЕООД, което постановление е обжалвано, но с влязъл в сила съдебен акт жалбата е била оставена без разглеждане. Изложени са доводи, че правилно, в съответствие с наличните доказателства и релевантната нормативна уредба, с обжалваното Разпореждане 5104-08-35/13.12.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Кърджали, злополуката е приета за трудова. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието трудова злополука е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за трудова , следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. От приложените по делото доказателства се установява наличието на внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице И. Бюлюкбаш, което е причинило трайно намалена работоспособност. Неоснователни са наведените оплаквания и твърдения за липса на трудово правоотношение между дружеството и пострадалия и за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения към момента на злополуката. Правилно първостепенният съд е приел, че към момента на настъпване на злополуката между И. Бюлюкбаш и Леском ЕООД гр. Ардино е съществувало трудово правоотношение, обявено с влязло в сила постановление по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, издадено на 21.03.2022 г. от контролните органи на Дирекция Инспекция по труда гр. Кърджали. В постановлението е определена като начална дата на възникване на трудовото правоотношение 18.02.2022 г. Както е посочвал ВАС, това постановление представлява от една страна юридически факт, пораждащ правото на компетентния орган да издаде предписание по чл. 405а, ал. 4 за сключване на трудов договор, а от друга страна законодателят го приравнява на трудов договор (също правопораждащ юридически факт), сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, когато между страните не се сключи трудов договор в определения с предписанието срок - ал. 6 (така определение 11695 от 06.10.2014 г. по адм. д. 12292/2014 г., VІ отд. на ВАС). В случая на работодателя е дадено предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ да предложи на работника И. Бюлюкбаш сключване на трудов договор в срок до 24.03.2022 г., което е връчено на работодателя, като няма данни за оспорване на това предписание и за сключване на трудов договор между страните в изпълнение на предписанието. Предвид посоченото въпросът за наличието на трудово правоотношение между дружеството касатор и пострадалото лице И. Бюлюкбаш към датата на настъпване на злополуката е решен по надлежен ред с влязъл в сила административен акт и не може да бъде пререшаван в рамките на настоящото съдебно производство. От данните по делото се установява, че злополуката е настъпила около 11.30 часа на 18.02.2022 г., на работното място, на което Бюлюкбаш е престирал труд по сключения и впоследствие прекратен трудов договор Цех за производство на пелети, находящ се в гр. Ардино, [улица], Индустриална зона , ползван от Леском ЕООД гр. Ардино, което е посочено като работно място и в постановлението по чл. 405а от КТ. Освен това, твърденията на касатора И. Бюлюкбаш, че не е работил за дружеството към настъпване на злополуката и че не му е възлагана работа, като сам е решил да пусне машината, противоречат на дадените от него на 14.03.2022 г. обяснения пред Дирекция Инспекция по труда гр. Кърджали (лист 65 от първоинстан. дело). В съответствие с чл. 172 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид и е обсъдена възможната заинтересованост на свидетелите. Първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал събраните гласни доказателства, както с оглед заинтересоваността на свидетелите, така и предвид наличието на нелогичност и противоречивост на показанията им. Твърденията на свидетелите за наличие на авария в деня на настъпване на злополуката, довела до затваряне на цеха, не се подкрепят от другите доказателства по делото. С оглед изложеното следва да се приеме, че в момента, в който И. Бюлюкбаш е паднал в бункера и предавателния вал е захванал [заличен текст], той е изпълнявал дейност по трудовото правоотношение с Леском ЕООД гр. Ардино като работник, изсушаване на дърво . Посоченото обосновава извод, че към момента на настъпване на злополуката Бюлюкбаш е изпълнявал трудови функции по трудово правоотношение с дружеството и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането, като следствие на извършваната работа. Извършените от Бюлюкбаш действия, независимо дали са предприети по негова инициатива или по разпореждане на работодателя, са във връзка с трудовите функции на работника и са в интерес на работодателя. Предвид изложеното налице са материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, за признаване на злополуката за трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на съдебни разноски от страна на касационния жалбоподател Леском ЕООД гр. Ардино не следва да бъде уважена. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъде осъдени да заплатят на ТП на НОИ - Кърджали разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Претендираното юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция вече е присъдено с оспореното съдебно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,