Решение № 13269 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2025 г.
ВАСШесто отделение19.12.2025 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1503 от 12.05.2025г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело 92/2025г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание, при спазване указанията, дадени в мотивите към настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, представлявана от председателя, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 1503/12.05.2025г. на Административен съд- Велико Търново по адм. Дело 92/2025г. С него се обявява нищожността на Решение РС-336-24-145/02.12.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта, с която се установява конфликт на интереси по отношение на Г. Д. И. чрез издаване на Заповеди 143/03.01.2023г., Заповед 8/15.09.2023г. и 136/13.12.2022г. в качеството й на директор на Детска градина "Радост" гр. Лясковец, отнетите са суми в полза на общината и е наложена глоба за всяко нарушение. Със същото решение е отменено Решение РС-336-24-145/02.12.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Г. Д. И. за това, че в качеството й на директор на Детска градина "Радост" гр. Лясковец е издала Заповед 33/12.10.2023г., наложената глоба и отнета сума в полза община Лясковец. Съдът е приел, че в тази част установеното от фактическа страна не съставлява конфликт на интереси. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Възраженията са срещу мотивите на съда, приел, че КПК не е компетентен орган да установи конфликт на интереси и да наложи санкции на Г. Д. за извършени нарушения от нея преди 06.10.2023г., датата на влизане в сила на Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/. Поддържа, че сигналът е постъпил на 22.04.2024г. и компетентен орган е КПК да образувана производство в предвидените срокове. Поддържа, че съгласно § 2, ал. 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ/отм./ в качеството на директор на ДГ Радост гр. Лясковец лицето е заемало длъжност, за която са били приложими забраните и ограниченията по Глава Осма, Раздел Втори от ЗПКОНПИ/отм./ Съгласно разпоредбата на §2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/отм./ и до влизане в сила на ЗПК, считано от 06.10.2023г. компетентен да се произнесе относно наличието на или липсата на конфликт на интереси е органът по назначаването. Твърди, че след влизане в сила на ЗПК Г. И. попада в обхвата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, и според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 т. 6 от ЗПК, КПК е компетентен орган да установи конфликт на интереси, включително и за нарушения извършени преди 6.10.2023г. Наред с това поддържа, че решението е неправилно в частта, относно заповед 33/12.10.2023г. по съображенията, че съдът не отчел йерархическата зависимост между Г. И. в качеството й на директор и овластеното лице, което е извършило конкретни действия по отношение на свързано с директора лице. Ответникът, Г. Д. И., чрез процесуален представител, адвокат Н. Николов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: С решение РС-336-24-145 от 02.12.2024г. Комисията за противодействие на комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Г. И. в качеството й на директор на детска градина Радост гр. Лясковец. Действията по отношение на които е установен конфликт на интереси са Заповед 143/03.01.2023г., 8/15.09.2023г., Заповед 136/13.12.2022г. и Заповед 33/12.10.2023г. в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Заповедите са със съдържание както следва: Нареждам на Н. М. А. на длъжност старши учител да предприеме действия по издаване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение с П. Д. И." дъщеря на Г. И., също така, "да предприеме действия по издаване на заповед за сключване на допълнително споразумение с П. Д. И. за назначаване на длъжност учител в детска градина, като контрол на заповедта ще изпълнявам лично - Заповед 143 от 03.01.2023г., Нареждам да се изплатят еднократни допълнителни трудови възнаграждения в края на календарната 2022г. на всички работници и служители в трудово правоотношение към 01.12.2022г. в размер както следва: включително и П. Д. И. -1000лева", като е записано, че "контрол по заповедта ще изпълнявам лично -Заповед 136/13.12.2022г., Упълномощавам Н. М. А. старши учител в ДГ Радост да извърши оценка на постигнатите резултати от труда на П. Д. И.-учител за учебната 2022г/2023г. и попълни Индивидуална оценъчна карта, контрол по изпълнение на заповедта ще изпълнявам лично - Заповед 8/15-09.2023г., Да се изплатят средства за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическите специалисти и т.н. на база брой точки, получени по индивидуална оценъчна карта както следва: вкл. и П. Д. И. - 75 точки, контрол по заповедта ще изпълнявам лично -Заповед 33/12.10.2023г. В мотивите към решението на КПК се посочва , че са извършени действия преди 6.10.2023г. и след 6.10.2023г. като производството е образувано при действието на ЗПК, който определя компетентност на КПК. Посочено е, че в качеството си на директора на Детска градина Радост гр. Лясковец, Г. Д. И. е ръководител на бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси, което я прави лице, заемало публична длъжност по §2, ал. 1 ,т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/отм./ - л 299 от делото. В този случай за нея са били налице и са важали всички забрани и ограничени по глава Осма, раздел Втори от ЗПКОНПИ/отм./ По силата ЗПК, ръководителите на бюджетните организации по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси попадат след лицата по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, респективно към настоящия момент и на основание чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗПК във връзка с чл. 89, ал. 1 и чл. 91 от действащия ЗПК, материалната компетентност да се произнесе в случая е на КПК. При съображения за наличие на материалните предпоставки в хипотезата на конфликт на интереси е прието наличието на такъв по всички цитирани заповеди, поради което е наложено съответно наказание и отнето имущество. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението, като е приел жалбата за изцяло основателна. По отношение на заповедите, издадени преди 6.10.2023г. приел, че КПК има компетентност да установява конфликт на интереси и за действия, извършени преди, 6.10.2023г., която компетентност се извлича от разпоредбата на § 5 , ал. 1 от ПЗР на ЗПК, но само по отношение на лица, заемали висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ/отм./, които е можело да бъдат проверявани от КПКОНПИ, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ/отм./. За периода до 6.10.2023г. жалбоподателката не е между лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ/отм./, а същата е лице по §2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Спрямо тези лица се прилагат разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета от ЗПКОНПИ, но спрямо тези лица компетентен да установи конфликт на интереси и да наложи съответните санкции е органът по избора или назначаването, а не КПКОНПИ, понастоящем КПК. По отношение на тези лица и към настоящия момент е действаща Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, която се прилага за лица извън лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПК. При изложените съображения съдът е извел правен извод, че КПК не е имала материална компетентност да установи конфликт на интереси по отношение на издадените от жалбоподателката заповеди: 143/03.01.2023г., Заповед 8/15.09.2023г. и Заповед 136/13.12.2022г. и произтичащите от това последици. Липсата на компетентност е основание за обявяване нищожността на акта, поради което обявил нищожността на решението в тази част. Решението в тази част съдът намира за необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, последните се извличат от съдържанието на жалбата-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящия състав изоставя принципното си разбиране, изложено в решение 5954 от 04.06.2025г. по адм. дело 1684/2025г. по описа на ВАС в смисъл, че материалните разпоредби, свързани с уредбата на конфликта на интереси и санкциите, заложени в КПК са неприложими по отношение на юридическите факти и действия, възникнали и осъществени преди влизане в сила на ЗПК -06.10.2023г. Такова впечатление се създава от законодателната практика, употребена в случая, да се отменят норми от ЗПКОНПИ, като от същия момент се създават нови материални разпоредби в ЗПК, уреждащи същия фактически състав. Видно от ПЗР на ЗПК в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в § 3, т. 28 е посочено, че в глава осма чл. 52-81 се отменят, като чл. 52 63 съдържат определение на конфликта на интереси, частен интерес, облага и забраните във връзка със службата, която заема лицето. В ЗПК се създават чл. 70-80 с идентично съдържание, със съдържанието в отменените чл. 52-63 от ЗПКОНПИ. Или, фактическия състав на конфликта на интереси има материална уредба, която продължава непрекъснато във времето преди и след дата 06.10.2023г., поради което следва да се приеме, че КПК е компетентния орган да установява конфликт на интереси и за действия преди 06.10.2023г. Такъв извод е направил и съдът в мотивите към обжалваното решение на основание § 5 от ПЗР на ЗПК. Такъв извод следва на общо основание, според настоящия състав и от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 т. 6 от ЗПК, която гласи, че Комисията установява конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Съдът е приел, че в случая е от значение обстоятелството, че Г. И. не е между лицата по чл. 6, ал. 1 ЗПКОНПИ/отм./, а същата е лице по §2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/отм./, като по отношение на тези лица се прилага глава пета, осма и петнадесета, но спрямо тези лица компетентен да установи конфликт на интереси е органа по избора или назначаването, но не и КПКОНПИ, сега КПК. След отмяната на § 2 от ЗПКОНПИ в сила от 6.10.2023г. остава в сила Наредбата за организация и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси в чл. 26 от която, не са посочени КПКОНПИ и КПК. Така изложените мотиви не се споделят от настоящата инстанция по следните причини: В разпоредбата на чл. 6 ал. 1/отм./ от ЗПКОНПИ са посочени лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон. В отменения §2 от ЗПКОНПИ са посочени лица, за които също се прилагат разпоредбите на глави, пета осма и петнадесета от ЗПКОНПИ/отм./, които не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1 и е посочен е различен ред за подаване на декларации пред органа по избора или назначаването на такива лица, както и различен, специален ред по §2 ал. 6 /отм./ ЗПКОНПИ за подаване на декларации, проверката им и установяване на конфликт на интереси, включително и на лица, заемащи висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 /отм./. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПК посочва кои са лицата, заемащи публични длъжности, и в § 2 от ДР на ЗПК също са посочени лица за които са приложими глави пета, осма и единадесета от ЗПК, като също има лица, заемащи публични длъжности за които се прилага друг ред за подаване и проверка на декларации и органи за установяване на конфликт на интереси. Също така са посочени лица, за които се прилага друг ред и органи за проверка и установяване на конфликт на интереси. Предвид изложеното, от значение в настоящето производство да се установи Г. Д. И. в качеството на директор на Детска градина Радост гр. Лясковец какво лице е според разпоредбите на чл. 6/отм./ от ЗПКОНПИ, § 2 /отм./ от ЗПКОНПИ по чл. 6 от ЗПК и по § 2 от ПЗР на ЗПК. Установяването на това качество е от значение за правилното решаване на спора, което обстоятелство не е установено по делото. Съдът е приел, длъжностното качество на Г. Д. И. преди и след 6.10.2023г. без да има мотиви на какви фактически и правни основания е направен извод, че е лице по §2 /отм./ от ЗПКОНПИ и по чл. 6, ал. 1 т. 50 от ЗПК, не е коментирал и мотивите на КПК в тази връзка. От значение е длъжността, която заема И., каква структурна единица представлява, в каква връзка е с други организации и структури, как се финансира, с какъв бюджет е и какъв разпоредител е, след което се приложи квалификацията, лице, заемащо висша публична длъжност, съответно публична длъжност. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, изцяло, и в частта, с която е отменено Решението на КПК по отношение на заповед 33/12.10.2023г. От съществено значение е поведението на Г. И. за установяване на предпоставките на конфликт на интереси при издаването и на тази заповед, квалифицирано във връзка с цялостното й поведение по издаване на предходните заповеди. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд