Решение № 14507 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2013 г.

ВАСVI отделение05.11.2013 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 847 от 8.02.2013 г., постановено по адм. дело № 14403 по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - район Слатина, гр. София да заплати на Красимира Пламенова Денкова-Делева от гр. София, бул. "Драган Цанков" № 47, вх. Б, ет. 4, ап. 22 направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14507 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (СП) - Слатина против решение № 847 от 8.02.2013 г., постановено по адм. дело № 14403/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане на нормата на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Прави искане решението да бъде отменено, а оспорената заповед да бъде оставена в сила. Ответникът - Красимира Пламенова Денкова-Делева, чрез процесуалния представител адв. Беркова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № ИЗ-1043/29.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район Слатина, издадена на основание чл. 8в, ал. 1 във вр. с чл. 12, т. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), с която на Красимира Пламенова Денкова-Делева е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаването му, при съблюдаване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократната помощ с мотив, че е пропуснат шестмесечния срок, предвиден в чл. 12, т. 7 от ЗСПД. С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД се създава правото за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година от майка, която е студентка редовна форма на обучение, като това право се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД в относимата редакция на разпоредбата. Първоинстанционният съд приема, че с чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, възникнали от раждането на детето, а за вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД - от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. Затова за тези случаи следва по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове да се приложи разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Съдебният състав прави извод, че в случая, когато правото е възникнало от записване на майката за студентка в редовна форма на обучение, шестмесечният срок ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. Съдът обосновава заключение, че в конкретния случай искането на ответника в настоящото производство е подадено в срок, поради което оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор, че Красимира Пламенова Денкова-Делева ражда дете - Мария Иванова Делева на 27.02.2012 г.; майката е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2012/2013 г. в Химико-технологичен и металургичен университет - София на 23.10.2012 г. и на следващата дата подава молба-декларация, заведена с вх. № ИЗ-1043 за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД. При така установените факти и при правилно тълкуване на относимите законови разпоредби Административен съд София - град прави обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД дава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16, ал. 6 от ППЗСПД в относимата редакция на разпоредбата (ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г. до 3.12.2012 г.) право на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/ или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. По силата на цитираната подзаконова норма за Красимира Пламенова Денкова-Делева, която ражда детето си на 27.02.2012 г., възниква право на еднократна помощ на 23.10.2012 г., когато се записва студентка в редовна форма на обучение в Химико-технологичен и металургичен университет - София за учебната 2012/2013 г. Давностният срок за вземането за еднократна помощ за отглеждане на дете, възникнало на основание чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД в относимата редакция на текста - при записване на майката в редовна форма на обучение, когато този факт настъпва след раждането на детето, не е уреден със специална разпоредба. Поради това правилно съдебният състав съобразява разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове и приема, че непълнотата в тази хипотеза се отстранява чрез прилагане на правилото на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, което се отнася до подобен случай. Погасителният срок от шест месеца по чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 34 от 2009 г.) започва да тече от края на месеца (30.10.2012 г.), през който майката е записана за студентка в редовна форма на обучение и е придобила право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Обжалваното решение е постановено при съобразяване с установената съдебна практика по прилагането на чл. 12, т. 7 от ЗСПД във връзка с чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г.). В случая не намира приложение и изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.), на която не е придадено обратно действие. Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата, Административен съд - София град постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане на ответника Красимира Пламенова Денкова-Делева следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице предпоставките за неговото редуциране съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, доколкото неговият размер е под минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

3