Решение № 8827 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2011 г.

Решение № 8827 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "ИВА - Иван Папаров" със седалище в гр. София, чрез пълномощника си, против решение № 3117 от 23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 9454/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Иван Аргиров Парпаров в качеството му на едноличен търговец "ИВА - Иван Папаров" срещу заповед № РД-09-08-73 от 26.10.2010 г. на кмета на Столична община в частта, в която е утвърдено класирането на участниците в конкурс 10-СО-2010 по позиция 7 - за отдаване под наем на магазин № 7, находящ се в подлез "Източна порта на Сердика", под бул. "Княз Ал. Дондуков". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът не излага конкретни доводи, а преповтаря наведените пред първоинстанционния съд твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на решението. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответниците ЕТ "Лема - Елена Тодорова", "Ермини" ООД и "Лема сувенир" ЕООД не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на едноличния търговец за противоречие между посочените в заповедта фактически и правни основания за провеждането на конкурса. Обосновал е извод, че в заповедта за откриване на конкурса е вписано правно основание - чл. 14, ал. 1 от ЗОС и чл. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на общинска собственост, а за нейното издаване органът се е позовал на чл. 1, т. 1 и е посочил, че това е точното правно основание с оглед характера на отдавания под наем свободен нежилищен имот - частна общинска собственост. За неоснователно е прието твърдението, че конкурсният имот е публична общинска собственост, тъй като по делото е представен акт № 454, издаден на 7.06.2000 г., от който е видно, че конкурсният магазин № 7 е частна общинска собственост. За неоснователни са приети и твърденията за липса на методика и критерии, тъй като в конкурсните книжа са определени критериите и методиката на оценяване, като е посочено и как се оценяват различните критерии. За неоснователен е приет довода, че е следвало да се постави като допълнително изискване към кандидатите наличието на професионален опит в такъв обект, какъвто представлява магазин 7, с оглед факта, че се намира в центъра на София и и че подлезът се явява археологически обект и паметник на културата, както и по отношение на критерия "Концепция за развитие". Прието е, че твърдението за несъответствие между обявеният максимален брой точки за критерия "Концепция за развитие", конкурсната документация и дадените от комисията точки по този критерий не се подкрепя от събраните по делото доказателства. За неоснователно е прието и възражението, че конкурсът не е проведен в оповестения ден и че ответникът е издал оспорената заповед след срока. Установено е от протокола № РД-09-08-62 от 15.10.2010 г., че заседанието на комисията се е провело в оповестения за това ден - 29.09.2010 г., прието е, че изготвянето на протокола по- късно на 15.10.2010 г. не означава, че комисията е провела заседанието си на тази дата и срокът по чл. 41, ал. 2 от Наредбата е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не опорочава проведения конкурс. Решението е правилно. Доводите на жалбоподателя, че имотът е публична общинска собственост и конкурсът е следвало да се проведе след решение на общинския съвет, с което имотът бъде обявен за частна общинска собственост, с оглед твърденията, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност не кореспондират с доказателствата по делото и правилно не са споделени от съда. Представеният акт за общинска собственост се отнася за пешеходния подлез, който не е обект на процедурата и няма отношение към изградените допълнителни обекти, поради което конкурсът е обявен и проведен по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗОС. По преписката е представен акт за частна общинска собственост и оспорването му в производството по провеждане на конкурса е недопустимо. Не е оспорена заповедта, с която е наредено провеждането на конкурса и сам жалбоподателят е участвувал в обявения конкурс, като е класиран на седмо място по събран брой точки, съгласно приложен протокол. Правилно за неоснователни са приети твърденията за липса на методика и критерии. В конкурсните книжа са определени точно и критериите, и методиката на оценяване, като е вписан и начина на оценяване по различните критерии. Методиката за оценяване на предложенията се е базирала на обявените три критерия със съответната им тежест в комплексната обща оценка. Първият критерий е с основна тежест "предложена наемна цена" и сборът от точки се определя по математически способ, като предложената най - висока цена получава максимален брой точки. По вторият критерий "професионален опит" класирането се извършва въз основа на съпоставяне на подадените от кандидатите референции и анотации за дейността им, както и съответствието с предназначението на обекта на конкурса. По третия критерий "концепция за развитие" класирането се извършва на базата на конкретните предложения за развитие на всеки отделен обект. Основен показател в оценката по този критерий е съвместимостта по основния предмет на дейност на кандидата с отреденото качеството на подлеза като археологически обект и паметник на културата. Изготвено е подробно класиране по всеки един от обявените критерии. Неоснователни са доводите, че възложителят не е изготвил и обявил в конкурсните книжа задание, съдържащо конкретни и ясно определени изисквания по критериите за оценка "професионален опит" и "концепция за развитие", което да бъде съобразено със специфичните характеристики на отдавания под наем имот. В това отношение участниците в конкурса са поставени при равни условия. Според жалбоподателя липсата на методика не е позволила да се определи начина, по който комисията е изчислила крайния резултат на отделно класираните оферти, както и да се провери верността на изчислението. Съгласно чл. 41, ал. 2 от приложимата Наредба, в тридневен срок след приключване на конкурса кметът на Столична община, респ. кмета на района, издава заповед за утвърждаване на класирането и определяне на спечелилия конкурса кандидат. Неспазването на този срок не представлява нарушение, което да даде основание за отмяна на оспорената пред съда заповед. Комисията е започнала своята работа на 29.09.2010 г. с отваряне на офертите на кандидатите. Предвид обема на работа - 11 обявени обекта и големият брой кандидати, някои от които са участвали за повече от един обект, комисията е приключила своята работа на 15.10.2010 г., поради което правилно е прието, че съставянето и подписването на протокола от комисията на 15.10.2010 г. не е в нарушение на изискването за прозрачността на конкурса. Предвид изложеното, касационната жалба по наведените в нея доводи е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направената претенция за разноски, съдът счита искането на ответника за основателно. Разноските са дължими съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК. Размерът се определя съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това в полза на касационния ответник следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Воден от изложеното, Върховният административен съд