Решение № 3871 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2013 г.

Решение № 3871 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ИДМПОС" при община Петрич срещу решение № 1769 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 591/2012 г. на Административен съд - Благоевград, като са изложени доводи за неговата неправилност и необоснованост. От ответника по касационната жалба Владимир Илиев Арменов чрез адв. Славянка Тимова е постъпило писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 1769 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 591/2012 г. на Административен съд - Благоевград е отменен като незаконосъобразен акт за установяване на задължение по декларация № А-161 от 17.02.2012 г., издаден от Соня Методиева Ценева - гл. инспектор в сектор МТД при Общинска администрация - гр. Петрич, потвърден с Решение № 1/18.04.2012 г. на Директора на Дирекция ИДМПОС при Община Петрич, в частта, с която са установени задължения за Владимир Илиев Арменов за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. в размер на 383,00 лв. и лихвите за просрочие в размер на 43,85 лв. за периода от 01.04.2009 г. до 17.02.2012 г. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че с оспорения акт за установяване на задължение по декларации на Владимир Илиев Арменов е определен общ размер от 383,00 лв. на такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., за имоти с административен адрес с. Кулата и с. Долно Спанчево и лихва ТБО в размер на 43,85 лв. за периода от 01.04.2009 г. до 17.02.2012 г., като е счел, че не е конкретизиран размера на таксата за всеки един от имотите, както и за всяка една от годините, както и каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ е определена таксата съобразно изискванията на чл. 62 от същия закон. От съда е възприето възражението на оспорващия акта за немотивираността му, както и за липсата на фактически основания за издаването му. С мотиви в тази посока оспореният административен акт е отменен с обжалваното пред настоящата инстанция решение. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. Видно от приложената пред първоинстанционния съд по административна преписка от страна на административния орган компютърна разпечатка по партидата на задълженото лице /лист 61 по делото/ се установява разбивка на ДНИ и ТБО, което съпоставено със съдържащите се в решението на горестоящия административен орган промили за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ, води до установяване по безспорен начин размера на задълженията по години на задълженото лице. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви, относно анализирането на всички представени към административната преписка доказателства във връзка с довода в жалбата до първоинстанционния съд за незаконосъобразност на размера на определеното задължение. Размерът е установим от наличните доказателства, а в случай, че съдът прецени, че това следва да стане с ползването на специални знания на експерт е следвало да назначи експертиза. Неоснователно е възражението на жалбата, възприето от съда за липсата на правно основание за определяне на задължението, а по отношение възражението за размера са относими гореизложените мотиви. По изложените съображения, Върховния административен съд в настоящия състав приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на относимите към спора данни, съдържащи се в оспорения административен акт, както и данните, съдържащи се към представените в преписката писмени доказателства, което налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от съда. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд, като съд по същество следва да установи законосъобразността на размера на установените с акта ТБО за процесния период, включително с назначаване на експертиза. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение