Решение № 11777 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2009 г.

Решение № 11777 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Сестримски, от гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 71/20.02.2009 г. по адм. д. № 497/2008 г. на Административен съд София област. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Владимир Методиев Цветков не взема становище. Ответниците "Волф и Мюлер Минералс България" ООД и началникът на Софийска РДНСК чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба съгласно чл. 218, ал. 2 АПК поради непосочени конкретни основания за отмяна в касационната жалба, настоящата взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № А-04-57/24.04.2008 г. на началника на Софийската РДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата му срещу разрешение за строеж № 28/2007 г. за имот ПИ 54004, с. Белица, за обект "Инсталация за преработка на вермикулитова суровина", издадено в полза на "Волф и Мюлер Минералс България" ООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е развил доводи, че жалбоподателят е собственик на имот, отстоящ на 300 м от имота, за който е издадено оспореното разрешение за строеж. Поради това няма качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лице и жалбата му правилно е преценена от административния орган като недопустима и като такава е оставена без уважение. Обжалваното решение е правилно при следните съображения: С оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на друг имот, различен от този, касаещ разрешението за строеж, законосъобразно е прието, че същият не е заинтересовано лице. Касае се за изграждане на нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В тези случаи разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Други лица, включително собственици на други, дори на съседни имоти, са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Не е приложима и новелата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като не са налице изключенията на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ - чрез изграждането на нов строеж не се извършва преустройство на заварен обект, нито се променя предназначението му. Ирелевантни са и възраженията на касатора за предвижданията на подробния устройствен план- ПЗ, тъй като планът не е предмет на настоящето дело. Съдът не може да извършва контрол върху заповедта на одобрение на ПУП, тъй като същата подлежи на самостоятелно обжалване при наличието на процесуална легитимация за това. Единственият относим към законосъобразността на атакуваната заповед въпрос в случая е липсата на субективно право (респективно наличието на такова) за жалбоподателя да претендира отмяна на позитивния за трето лице акт-разрешението за строеж. С оглед изтъкнатото решението е съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. Претендираните от ответника "Волф и Мюлер Минералс България" ООД разноски, представляващи възнаграждението за един адвокат, не следва да бъдат присъдени, тъй като няма данни същите да са реално внесени към датата на приключване на съдебните прения. Видно от представения договор за правна защита е уговорено адвокатският хонорар да бъде внесен по-късно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение