Решение № 4375 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Добрич, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Минчева, срещу решение 1243 от 18.06.2024 г., постановено по административно дело 156/2024 г. по описа на Административен съд Добрич, с което съдът е: 1) отменил решение 5/09.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-24-13/31.01.2024 г. срещу разпореждане [номер]/17.01.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Добрич, с което на основание чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО на С. П. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне до 4 месеца от влизане в сила на съдебното решение съгласно дадените в неговите мотиви задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдил ТП на НОИ Добрич да заплати на С. П. М. сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в производството по делото. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 - нарушение на материалния закон, касаторът моли оспореното съдебно решение да се отмени. Ответницата по касация С. П. М. от гр. Балчик, обл. Добрич, действаща чрез пълномощника адвокат Станев, с молба, постъпила по делото на 17.03.2024 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С процесното разпореждане от 17.01.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Добрич е отказал да отпусне на С. П. М. по заявлението й от 20.10.2023 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Пенсионният орган й е зачел към датата на подаване на заявлението навършена възраст [възраст] и придобит осигурителен стаж както следва: от първа категория труд - 21 години, 4 месеца и 19 дни офицер/сержант МО (като военнослужещ) и трета категория 9 години, 5 месеца и 28 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 45 години, 1 месец и 20 дни (тези установявания не са спорни между страните). Приел е, че поради недостигаща възраст заявителката няма право на ЛПОСВ както по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, така и по чл. 69, ал. 2 от същия кодекс, но заедно с това заключил, че тя не придобива и право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като е основал този си извод на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). М. е оспорила това разпореждане пред горестоящия административен орган, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 29.02.2024 г. не е уважил жалбата й и го е потвърдил, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган в насока, че чл. 18, ал. 2 от НПОС ограничава приложението на чл. 69б от КСО само до тези лица по чл. 69 от КСО, непридобили право на пенсия на това основание, на които не им достига единствено осигурителен стаж, но не и изискуема възраст. За да отмени това решение Административен съд - Добрич е приел, че административните органи материално незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона са тълкували ограничително и приложили неправилно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, като е извел извод, че за М., която е изпълнявала длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не може да се пенсионира на това основание поради ненавършена изискуема възраст, е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като отговаря на изискванията за пенсиониране по този ред по отношение на придобит осигурителен стаж и навършена възраст. Посочил, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да се тълкува стеснително и да ограничава приложението на чл. 69б от КСО, която се явява норма от по-висок ранг, само до лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, но само не им достига осигурителен стаж, но не и изискуема възраст. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Конкретните касаторови възражения също са неоснователни. Спорът не е по фактите, а по приложението на материалния закон. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, какъвто уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, и са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в по-благоприятен вариант за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО. На следващо място, тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС се стигне до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК. С оглед на това, при установеното, че са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия. В същия смисъл е и формираната практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по адм. дела 9879/2020 г., 10189/2020 г., 11052/2023 г., 5649/2024 г., 10885/2024 г., 11098/2024 г., 11285/2024 г., и др. Изложеното обуславя извод, че като е отменил незаконосъобразния административен акт и върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с указан срок и коректно дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответницата по касация да й бъдат присъдени понесените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока ТП на НОИ - Добрич следва да бъде осъдено да заплати на М. сумата от 600 лв. разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,