Решение № 3099 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2017 г.

Решение № 3099 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници" гр. София, представлявана от процесуалния си представител гл. юрк. З. Бояджиева, срещу Решение № 1609/11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1696/2017 г. на Административен съд - Пловдив. С решението Агенция "Митници" – гр. София е осъдена да заплати на "Стил 96" ООД сума в размер на 900 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 240/10.05.2016 г., издадено от началника на Митница Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по НАХД № 504/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград и КАНД № 328/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково разноски за адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно със законната сума върху тази лихва, считано от 15.06.2017 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Наред с това, Агенция "Митници" – гр. София е осъдена да заплати на "Стил 96"ООД сума в размер на 450 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че производството за обезщетение на вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се развива само при отмяна на административен акт, но не и при отмяна на наказателно постановление, отменено по реда на ЗАНН. Предвид липсата на предпоставките за реализиране отговорността на Агенция "Митници" по ЗОДОВ се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество, като предявеният от "Стил 96" ООД иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за юрисконсулт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът по касационната жалба – "Стил 96" ООД, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. М. Георгиева счита, че жалбата срещу оспорения съдебен акт е неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция съгласно представен списък. В съдебно заседание ответникът по жалбата се представлява от процесуалния си представител адв. М. Георгиева, която по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от "Стил 96" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. "Заводска" № 1, представлявано от управителя Г. Петров иск срещу Агенция "Митници", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискало да му бъде заплатено обезщетение в размер на 900 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 240/10.05.2016 г., издадено от началника на Митница Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по НАХД № 504/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград и КАНД № 328/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково разноски за адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2017 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Съдът е установил, че за защитата си по делата и пред двете съдебни инстанции дружеството е ангажирало адвокат М. Георгиева. В тази връзка по делото пред първата инстанция е представено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 122378 от 26.05.2016 г. Въз основа на този договор ищецът е заплатил на адвоката сума общо в размер на 900 лв., което било отразено в него. Съдът приел за безспорно, че дружеството ищец действително е било представлявано и защитавано от адвокат. Установено по делото е още, че решение № 209/17.10.2016 г. по НАХД № 504/2016 г. е потвърдено и влязло в сила с решение № 17/20.02.2017 г. по КАНД № 328/2016 г. на Административен съд – Хасково, с което оспореното НП е било отменено като незаконосъобразно. Съдът е приел иска за допустим, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер и като такъв го е уважил в претендирания размер за сумата от 900 лв., представляваща платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. Първоинстанционният съд в мотивите си не е възприел аргументите на ответника, че в случая отмененото НП не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и вредите, причинени от него, нямат характер на такива по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административния характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на АС –София-град, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че още понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в заглавието и - "Отговорност за дейност на администрацията". Позовал се и на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Съдът е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Така постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от дружеството иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираните от ответника по настоящото дело сума в размер на 900 лв. на адв. Георгиева. Видно е от Договор за правна защита и съдействие (л. 15 от адм. дело № 1696/2017 г.), представен в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, че сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се, че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита. Претендираните вреди са безспорно доказани по размер за сумата от 900 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва му да бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция съгласно представено по делото пълномощно от 10.11.2017 г. и Договор за правна защита и съдействие № 122423, преводно нареждане от 14.11.2017 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 18, 19 и 20 от настоящото дело) като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати сумата в размер на 400 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение