Решение № 2378 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2016 г.

Решение № 2378 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Българска федерация плувни спортове" /БФПС/, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Т. Б. Д. срещу решение № 9508/17.08.2016 г., постановено по адм. дело № 8886/2015 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав. Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, алтернативно - отмяната му, като неправилно и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба като неоснователна. Касаторът претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар. Ответната в производството страна - Л. П. И., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за наличие на основания за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото. Алтернативно поддържа становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, за която същият е неблагоприятен и в срока за обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, тричленният състав обявява нищожност на Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 -2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г., приети от Сдружение "Българска федерация плувни спортове". При постановяване на съдебния акт е установено, че съгласно чл. 36 на Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ подготовката и участието в състезания от държавния и международния спортен календар се организират от спортните клубове и федерации /ал. 1/, като спортните федерации приемат наредби за провеждане на регионалните и държавните първенства и на състезанията от държавния спортен календар по съответния вид спорт /ал. 2/. На основание законовата делегация са приети Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване, синхронно плуване и скокове във вода в периода 2013 -2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г. Решаващият съд намира, че разгледани по същество същите притежават белезите на нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК - съдържат административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат, за разлика от общите административни актове, нееднократно правно действие. Обоснован е извод, съобразно който при приемането на нормативните административни актове не са спазени разпоредбите на чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК. В заключение е прието, че необнародването в "Д. вестник" на оспорените нормативни актове е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК - съществено са нарушени посочените по-горе административно производствени правила по издаването им. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Но приложеният необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. За това, в този случай, допуснатото нарушение на административно производствените правила за издаването му - липсата на обнародване - вече е особено съществено. Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора досежно недопустимост на решението на тричленния състав поради обявяване за нищожни актове, които несъществуват в правния мир, поради неизписване на наименованието им в цялост. При анализа на съвкупния доказателствен материал е видно, че за нито една от страните не съществува съмнение или неяснота относно индивидуализацията на оспорените нормативни административни актове. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд - пето отделение приема, че за жалбоподателката е налице правен интерес за оспорване на процесните нормативни административни актове. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът разпростира своето действие (Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006 г.). Жалбоподателката се легитимира като картотекиран състезател по плуване на "ПК "Л. 2014"- гр. С., което обуславя правния интерес от оспорване на сочените по-горе актове. Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 АПК определя като "административен орган" не само органа, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Р. Б., са уредени от Закона за физическото възпитание и спорта. С чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗФВС (предишна т. 4 - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) на спортните федерации, получили спортна лицензия, е делегирано правомощието да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗФВС спортните федерации приемат наредби за провеждане на регионалните и държавните първенства и на състезанията от държавния спортен календар по съответния вид спорт. При спазване на изискването на чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗФВС е посочен видът на акта, който органът трябва да издаде по силата на овластяването, както и подлежащата на регламентация материя. Гореизложените съображения подкрепят извода на тричленния състав на Върховния административен съд - пето отделение, че Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване, синхронно плуване и скокове във вода в периода 2013 -2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г. представляват нормативни административни актове по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Неоснователно се поддържа от касатора, че оспорените системи и наредби са вътрешни актове на федерацията. Нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария визира, че всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това правило е възпроизведено в текста на чл. 78, ал. 2 от АПК, въвеждащ изискването всички нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в Д. вестник. Изискването за влизане в сила на даден нормативен акт е той да бъде обнародван, като обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право. Чрез обнародването в Д. вестник нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началният момент, от който той произвежда действие. Именно поради това необнародването е абсолютна пречка за пораждане на правните последици на подзаконовия нормативен акт, т. е. необнародвания нормативен акт не съществува като юридически факт. В тази връзка, решаващият правен извод на тричленния състав за липсата на последния елемент от фактическия състав на нормативния акт, водещ до опорочаването му до степен на нищожност е обоснован и законосъобразен. Според трайната практика на ВАС непубликувания, но приложен акт е нищожен и решението, с което оспорените актове изцяло са обявени за такива е правилно и в съответствие с материалния закон. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие, настоящият състав намира своевременното искане за присъждане на разноски от ответника по касация за основателно. Направеното възражение от касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 800 лева, също следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Въз основа на изложеното, касационната инстанция счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали, като на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се присъди сума от 500 лева (петстотин лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия