Решение № 9928 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2009 г.

Решение № 9928 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Монтана против решение от 24.07.2009 г. по адм. дело № 372/2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № з-1081 от 19.05.2009 г. на същия административен орган за налагане на Зоя Лозанова Методиева на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България и отказ да се издадат паспорти и заместващите ги документи. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена при спазване на всички законови изисквания. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответницата Зоя Методиева оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Монтана е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган, в писмена форма, като съдържа всички посочени в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, но е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната административна мярка е приложена без да са налице нормативните предпоставки за това. Изводът, че обжалваната заповед е издадена без да е установено настъпването на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната мярка по отношение на ответницата по касационната жалба Методиева също кореспондира със закона. Разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващите ги документи не се издават (издадените се отнемат) на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1 б. " а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Последната норма предвижда възможност за публичния изпълнител при задължение в размер над 5000.00 лв., за което не е представено обезпечение, да поиска от органите на Министерство на вътрешните работи да не разрешат напускане на страната или да не издадат (съответно да отнемат) паспорти или заместващи ги документи на длъжника или на членовете на управителните или контролните му органи. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните по-горе предпоставки за прилагане на принудителната мярка не са изпълнени по отношение на жалбоподателката Методиева, ответник в касационното производство. Оспорената заповед е издадена след искане на публичния изпълнител за налагане забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК по отношение на ответницата по касация, в качеството й на съдружник в "Син Комерс" ООД, дружество с неизпълнени задължения по ревизионни актове в размер над 5000.00 лв. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС е императивна и овластява административния орган да приложи мярката във всички случаи, когато има съответно искане, но само по отношение на лицата, за които е предвидено ограничаване на правата с прилагане на принудителна административна мярка по реда на цитирания по-горе текст. След като е установено, че Методиева не е чл. на управителните и контролни органи на дружеството - длъжник, първоинстанционният съд съвсем аргументирано приема, че същата не попада в кръга на лицата, които са пряко отговорни за финансовото състояние на дружеството и следва да понесат ограниченията на цитираната мярка. Правилно е и заключението, че предпоставките, предвидени в закона не са осъществени, поради което не са налице основания, които да обосноват упражняването от страна на органа на предоставените му със закона правомощия по прилагане на принудителната мярка. Ето защо като приема, че действията на административния орган не са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби, Административен съд - Монтана постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради това доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - Монтана по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение