Решение № 10223 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД срещу Решение № 41/09.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Враца, постановено по адм. дело № 337/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. (УП изх. № 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г.) на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта на намаленията и с което на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв., „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че не са изпълнени задължителните указания дадени от Върховния административен съд (ВАС) с Решение № 7728/10.07.2025 г. по адм. дело № 2375/2025 г. при повторното разглеждане на спора от първоинстанционния съд. Счита, че фактическите констатации и правните изводи на съда относно броя, породата, биологичния статус на животните и площи без правно основание са неправилни и са в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно е разпределена и доказателствената тежест между страните. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стоянова. Ответникът по касация – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Христова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 337/2025 г. по описа на АС - Враца е по реда на чл. 226 АПК след като с Решение № 7728 от 10.07.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2375/2025 г. Решение № 2075/04.12.2024 г. на АС – Враца, постановено по адм. дело № 543/2024 г. е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е изпълнил дадените от касационната инстанция указания. Установил е относимите към спора факти въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. приетата съдебно-зоотехническа експертиза, която съдът не е кредитирал изцяло, като се е обосновал защо. Събрани са и допълнителни доказателства относно броя, породата и собствеността на отглежданите в животновъден обект (ЖО) рег. № 3042-0300 коне, както и дали има биологично сертифицирани коне. Фактическите констатации на съда се основат на събраните по делото доказателства. От същите безспорно се установява, че в ЖО рег. № 3042-0300, собственост на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД, се отглеждат 112 бр. коне, като към 01.02.2018 г. „Туризъм Каменов и син“ ЕООД е собственик на 30 броя коне. Останалите коне са собственост на 5 други собственика. Всички коне собственост на дружеството се считат за неавтохтонни на възраст над 6 месеца. Установено е и, че са налице и площи от парцели № 30606-19-2-1 и № 48129-221-4-1 попадащи извън специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Правилно съдът е приел, че УП изх. № 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ съответства на материалния закон, като в изпълнение указанията на ВАС изрично е посочил кои писмени доказателства кредитира и защо. Правилно съдът е кредитирал официалните документи издадени от компетентния държавен орган – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Правилно е приел, че наличните към 01.02.2018 г. 30 броя неавтохтонни коне над 6-месечна възраст, собственост на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД в ЖО с рег. № 3042-0300, се равняват на 30 животински единици, на основание § 2з, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, а предвид разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ за 30 животински единици, за неавтохтонни породи животни към 01.02.2018 г. се полагат не повече 900.000 дка пасища, мери и/или ливади в имоти от 8 до 10 категория от общинския и/или държавния поземлен фонд. Жалбоподателят не е представил официален документ от компетентен орган по селекция/породен регистър, удостоверяващ, че конкретните животни (с идентификатори) са от автохтонна порода, нито сертификати от контролиращо лице за биологично производство относно животните, както и доказателства, които да оборят проверката на ОДБХ или официалната справка към 01.02.2018 г. Правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за биологична сертификация на животни. Доводът, че съдът не е разпределил коректно доказателствената тежест между страните е неоснователен. При насрочване на делото, след връщането му за ново разглеждане, съдът с Определение № 1200/22.07.2025 г. е дал указания на всяка от страните за доказателсвената тежест която носи. На жалбоподателя изрично е указано, че носи тежестта да докаже с писмени доказателства кои породи коне са местни за географския район, в който се намира ЖО на дружеството, както и дали породите коне, отглеждани в същия през 2018 г., са местни/автохтонни, вкл. му е указана възможността да поиска допускането на съдебна експертиза. В касационната жалба не се сочи какво конкретно не е указано на дружеството. Относно специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ правилно съдът е приел, че площи, които попадат извън този слой са недопустими за подпомагане по схемите, базирани на площ, доколкото не отговарят на условията за допустимост за съответната кампания. По делото е установено, че част от заявените площи (2,39 ха и 0,15 ха, съответно от парцели 30606-19-2-1 и 48129-221-4-1) попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ одобрен за кампания 2018 г. Тази констатация не е оборена с доказателства, които да установяват грешка в пространственото отразяване или в приложимата версия на слоя, както правилно е посочил решаващият съд. В касационната жалба се набляга на броя на отглежданите в ЖО животни и не се отчита, че от тях за кампания 2018 г. собственост на дружеството са 30 броя, за които по делото, както правилно сочи и съдът, липсват доказателства, че са от автохтонни породи, че са биологично сертифицирани. По делото от страна на жалбоподателя, сега касационен жалбоподател, е останало недоказано, че има регистрирано правно основание за площите, за които ДФЗ е отказал подпомагане - за парцел 30606-19-2-1 6,79 ха; за парцел 48129-221-4-1 0,11 ха – площи без правно основание, предвид чл. 41 от ЗПЗП, в относимата му редакция за кампания 2018 г. Възраженията за неправилно приложение от съда на чл. 37и ЗСПЗЗ са неоснователни, защото съдът се е позовал на официалните данни, предоставени от компетентните органи. Правилността на регистрираните правни основания не се проверява в производството по оспорване на УП за съответната кампания, защото според чл. 41, ал. 9 ЗПЗП, в относимата за кампания 2018 г. редакция, когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3. В случая е изпълнено предвиденото в чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП в относимата за кампания 2018 г. редакция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102,26 евро (превалутирани 200 лв.). Доказателства за разноски, които ответникът е направил в касационното производство не са представени. Претендираният депозит платен за допуснатата съдебна експертиза, предвид чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК, не следва да се присъжда от настоящата инстанция, защото е направен в производство пред първоинстанционния съд и е следвало да бъде присъден в това производство, предвид отхвърлянето на жалбата, съответно с оглед неприсъждането му ответникът да е инициирал производство по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение