Решение № 11695 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2009 г.

Решение № 11695 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба, подадена от Любомир Маринов Маринов от гр. София, за отмяна, на основание чл. 239, т. 5, предл. първо от АПК, на влязлото в сила определение № 1196 от 27.01.2009 г., постановено по адм. дело № 925/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като е разгледал частната жалба на настоящия молител, по която е било образувано производството пред тричленния състав, в закрито, вместо в открито съдебно заседание. С посоченото страната е била лишено от право на участие в процеса, с което са нарушени правата й. Иска се отмяна на постановеното определение и и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав, в открито съдебно заседание. Молбата се поддържа в с. з. на същото основание, чрез пълномощника на молителя адв. Николов. Ответникът - областният управител на област София не взема становище по искането за отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, след като обсъди данните по делото и соченото отменително основание, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: От данните по делото се установява, че молителят Любомир Маринов е предявил иск по реда на чл. 203 и сл. от АПК, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу областния управител на област София и министъра на вътрешните работи, като по исковата молба е образувано адм. дело № 4951/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Първоинстанционният съд е приел исковата молба за недопустима, поради липсата на процесуалните предпоставки по чл. 204 от АПК - липса на посочване на конкретни административни актове, действия или бездействия, които да са отменени по съответния ред, или искането за отмяната им да е съединено в производството и от които да произтичат претендираните вреди. Поради липсата на тези процесуални предпоставки и на основание чл. 204, във вр. с 203, ал. 2 и § 1 от ДР на ЗОДОВ и във вр. с чл. 130 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото, с определение № 2540 от 06.11.2008 по адм. дело № 4951/2008 г. Цитираното определение е обжалвано от настоящия молител, като по частната жалба е образувано адм. дело № 925/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, трето отделение. Съдът е разгледал частната жалба в закрито заседание, като с определение № 1196 от 27.01.2009 г. е оставил в сила оспореното определение, приемайки, че не са налице предпоставките на чл. 203 и 204 от АПК и първоинстанционният съд правилно е приложил закона. Посочил е, че за да е допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо той да е предявен след отмяната на административен акт по съответния ред, като в случая посоченото не е налице. Ищецът е недоволен от действия на административни органи по актуване и деактуване на имот, предоставен за оперативно управление на МВР. Същите действия не представляват административни актове, а са една вътрушнослужебна дейност, поради което изводите за липса на отменен административен акт като процесуална предпоставка за допустимост на иска са правилни. Понастоящем се иска отмяна на цитираното определение на тричленния състав на ВАС, поради нарушаване на правото на участие на страната, тъй като определението е постановено в закрито заседание. Не е налице соченото основание за отмяна. В глава единадесета "Производство за обезщетения" на АПК не са уредени редица процесуални въпроси на производството, в това число и по какъв ред може да се оспорва определението, с което е върната искова молба и производството е прекратено, какъвто е и настоящият случай. Следва да намерят приложение общите правила на глава тринадесета от АПК за обжалване на определения и разпореждания. В случая определението има характер на такова по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК - прегражда развитието на производството. При това положение, съгласно нормата на чл. 234 от АПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Следва изводът, че тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушение като е разгледал частната жалба в закрито заседание и не е налице нарушение, довело до лишаване на страната от право и възможност за участие в процеса. Не сме изправени пред хипотезата на чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, както твърди молителят, налагащи разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като в случая се касае до исково производство, като исковата молба е върната поради липса на положителни процесуални предпоставки, а не става дума за оспорване на административен акт, при което производството да е прекратено поради липса на правен интерес от оспорването му. Не са налице основанията на чл. 239, т. 5 от АПК и искането за отмяна, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия