Решение № 14889 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2012 г.

Решение № 14889 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Людмила Железарова, против решение № 45 от 28.10.2011 г. по адм. д. № 79/2011 г. по описа на Административен съд - Разград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. С оглед на това се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В становище от 20.03.2013 и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по посочените от касатора основания. Отмененият АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" при условията на делегирано правомощие, а не при условията на заместване. Той не е конституиран като страна в първоинстанционното производството. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от АПК, което е основание за обезсилване на решението. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21700 от 10.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Иван Георгиев Иванов, от с. Осенец, ул. "Хан Крум" № 7, общ. Разград, обл. Разград, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 1041,92 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 17/060709/31761. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПЗП, но при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. Съдът е приел в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Приел е, че след като е налице стабилен административен акт със съдържание, противоположно на разпореденото с процесния акт, единствената възможност да бъде преодоляна законната формална сила на акта е възобновяване на производството по издаването му по реда на чл. 99 и сл. от АПК. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След преценка на оспореното решение, настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,