Решение № 12441 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ангелов, с адрес в гр. Враца, чрез процесуален представител срещу решение 228/05.07.2023 г. по адм. дело 736/2022 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването по негова жалба срещу изричен отказ на администратора и обработващия лични данни "ЕОС МАТРИКС" ООД, гр. София, да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в писмо 02201/24.11.2022 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, уважаване на жалбата срещу отказа и присъждане на разноските по делото. Касаторът формулира и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпрос: "Следва ли от чл.6, пар.1, б"Е" във връзка с чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, че е допустимо национално законодателство, което предвижда безсрочно обработване на лични данни в регистър, които данни касаят икономически справки, набавяни при кредитиране, без да е изложена конкретна цел за обработване и без да се зачитат давностните срокове по националното право като краен срок за обработка на тези данни?" Ответникът по касационна жалба - "ЕОС МАТРИКС" ООД, гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуални представители, иска оставяне без уважение на искането за преюдициално запитване, оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и алтернативно по съществото на касационната жалба, ВАС взе предвид следното: АС, за да се произнесе по жалбата на Ангелов срещу отказ на администратора на лични данни "ЕОС МАТРИКС" ООД, обективиран в писмо 02201/24.11.2022 г. е приел за установено, че между А. Ангелов и "Юробанк България" АД е бил сключен договор за потребителски кредит от 27.08.2009 г. През 2011 г. е образувано изпълнително дело 196/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. Митев с взискател "Юробанк и ЕФ ДЖИ Фактор СА - клон България" и длъжници - жалбоподателя Ангелов и Н. Ангелова. Вземанията по потребителския кредит са цедирани на "ЕОС МАТРИКС" ООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., като дружеството е било конституирано по негова молба като взискател по делото. С постановление от 28.06.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнително дело 196/2011 г., като изпълнителният лист се намира в оригинал по изпълнителното дело. Ангелов е подал молба от 24.08.2022 г. до "ЕОС МАТРИКС" ООД, в която е посочено, че последното плащане по договора за кредит е направено от Ангелова през 2015 година, дружеството към настоящия момент притежава изпълнителен титул срещу Ангелов, продължава да подава информация за Ангелов към ЦКР към БНБ. Ангелов е направил възражение, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност, поискал е отписването им и преустановяване на подаване на информация към ЦКР на БНБ. В отговор от 16.09.2022 г. на л.22 -23 от делото дружеството е признало, че вземането е погасено по давност, тъй като е изтекла 5 - годишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД, но с изтичането й не се е погасило самото задължение, оставащо да съществува като естествено задължение, а само възможността на кредитора да търси по принудителен ред. В писмото се сочи, че за длъжника съществува възможност да изпълни доброволно, а за дружеството съществува задължение по чл.10 от Наредба 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР да предоставя ежемесечно информация за всички кредити до окончателното им погасяване и Ангелов е приканен към доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията с дружеството. На 26.10.2022 г. Ангелов е подал заявление по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година до "ЕОС МАТРИКС" ООД, с което е цитирал полученото становище на дружеството, признаващо че вземането е погасено по давност. Посочил е, че няма да заплати доброволно погасеното по давност задължение, оттеглил е всякакво съгласие за обработване на личните му данни, поискал е дружеството да престане да обработва личните му данни, да престане да ги подава в ЦКР, личните му данни да бъдат заличени както в системите на дружеството, така и в ЦКР. С оспореното в първоинстанционното производство писмо 02201/24.11.2022 г., подписано от длъжностното лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни "ЕОС МАТРИКС" ООД е потвърдено постъпването на заявлението по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Ангелов на 26.10.2022 г. С писмото е отказано изтриване на личните данни на Ангелов, тъй като обработването на личните му данни продължава да е необходимо за целите, за които те са били събрани, а именно за управление и събиране на вземането до неговото погасяване, поради което не е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 . Посочено е, че между страните е безспорно, че е погасена по давност възможността на кредитора да търси удовлетворяване на претенциите си по принудителен ред, но управлението на вземането включва и възможности за извънсъдебно събиране, което е легитимен интерес по смисъла на чл.6, ал.1, б."е" от Регламент (ЕС) 2016/679. Изложени са мотиви и по останалите основания от чл.17, б."б" - "е" включително и е прието, че липсват и тези основания за заличаване на личните данни. Посочено е че, дружеството обработва личните данни на Ангелов законосъобразно и в съответствие с принципите на чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително съответствие с принципа на точност на данните по чл.5, пар.1, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679. Спазването на последния принцип се изразява и в подаването, регулярно от "ЕОС МАТРИКС" ООД, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.4 от Наредба 22/16.07.2009 г. на БНБ на информация в ЦКР за Ангелов въз основа на чл.10 от същата Наредба. АС е изложил мотиви, че оспореният акт на администратор на лични данни е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, в производството по издаването му не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, с него правилно е приложено материалното право по изложените в акта съображения. Изложени са доводи, че правото на дружеството да обработва личните данни на Ангелов е възникнало с цесията на вземането и са повторени доводите за наличие на легитимен интерес от обработката на данните и след настъпване на погасителната давност предвид възможността извънсъдебно да бъде събрано вземането, което продължава да съществува като естествено задължение. Настоящият съдебен състав, намира че отправянето на преюдициално запитване в конкретния казус не е необходимо за решаването му, тъй като разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 са с приоритет пред националните и са пряко приложими, като предвид фактите по делото може да се направи обоснован извод дали е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679, с която са свързани основната част от наведените касационни основания. Предвид изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено до СЕС без уважение и съдът да се произнесе по съществото на касационната жалба. Решението е неправилно - необосновано и материално - правно незаконосъобразно. Необоснован е изводът, че в конкретния случай дружеството - администратор на лични данни разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност, длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и същото вече не е скрепено с държавна принуда, като е прекратено и изпълнителното производство. Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случая обаче, Ангелов в заявлението си от 26.10.2022 г. освен, че отново се е позовал на погасителната давност, изрично е заявил, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1, буква"е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни. Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора "ЕОС МАТРИКС" ООД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за Ангелов в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на Ангелов спрямо "ЕОС МАТРИКС" ООД, произтичащи от процесната цесия. Поисканото заличаване на личните данни на Ангелов от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР. Като е приел обратното АС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отменя отказа на администратора на лични данни и му се връща преписката със задължителни указания по приложението на материалното право в мотивите на настоящето решение. На касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 670 лева - 70 лева заплатена държавна такса за касационната инстанция, 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, платими от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение