Решение № 2064 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2008 г.

Решение № 2064 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационната жалба на областен управител на област Русе против решение № 406 от 3.12.2007 г., постановено по административно дело № 104 по описа за 2000 г. на Окръжен съд - Русе. Навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК и моли за обезсилването му, респ. неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба - Рада Николова Баева, Людмила Евдокиева Баева, Димитър Боянов Баев, Боян Борисов Бечев, Виолета Борисова Бечева, Живка Борисова Бечева, Маргарита Иванова Баева, Калоян Боянов Баев, Екатерина Тодорова Първанова, Анка Тодорова Баева, Мария Христова Жечева, Малена Любомирова Стефанова, чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба като неоснователна и молят решението. "Изкуство - Д. В" ЕООД - гр. Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на съдебното решение и за неправилност на същото в частта, с която е определен начина на обезщетяване, поради нарушение на материалния закон. Предлага отмяната му и определяне на обезщетение съгласно § 11 от Закона за приватизацията и след приватизационния контрол. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Окръжен съд - Русе е било образувано по жалбата на наследниците на Боян Христов Баев, Любомир Христов Баев и Тодор Христов Баев, бивши акционери в АД "Съединени фирми" гр. Русе, против решение № 1182 от 12.03.1999 г. на областен управител на област Русе, с което им е отказано обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ за отчужден по реда на ЗНЧИМП имот, бивша собственост на акционерното дружество, по АДС № 818/28.12.1950 г. - 7 бр. сгради, застроени на площ от 1169.4 кв. м. в дворно място от 8712 кв. м. С решението си Окръжен съд - Русе е отменил отказа на областния управител на област Русе да обезщети правоимащите наследници, като им е признал правото на обезщетяване за одържавения по реда на ЗНЧИМП имот чрез съсобственост върху терен от 25 600 кв. м. - парцел на "Изкуство - Д. В." ЕООД гр. Русе по регулационния план на западна промишлена зона гр. Русе, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради противоречие с материалния закон досежно определения от съда начин на обезщетяване. След събиране на писмени доказателства и приемане на заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е установил следната фактическа обстановка, релевантна за решаване на правния спор: Жалбоподателите пред първоинстанционния съд са наследници по закон на бившите собственици на Акционерно дружество "Съединени фирми" гр. Русе, от които по реда на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия е отчужден имот, находящ се в гр. Русе, ул. "Ломски отдел " № 3, състоящ се от 7 бр. сгради, застроени на площ от 1169.4 кв. м. в дворно място от 8712 кв. м. След отчуждаването му за имота е бил съставен акт за държавна собственост № 818/28.12.1950 г. Към 25.02.1992 г. - датата на влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, имотът е бил включен в активите на търговско дружество - "Изкуство - Д. В." ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е Община Русе. Със заповед № 187/29.01.1993 г. кметът на община Русе е отписал от актовите книги за държавна и общинска собственост имота по АДС № 818/28.12.1950 г. Впоследствие наследниците са провели успешно ревандикационно производство против "Изкуство - Д. В." ЕООД за част от сградите от АДС № 818/28.12.1950 г., които съществуват реално и понастоящем във вида, в който са били отчуждени. Със заявление от 21.10.1998 г. до областния управител, подадено на по реда на чл. 2 ЗОСОИ, наследниците на бившите собственици са поискали обезщетение по чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ чрез признаване право собственост върху незаконно построените в имота сгради и тези, построени след 25.02.1992 г. В решението си Окръжен съд - Русе е направил извод, че жалбоподателите са правоимащи по смисъла на ЗОСОИ, като правото им на обезщетение произтича от невъзможността за реално връщане на имота, отчужден по реда на ЗНЧИМП. Изследвал е възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗОСОИ и обосновано е приел, че обезщетението не може да бъде извършено по реда на тези правни норми, а следва да се уважи чрез прилагане на обезщетителен способ по чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ чрез съсобственост върху терена в конфигурация на съществуващия урегулиран поземлен имот, отреден по плана за имота на "Изкуство - Д. В. " ЕООД. Възражението за недопустимост на постановеното решение, поради това, че съдът е обезщетил наследниците и приложил обезщетителен способ, непоискан от правоимащите, е неоснователно. Задължението на съда, след отмяна на отказа на административния орган да удовлетвори искането за реално възстановяване на имота или за признаване правото на обезщетение или избрания начин за това и да реши претенцията по същество, произтича от разпоредбата на чл. 6, ал. 6, предложение последно от ЗОСОИ. Същото задължение има и компетентния административен орган. В рамките на правомощията си решаващият съд е длъжен да изследва всички, предвидени в закона способи на обезщетяване, в случай, че не може да удовлетвори претенцията за реално връщане на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 5 и 6 от ЗОСОИ, след като потестативното материално право е упражнено в законовия срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. В този случай следва да се приложи този способ, чийто фактически състав съответства на установените по делото факти, след като обосновано и правилно е прието, че претенцията за реално връщане е неоснователна. Ето защо, решавайки спора по същество, признавайки правото на наследниците на бившите собственици на АД "Съединени фирми" гр. Русе, на обезщетение, съдът се е произнесъл допустимо, но избраният от него способ на обезщетение е в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ. Посоченият способ - съсобственост, е възможен единствено, когато имотът, върху който се признава такава е в патримониума на държавата или общините. Както без възражения е прието по делото, теренът от 25 600 кв. м., за който по действащия план за регулация и застрояване на гр. Русе е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот (чиято идентификация не е установена по делото) и е записан в плана на името на "Изкуство - Д. В. "ЕООД, е включен в активите на това търговско дружество. Въпреки, че принципал - едноличен собственик на капитала му е община Русе, процесният терен не е собственост на общината. Имотите, включени в активите на дружеството не са общинска собственост, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество - чл. 2, ал. 2 от Закона за общинската собственост - те са собственост на самото дружество, което като юридическо лице е самостоятелен правен субект. Обстоятелството, че процесният имот, върху който е признато право на съсобственост, не е общинска собственост, изключва прилагане на обезщетителен способ по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Неправилното прилагане на материалния закон налага отмяна на решението в тази му част при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, след което спорът относно обезщетителния способ следва да се реши по същество. По делото липсват данни дружество "Изкуство - Д. В." ЕООД да се намира в процедура по приватизация, което изключва приложението на разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗПСК. В конкретния случай, при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 4, от ЗОСОИ, единственият възможен способ за обезщетение по заявлението от 21.10.1998 г. за отчужденото дворно място от 8712 кв. м. като част от отчуждения имот по АДС № 818/28.12.1950 г., е чрез компенсаторни записи. В този смисъл следва да се признае правото на обезщетение по подаденото заявление от 21.10.1998 г. от наследниците на бившите собственици на АД "Съединени фирми" гр. Русе. Водим от изложеното Върхове административен съд, трето отделение