Решение № 8427 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Зеда тур АД срещу решение 1122/17.10.2022 г., постановено по адм.д. 409/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу акт за установяване на задължения по декларация МДТ-1228/06.10.2021 г., издаден от главен експерт Местни данъци и такси в община Несебър. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна главен експерт в отдел Местни данъци и такси в община Несебър не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установено е, че с подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 27 октомври 2020 г., Зеда тур АД декларира собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, представляващ хотел Морска звезда. На дружеството е открита партида с партиден номер 1303408530003, на база на посочените данни в декларацията за характеристиките на имота е изчислена данъчната му оценка съгласно приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. Същата е послужила и като основа за изчисляване на задължението и за такса битови отпадъци съгласно промилите, посочени в решенията на общински съвет Несебър за определяне на размера на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. При извършена проверка е установено, че за периода 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. по партидата на търговското дружество не е внесена дължимата сума за данък за недвижимите имоти. На база на посочените данни в декларацията за характеристиките на имота е декларирана отчетна стойност в размер на 207 486 лева и е определена данъчната оценка по приложение 2 от Закона за местните данъци и такси за всеки от периодите. Механизмът, по който са определени задълженията за данък върху недвижимите имоти е представен в таблица, на стр. 2, стр. 3, стр. 4 и стр. 5 от административния акт. Общо за процесните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени задължения в размер на 14 549, 18 лв. главница и 4398, 47 лв. лихви за просрочие. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че в акта за установяване на задължение по декларация е посочена основата за облагане и ставката в промили, като същите според първоинстанционния съд са нормативно определени с приложенията към Закона за местните данъци и такси. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че отчетната стойност на недвижимия имот е посочена в подадената от дружеството декларация и е в размер на 207 486 лв. Приел е, че подробни мотиви относно начина на определяне на задълженията на търговското дружество за данък върху недвижимите имоти за процесните години относно основата за облагане, начина на определяне на данъчната основа на имота и начина на формирането й, ставката в промили за изчисляване на данъка и размера на отделните коефициенти, се съдържат в представената в хода на съдебното производство обяснителна записка от административния орган, изготвена след издаването на административния акт. Първоинстанционният съд е приел, че като краен резултат размерът на данъчната оценка е определен правилно от административния орган. Решението е неправилно. Правилно е установено от първоинстанционния съд обстоятелството, че на 27 октомври 2020 г. Зеда тур АД е подало декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с която е декларирало правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, представляващ хотел Морска звезда. Дружеството е декларирало отчетна стойност в размер на 208 486 лв. Спорът между страните правилно е определен от първоинстанционния съд и същият е относно определянето на дължимия данък, като по същество предмет на оспорване е начина на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот, а именно дали същата е определена в съответствие с приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. Предметът на спора е с оглед на обстоятелството, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно чл. 21 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Съгласно чл. 22, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 23 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или негов представител. Обяснителната записка относно начина, по който е изчислена данъчната оценка за определяне на данък върху недвижимите имоти на дружеството е представена в производството пред първоинстанционния съд, като същата е била изготвена след издаването на административния акт. Същата описва механизма, по който е изчислена данъчната оценка за съответните периоди. Несъмнено е обстоятелството, че данъкът върху недвижимите имоти се определя при съобразяване на данъчната оценка. Данъчната оценка се определя съгласно приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. В процесния случай спорът между страните е именно по отношение спазването на приложение 2 при определяне на данъчната оценка на недвижимия имот на търговското дружество. Съгласно чл. 4 от приложение 2 данъчната оценка на сгради се определя въз основа на на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площ по посочена формула. Съгласно чл. 5 от приложението, базисната данъчна стойност се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, като конструкциите на сградите са посочени в таблица 1. Член 6 регламентира определянето на коефициента за местоположение, чл. 7 регламентира определянето на коефициента за инфраструктура, член 8 коефициента за индивидуални характеристики, чл. 9 коефициента за височина, член 10 коефициентът за овехтяване. В процесния случай, от акта за установяване на задължение по декларация не може да се установи обстоятелството дали данъчната оценка действително е определена при съобразяване на изискванията на приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. За всяка от процесните години е посочена данъчна оценка в определен размер без да е съобразено обстоятелството че същата следва да бъде определена при съобразяване на изискванията на приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. Така направените изводи не могат да бъдат отречени от представената в хода на производството пред първоинстанционния съд обяснителна записка, доколкото същата е изготвена извън производството по издаване на административния акт и след неговото приключване. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно, следва да се отмени акта за установяване на задължение по декларация, на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, преписката следва да се върне на компетентния служител от общинската администрация на община Несебър за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. 2020 г., по отношение на недвижим имот, собственост на Зеда тур АД, находящ се в гр. Несебър, представляващ хотел Морска звезда, в съответствие с приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски, без да е посочен техния размер и доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение