Решение № 3960 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Алиева чрез адв.С. Маринова от АК-Търговище срещу Решение 98 от 25.07.2022 год. постановено по адм. д. 55 по описа на Административен съд Разград за 2022 год., с което е отхвърлен предявеният иск от Алиева срещу Административен съд Търговище, с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 559, 73 лева в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на решение 96/18.08.2021 год. по адм.д. 187/2021 год. по описа на съда, мораторна лихва в размер на 2 204, 58 лева, както и законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Също така настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на Административен съд Разград сумата от 233 лева дължими деловодни разноски и сумата от 100 лева на Административен съд Търговище представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал чл.12, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год., т.е. неавтономно, което е довело до неточно прилагане на правната норма на ПЕС, което се явява нарушение на ПЕС. С оглед на събраните по първоинстанционното дело доказателства към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица за Алиева са били изпълнени всички материални предпоставки по чл.12, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год. в това число и изискванията на чл.14, §1 и §2 от Регламент (ЕО) 987/2009 год. и е следвало по отношение на нея да бъдат приложени специалните правила на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год., а не общото правило на чл.11, т.3, б.А от Регламент (ЕО) 883/2004 год. Касаторът твърди, че издаването на удостоверение А1 по никакъв начин не се явява материална предпоставка за приложението на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год. Липсата на издаден документ или отказът да се издаде такъв при условие, че е налице хипотеза, в която издаването на такъв не се изисква, не е годно основание за постановяване на отказ за предоставяне на обезщетение за безработица. Прави се искане съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да реши делото по същество. Претендира сторените по делото разноски в размер на 870 лева, от които 70 лева държавна такса и 800 лева адвокатски хонорар. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява. В представено писмено становище се излагат доводи по съществото на спора и с е правят доказателствени искания. Ответникът по касация Административен съд Търговище в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Разград е отхвърлил предявения от Алиева иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ срещу Административен съд Търговище като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Този извод е направен въз основа на приетото за установено от фактическа страна, а именно: С решение 96/18.08.2021 год. постановено по адм.д. 187/2021 год. по описа на Административен съд Търговище е отхвърлена жалбата на М. Алиева срещу решение 1040-25-27/23.06.2021 год. на ръководителя на ТП на НОИ Търговище и потвърденото с него разпореждане 251-00-472-3/11.05.2021 год. издадено от началник отдел КПК, с което е разпореден на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 11, § 3 б "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено искане от 17.04.2019 год. Административният орган е приел, че в производството пред него във връзка с писмо от ТД на НАП София от 28.04.2021 год. компетентната институция ТП на НАП София е уведомила ТП на НОИ, че по отношение на М. Алиева има данни за подадено искане за издаване на удостоверение А1 съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 год., няма данни за издадени удостоверения А1, има данни за постановен отказ за издаване на удостоверение А1 с осигурител "БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД с [ЕИК]. Въз основа на постановения отказ за издаване на удостоверение А1 от компетентната ТД на НАП, за който няма данни по делото да е обжалван, административният орган е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 и за него следва да се прилага основното правило предвидено в чл. 11, § 3, буква а" от Регламент (ЕО) 883/2004, а именно - лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка на чиято територия осъществяват дейност като наети или самостоятелно заети лица в случая Република Франция. Изложени са и мотиви, че за Алиева не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в Република България включително и за фонд "Безработица" и същото няма право на парично обезщетение за безработица. За да приеме искът за неоснователен съдът е установил, че М. Алиева е наета от български работодател да осъществява трудова дейност на територията на друга държава-членка Франция, поради което възникналите отношения се регулират от Регламент (ЕО) 883/2004 год. и Регламент (ЕО) 987/2009 год. Съгласно правилата в регламентите следва да се прилага законодателството само на едната държава-членка като същото се определя по условията и реда предвиден в самите регламенти. Основното правило при определяне на приложимото право е визирано в чл. 11, т. 3, б. "а" от Регламент (ЕО) 883/2004 год., който сочи, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент 883/2004 год. Според цитираната норма "Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице". С разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) 987/2009 год. се уточнява, че за целите на член 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год. лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, "включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател. " Съгласно чл. 14, § 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 год. за целите за прилагането на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год. е дадено разяснение, че изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. За да се определи при необходимост дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери критериите, характеризиращи дейността на този работодател място, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници от една страна и договорите с клиенти от друга, оборот за типичен период от време във всяка от съответните държави-членки броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава. За прилагане на изключението уредено в чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 год., което предвижда командированите работници да останат подчинени на законодателството на изпращащата държава членка следва да им се издаде удостоверение А1 от съответната компетентна институция на тази държава. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 год., както и указанията дадени Препоръка А1 от 18 октомври 2017 год. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, в които изрично е посочено, че този документ установява презумпция, че притежателят е правилно свързан със системата за социална сигурност на държаватачленка, чиято институция го е издала. В Република България компетентната институция е съответната ТД на НАП, където е седалището на работодателя-осигурител като процедурата за издаването на удостоверение А1 е уредена в специалното производство по глава XII на ДОПК (чл. 88 и сл. от ДОПК). Във връзка с изложеното Административен съд Търговище е приел, че единствено от компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени кое законодателство в областта на социалната сигурност е приложимо респ. това на изпращащата държава или това на държава-членка, където командированото лице е упражнявало дейност. В настоящия случай компетентната на ТД на НАП е постановила отказ да издаде удостоверение А1 за жалбоподателката по повод сключения между нея и "БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД трудов договор, по силата на който тя е полагала труд на територията на друга държава-членка. При това положение и предвид цитираната по-горе нормативна уредба съдът е достигнал до извода, че при наличието на отказ за издаване на Удостоверение А1, от което да е установено, че М. Алиева е подчинена на социалноосигурителното законодателство на държава-членка, в която е установено предприятието, което е наело същата, то това прави българското осигурително законодателство неприложимо по отношение на същата, а това от своя страна изключва възникването на осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО и произтичащите от това осигуряване право на парични обезщетения, включително и на обезщетение за безработица. Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Материалните предпоставки, при които може да се ангажира отговорността съгласно практиката на СЕС при наличието, на които лицата имат право на обезщетение са три предпоставки 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено/очевидно и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението и мн. др.). Следователно за да се ангажира отговорността на ответника в тежест на ищцата е да докаже, че всички тези условия са кумулативно осъществени. С оглед на фактическите установявания първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице нарушение на правна норма на Съюза, което да се явява достатъчно съществено. Административен съд Търговище при разглеждане на спора по адм.д. 187/2021 год. правилно е приложил приложимите материално-правни норми на посочените по-горе регламенти като правилно ги е тълкувал съобразявайки се с решенията на СЕС. Компетентната институция в Република България, която се произнася относно приложимото право е съответната ТП на НАП. Същата съгласно нормата на чл.88, ал.2 от ДОПК единствена издава удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите. Именно в това производство се разрешава въпроса относно приложимото законодателство по отношение на трудовата дейност и произтичащите от нея права на ищцата. След като ТД на НАП София е постановила отказ за издаване на удостоверение А1, то за Алиева не може да се приеме, че е приложимо българското законодателство. С оглед на така установеното Административен съд Разград е отхвърлил иска на Алиева като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е отговорил точно на искането за съдебна защита като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Обсъдил е относимите към предмета на делото възражения и оспорвания като им е дал обоснован и правилен отговор, който се споделя от настоящия състав. При съобразяване на писмените доказателства, които са от значение за решаване на спора и след правилната им преценка първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са касационните оплаквания наведени в касационната жалба. По същество същите преповтарят доводите изложени от ищцата в исковата молба. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е отговорил подробно на всички значими за правилното решаване на делото доводи и възражения като им е дал подробно аргументиран отговор. В този смисъл съдът не е допуснал така релевираното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяната на обжалвания съдебен акт. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Като правилно се преценя решението, с което е отхвърлена исковата претенция на Алиева за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява наличието на кумулативните елементи за ангажиране отговорността на Административен съд Търговище за твърдените от ищцата нарушения на ПЕС. Съдът правилно е очертал предпоставките, които следва да са налице, за да се ангажира отговорността на държавата по този ред, като след съвкупната преценка на доказателствата и в съответствие с приложимата правна уредба е направил обосновани правни изводи. Така съдът в отговор съвсем логично е посочил, че единствената компетентна институция, която определя приложимото право е ТД на НАП, за което в ДОПК е предвидено специално производство-чл.88 и сл. Съгласно тази регламентация заинтересованото лице подава искане да компетентната ТД на НАП, към което прилага документите посочени в чл.89, ал.3 от ДОПК. Отказът да се издаде искания документ се съобщава на лицето в 7 дневен срок. Отказът за издаване на документ, както и решението за оттегляне на удостоверението по чл. 88, ал. 2 могат да се обжалват в 14 дневен срок от съобщаването им пред териториалния директор. Пред този орган може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Териториалният директор се произнася с решение в 7 дневен срок, като решението на директора, както и отказът да се издаде документ, подлежат на обжалване пред съда. Съгласно чл.97 от ДОПК решението на административния съд е окончателно. Видно от така разписаната процедура налице е ред, по който лицата подали заявление за издаване на удостоверение А1 и получили съответния отказ могат да защитят правата си, както при наличие на отказ, така и при наличие на решение за оттегляне на удостоверението от страна на ТД на НАП. Както вече бе посочено в производството по чл.88 от ДОПК и пред компетентния орган лицата могат да излагат всички свои възражения във връзка с постановяването на отказ да се издаде удостоверение А1. Спорът относно приложимото законодателство се разрешава в това производство, а не както се домогва да установи касационния жалбоподател инцидентно в производството по чл.2в от ЗОДОВ. В тази връзка правилно Административен съд Разград е постановил, че е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на постановения отказ да се издаде удостоверение А1, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. При положение, че не се установява да е налице първата от изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на Административен съд Търговище, а именно нарушена съюзна правна норма, която предоставя права на частноправни субекти правилно искът е отхвърлен като неоснователен. Оплакванията в касационната жалба представляват съображения по същество на спора и възражения, на които първоинстанционният съд е дал обосновани и верни отговори като е изложил подробни и убедителни мотиви. Те, както се посочи по - горе се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Ето защо при липсата на твърдените касационни основания за отмяна на решението то следва да остане в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъди М. Алиева да заплати на Административен съд Търговище разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение