Решение № 12 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2017 г.

Решение № 12 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. К. Й. Д. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Варненския районен съд № 1871 от 9.05.2017 г. по гр. д. № 4380/2016 г. по извършване на делбата. Твърденията на молителката в молбата за отмяна са, че не е била надлежно призована й така е нарушено правото й на участие по делото. С оглед на тези твърдения, молбата за отмяна е приета за допустима с определението по чл. 307 ГПК като подадена в срок и е квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В останалата част в молбата за отмяна са развити доводи за неправилност на решението, но те са неотносими за настоящото производство, развиващо се само в рамките на изрично предвидените основания по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Тези основания не включват проверка на правилността на изводите на съда по същество по разрешаването на спора. Ответникът М. Ц. П. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като съдът е спазил процесуалните правила по призоваването на молителката и неучастието й по делото не се дължи на неправилно приложение на процесуалния закон. Моли молбата за отмяна да се остави без уважение и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Призоваването на молителката К. Й. Д. в делбеното производство е осъществено по реда на чл. 47 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017 г. Съдът е извършил в определената в закона последователност процесуалните действия, които предпоставят призоваване на ответника по делото чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Видно от приложената по делото призовка на л. 48 от първоинстанционното производство, тя е изпратена до К. Й. Д. на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица] ет. 3 ап. 5 на 2.06.2016 г. Призовката не е връчена на адресата като длъжностното лице е отбелязало датите, на които е посетен адреса, датата на поставяне на уведомлението - 20.06.2016 г. и призовката е върната непотърсена на 5.07.2016 г. Съдът е направил служебно справка по реда на Наредба № 14/2009 г. в Национална база данни "Население", от която е установил, че регистрираният от К. Й. П. постоянен адрес е [населено място], [улица] вх. 3 ет. 6 ап. 18, а настоящият адрес е във Франция. На постоянния адрес също е изпратена призовка, върната невръчена с отбелязване, че жилището е продадено и от две години има нов собственик като и на този адрес е оставено уведомление съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК. Оформените от връчителя на призовки и съобщения документи са официални и се ползват с обвързваща доказателствена сила, поради което няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 47 ГПК, довело до нарушаване на правото на участие на молителката по делото. Д., че е следвало да бъде призована по телефона, който е бил известен на ищеца, не е съобразен с правилото на чл. 42, ал. 3 ГПК, че това може да стане само по изключение, каквато изключителност на случая по настоящото дело не е била налице /срв. решение № 407 по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение/. Не е основателен и доводът на молителката, че е следвало да бъде търсена чрез пълномощника по бракоразводното дело, тъй като призоваването чрез пълномощник може да се извърши само когато той е упълномощен да представлява страната по висящото дело и пълномощното е представено по това дело. С приключване на делото пълномощието се прекратява съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК и съдът, който разглежда последващ исков процес няма основание да призовава страната чрез пълномощник по приключило дело, освен ако той не е упълномощен и по новото дело. Представените документи за връчване на същия адрес на нотариална покана през 2015 г. също не обосновават извод за допуснато нарушение на процесуалните правила от съда, след като той е спазил предписаната в чл. 47 ГПК процедура, молителката не е била намерена на адреса и не се е явила да получи препис от исковата молба. С оглед на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски за производството по отмяна в размер на 500 лв., доказани с договора за правна защита и съдействие от 30.10.2017 г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение