Решение № 302 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 901/2012 г.

Решение № 302 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 901/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 614/2011 г. на Новозагорския районен съд и отмяна на присъда № 55/02.02.2012 г. в частта относно приложение на чл. 25 - чл. 23 НК по отношение на осъдените С. Й. А. и А. М. Х.. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона и на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за допуснато нарушение на закона. Осъденият С. Й. А. не изразява становище по основателността на искането. Осъденият А. М. Х. и служебния защитник, обосновават становището си за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Новозагорският районен съд с присъдата по нохд № 614/2011 г. признал подсъдимите С. А., А. Х. и Р. Л. за виновни в това, че на 17.02.2008 г. са извършили престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 /т. 7 за А., за Х. вр. чл. 197, за Л. във вр. с чл. 197 и чл. 63, ал. 1 НК/ и при предпоставките по чл. 55 НК ги осъдил: А. и Х. на лишаване от свобода за срок от 6 месеца (при съответен режим на изтърпяване за А. и с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за Х.), а Л. - на пробация. Приложил чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК: по отношение на А., на когото наложил едно общо наказание от определените по нохд № № 387/2007 г., 148/2008 г., 120/2008 г., 293/2008 г., 439/2009 г., 441/2009 г., 439/2009 г., 567/2009 г., 651/2009 г. и 614/2001 г. - всички на Новозагорския районен съд - най-тежкото - 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; по отношение на Х. като му наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените по нохд № 676/2010 г., 504/2011 г. и 614/2011 г. -всички на Новозагорския районен съд - 8 месеца лишаване от свобода и определил да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 20.02.2012 г. и не е проверявана по касационен ред. С посоченото съдържание в частта по приложението на чл. 25- чл. 23 НК и за двамата осъдени - А. и Х., присъдата е постановена в нарушение на закона. Видно от справката за съдимост на името на осъдения С. А. са постановени влезли в сила присъди по 10 дела. С оглед данните за времето на извършване на престъпленията и на влизане в сила на съдебните актове следва, че е налице усложнена форма на множество престъпления, защото някое от тях е едновременно в отношение на съвкупност и на рецидив с други. За да се определи общо наказание трябва да се приложи принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения, което не е взето предвид от съда, постановил присъдата в тази й част като е приел, че има основание само за една съвкупност. Престъпленията, които са в отношение на рецидив - това по нохд № 435/2009 г. и тези, за които е осъден по нохд № № 387/2007 г., 148/2008 г. и 120/2008 г., не могат да се включат в съвкупността. Налице са основания за образуване на две съвкупности, в първата от които да се включат престъпленията по нохд № № 387/2007 г., 148/2008 г., 120/2008 г. и 293/2008 г., а във втората - престъпленията по нохд № № 435/2009 г., 441/2009 г., 439/2009 г., 567/2009 г., 651/2009 г. и 614/2011 г. Във всички случаи наказанията следва да бъдат изтърпени съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. След определяне на общите наказания съдът е длъжен да обсъди и въпроса дали са налице основания да се приложи чл. 24 НК и да се увеличи общото, най-тежко наказание. За да реши правилно въпроса дали е необходимо да се увеличи някое или всички общи наказания следва да обсъди и да направи обоснована оценка на данни за цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на личността и на деянията, подбудите за извършване, продължителността на периода, времето на извършване и постановяване на съдебните актове и всички останали смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Едва след това да направи извод дали наложеното най-тежко наказание не е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, за да се налага увеличаването и в какъв размер. Осъденият Х. с оглед данните в справката за съдимост е осъждан по три дела и също е налице усложнена форма на множество престъпления, което налага определянето на общо наказание да стане съобразно изискванията за прилагане на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. В нарушение на закона съдът е приел, че има основание всички престъпления да бъдат включени в една съвкупност, независимо, че престъплението по нохд № 504/2011 г. се намира в отношение на рецидив с това по нохд № 676/2010 г., но и в отношение на съвкупност с това по нохд № 614/2011 г. В една съвкупност могат да бъдат включени престъпленията по нохд № 676/2010 г. и нохд № 614/2011 г. и да се определи общото наказание, изтърпяването на което да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 504/2011 г. - лишаване от свобода в размер на 4 месеца, следва да бъде изтърпяно отделно и ефективно, защото е извършено в определения при условията на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок със съдебния акт по нохд № 676/2010 г. По отношение и на двамата подсъдими следва да се приложи чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяната част от наказанията. Предвид изложеното за допуснати нарушения на закона искането на поддържаното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е основателно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение