Решение № 847 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2013 г.

Решение № 847 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти/ЗОСОИ/. Образувано е по касационната жалба на Данаил Кирилов- областен управител на Област София, гр. София, ул. "Алабин" № 22, против решение от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1695/2001 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, 3-г състав. В касационната жалба са изложени съображения по съществото на спора и се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правило и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице опосредствано участие в издателство"Мир" АД на ответниците в настоящия процес, които като акционери в юридически лица са били акционери на издателството. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответниците-Тодор Мусев, Анна Губиделникова, Людмила Виденова, Елза Бориславова-Балканска, Петър Петров, Мария Соколова, Васил Петров, Димитричка Стефанова, Димитрина Феодорова-Сафонова, Тодор Кърджиев, Борис Кърджиев, Атанас Буров, Станка Бурова, Василка Божкова, Недялка Божкова, Василка Войнова, Красимира Бурова, Биляна Бурова, Магдалена Каблешкова, Бистра Бурова, Никола Буров, Константина Досева, Никола Досев, Елена Младжова, Никола Стефан Паница, Мария Надя фон Кристиарсон, Никол Надежда Ристон, Ан. Мари Бернардет дьо Монтенард, Соланж Мари Ристон Лермит, Франсоа Ксавиер Иван Ристон, Александра Александрова-Миркова, Надина Петрова-Радева, Анна-Мария Бертера, Александра Морган, Борис Николас Иван Радев, Кристиа-Кирил Радев, Фредерик Фотис Радев, Елизабет- Райна Радев Петров Прево, Мара Борисова-Богоявленска, Здравка Тодорова-Китанова, Цветанка Романова Доганова, Теодора Николова Георгиева, Надежда Тодорова, Лиляна Несторова, Милен Несторов, Елена Сарафова, Мария Сарафова, Анелия Колева Йорданова, Иван Михайлов, Мария Димитрова Гюркова, Бончо Бонев, Ана Първанова Методиева, Анастасия Хазан, Борис Щърбанов, Цветанка Татева, Сийка Павлова, Христо Гайдов, Аркади Крумов Денизов, Олга Цаперкова, Здравка Пенева, Параскева Раданова Статкова, Димитър Пенев, Тома Динков, Петър Ивайлов Стойнов, Ивайло Ивайлов Стойнов, Димитър Неделчев Бонев, Цветанка Тодорова Влаева, Ася Панайотова Влаева-Хранова, Ален Евстати Шеневиер, Антоан Бертран Робер Шеневиер, Иванка Георгиева Стоянова, Христо Симеонов Симеонов, Ангел Симеонов Христов, Ивон Маргерит Мариуркад и Александър Константинов Басмаджиев-редовно призовани не се явяват, като за тези под № 2, 5, 6, 7, 8, 41, 49 и 50 от списъка на лицата призовани по делото се явява адв. Попчев от САК, който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В писмена защита от 03.01.2014 г., процесуалният представител на Тома Динков Томов, адв. Стефан Димитров оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждането на разноски, за които не представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 6 от ЗОСОИ, решаващият съд е отменил мълчаливия отказ на областният управител на Област София по преписка вх. № РД-97-00-4453 от 05.11.1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ и вместо това е постановил, че признава право на обезщетение на акционери и наследници на акционери в Издателство"Мир" АД, посочени по- горе като ответниците по настоящото дело, с компенсаторни записи за одържавеното при извършената национализация имущество на акционерното дружество Издателство" Мир" АД, за активното салдо по нарочния баланс на предприятието, съставен към 23.11.1947 г. За да постанови този резултат основният съд е приел, че страните не спорят, че жалбоподателите са били акционери или наследници на притежателите на акции в "Българска търговска банка" АД, банка "Д. А. Буров и сие" АД, "Д. А. Буров и сие" СД и Първо българско застрахователно дружество"България" АД, Посочените юридически лица, като такива са били акционери в Издателство "Мир" АД. Прието е, че не се спори и, че издателството е национализирано по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия като за това бившите собственици или техните наследници не са получили обезщетение и реално възстановяване на собствеността не е възможна. При така установеното съдът е приел, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/. При съблюдаване принципа на служебното начало и при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция извърши проверка на на оспореното решение и установи, че същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. Решаващия съд е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е по отделно и в тяхната съвкупност, като на основание на това е направил законосъобразни изводи по приложението на материалния закон, за които е изложил мотиви, споделяни и от настоящата инстанция. Съдът законосъобразно е установил правоимащите и предпоставките за признаване правото им за обезщетяване, за ценните книжа, които те и наследодателите им са притежавали в национализираното Издателство "Мир""- притежание на акции от "Българска Търговска банка"АД, Банка "Д. А. Буров и сие" АД и "Д. А. Буров и сие" СД, Първо Българско Застрахователно Дружество "България" АД, а чрез тях, опосредено - в Издателство "Мир"АД. По реда на посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, нормативни актове - Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия е установен фактът на национализацията на Издателство "Мир"АД". Видно от протокол от 15.6.1951 г., представен по делото, приет е и нарочния баланс на издателството, изготвен по реда на § 65 от Правилника за приложение на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, с което е изпълнено и изискването на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Имотите са били одържавени принудително, за тях бившите собственици, респективно техните наследници, не са получили обезщетение и реално възстановяване на собствеността не е възможно. Затова съдът е стигнал до правилният извод, че следва да им бъде признато правото на обезщетение за одържавеното при извършената национализация имущество на АД Издателство"Мир", за активното салдо по нарочния баланс на предприятието съставен към 23.11.1947 г. с компенсаторни записи. Мълчаливият отказ на областният управител на Област София обосновано е приет за незаконосъобразен индивидуален административен акт и като такъв е отменен. С оглед на изложеното, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,