Решение № 15783 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2013 г.

Решение № 15783 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара загора, против решение № 83 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 152 по описа за 2013 г. на Административен съд - Стара Загора, с което са отменени решение № 44 от 29.03.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и разпореждане № Д-23-999-14-00045671 от 07.03.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 4 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Мария Петрова Станева и Катя Петрова Дичева, и двете от гр. Казанлък, обл. Стара загора, в качеството им на правоприемници на починалия ответник Петър Димитров Станев, са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Стара загора е решение № 44 от 29.03.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № Д-23-999-14-00045671 от 07.03.2013 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на основание чл. 40, ал. 4 от КСО, с което е спряно административното производство за изплащане на парично обезщетение по представения от Петър Димитров Станев болничен лист № 3124672, серия А-2012 г., издаден от ЛКК по онкология и хематология при МБАЛ "Токуда" АД, гр. София. Посочено е, че с жалба до ТЕЛК изх. № ЕР-199/06.03.2013 г. Директорът на ТП на НОИ - Стара загора на основание чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето е обжалвал болничния лист с твърдение за издаването му в нарушение на чл. 6, ал. 5 от НМЕ - повече от 360 дни болнични листове в годината на боледуване и две предходни години. Решението на Административен съд - Стара загора, с което оспорените актове са отменени, е постановено при неправилно прилагане на чл. 40, ал. 4 от КСО. След като е установил формално съответствие на оспорения акт със закона, съдът необосновано е приел за неудовлетворени изискванията за законосъобразност, "защото съгласно приложимите към фактите разпоредби се съдържат в Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетенията от държавното обществено осигуряване". Необоснован е и изводът за "противоречие между фактите и разпореденото въз основа на тях спиране на изплащането на обезщетение въз основа на право, което не е признато изначално". Въпреки обвързаната компетентност, която органите на ДОО упражняват по чл. 40, ал. 4 от КСО, приложената мярка е и непропорционална на интереса за животоспасяващо лечение на осигуреното лице (починало след постановяване на съдебното решение на 06.06.2013 г.). Съдът също така неправилно е приел, че нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО визира случаите, в които процедурата по Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетенията е приключила с положителен акт за осигуреното лице, като е започнало и получаването на обезщетението. Съгласно чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, при наличието на една от двете алтернативно предвидени предпоставки: актовете на медицинската експертиза са обжалвани; представени са доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В разглеждания случай административният орган е установил външно несъответствие на издадения от ЛКК болничен лист с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която изисква в случаите, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът да се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Поради това Директорът на ТП на НОИ - Стара загора е подал жалба против издадения от ЛКК болничен лист до ТЕЛК с изх. № ЕР-199/06.03.2013 г. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Подадената жалба и изложените от осигурителния орган възражения обективират наличието на обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение. Спорът за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на същия лист парично обезщетение за временна неработоспособност. Основанието за спирането на производството по изплащане на паричното обезщетение - обжалване на акта на медицинската експертиза - имплицира и срока на спиране: до приключване на производството по обжалване. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,