Решение № 3976 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15071/2012 г.

Решение № 3976 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15071/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално подпомагане" /РУСО/ гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт Ирена Червенковска, против решение № 636/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 801/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменено решение № 42/22.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Трифонка Василева Христова от гр. Плевен, оспорва жалбата в писмено възражение и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отменено решение № 42/22.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1/02.07.2012 г. на ръководителя "ПО", делото е върнато като преписка на ръководител "ПО" за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно социалната пенсия за инвалидност на Трифонка Христова е отпусната от датата на подаване на заявлението - 11.05.2012 г., вместо от датата на възникване на правото, която е датата на инвалидизирането, съгласно експертно решение /ЕР/ № 0784/заседание № 061/26.03.2012 г. на ТЕЛК - гр. Плевен - 16.06.2010 г. В тази връзка съдът е посочил, че това експертно решение е връчено на освидетелстваното лице на 26.03.2012 г., но в него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което на основание чл. 140, ал. 1 АПК същото може да се обжалва в двумесечен срок, т. е. срокът за обжалване би изтекъл на 27.05.2012 г. Заявлението за отпускане на пенсията е подадено на 11.05.2012 г., поради което според съда е спазен едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, както и шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО, който в тази специфична хипотеза започва да тече от датата на влизане в сила на експертното решение, затова пенсията е следвало да бъде отпусната от датата на инвалидизирането. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Трифонка Василева Христова е подала заявление с вх. № МП-15272/11.05.2012 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, към което е приложила експертно решение № 0784/заседание № 061/26.03.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания - III състав при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" - гр. Плевен, с което й е определена 74% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизирането 16.06.2010 г. Безспорно е също, че това ЕР на ТЕЛК е връчено на освидетелстваното лице на 26.03.2012 г., което е удостоверено с подписа на лицето върху самото решение, а в същия смисъл е и изричното изявление на пълномощника на лицето, направено в съдебното заседание пред първата инстанция. С разпореждане № 1 /прот. 01102/ 06.06.2012 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Плевен на Трифонка Христова е отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90, ал. 1 КСО, с начална дата 21.06.2010 г. Това разпореждане е отменено относно началната дата на отпускането на пенсията с разпореждане № 1/прот. 01116/02.07.2012 г., като за начална дата е определена датата на подаване на заявлението - 11.05.2012 г. При обжалването по административен ред разпореждането от 02.07.2012 г. е потвърдено с решението на директора на РУСО гр. Плевен, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Спорът пред съда е свързан с отговора на въпроса от коя дата в случая следва да бъде отпусната социалната пенсия за инвалидност. Първоинстанционният съд е дал отговор на този въпрос като се е обосновал с неправилния фактически извод, че при връчване на ЕР на ТЕЛК не са дадени указания на освидетелстваното лице относно начина и срока за обжалване. От съдържанието на ЕР № 0784/заседание № 061/26.03.2012 г. на ТЕЛК е видно, че на стр. втора, накрая, е изписано указание, че решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК в РКМЕ. Вярно е, че този текст е изписан накрая на бланката на решението и със значително по-дребен шрифт от останалия текст на решението, но въпреки това указанието съществува и е достигнало до знанието на освидетелстваното лице, заедно с връчването на акта. Следователно, не е налице основание за приложение на чл. 140, ал. 1 АПК. След като е безспорно, че ЕР на ТЕЛК е връчено на 26.03.2012 г., то срокът за обжалването му от освидетелстваното лице е изтекъл на 09.04.2012 г., който е присъствен ден. В разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО, е предвидено, че пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/. Следователно, разпоредбата определя като начало на едномесечния срок влизането на ЕР на ТЕЛК в сила, а не изтичането на срока за обжалването му от освидетелстваното лице. Тези дати могат и да съвпадат, но е възможно и да се разминават, тъй като освен освидетелстваното лице ЕР може да бъде обжалвано и от други лица, посочени в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето. В конкретния случай по делото не е изяснен въпроса кога ЕР № 0784/заседание № 061/26.03.2012 г. на ТЕЛК е влязло в сила, което е спорно предвид обстоятелството, че в преписката по делото се намират заверени копия от два екземпляра на това ЕР, като в единия /този на л. 3 от първоинстанционното дело/ е направена съответна заверка от Районната здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Плевен, че ЕР е влязло в сила на 11.05.2012 г., а в другия /този на л. 12 от първоинстанционното дело/ е отбелязано, че ЕР е влязло в сила на 09.04.2012 г. Съдът е следвало да изследва причината за това разминаване, след като и двете заверки са направени от РЗИ - Плевен и да установи коя е действителната дата на влизане в сила на експертното решение. В тази връзка съдът е следвало да провери дали и кога е постановено решение на медицинската комисия по чл. 98, ал. 5, вр. ал. 4 КСО, което е следвало да бъде постановено в 14-дневен срок от получаването от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертното решение по чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, респективно - кога е изтекъл срока за обжалване на ЕР от председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ по реда на чл. 98, ал. 6 КСО. Наред с това, в конкретния случай съдът е следвало да обсъди възражението на Трифонка Христова за това, че заверени екземпляри от ЕР на ТЕЛК гр. Плевен са издавани след 40 дни от връчване на решението. В тази връзка страната е представила пред настоящата инстанция писмо с изх. 3216/06.12.2012 г., адресирано до нея и подписано за директор на Регионална здравна инспекция - Плевен, от чието съдържание се установява, че през периода м. януари - м. септември 2012 г. в РКМЕ - Плевен действително е била поставена указателна табела за обжалване и заверка на експертните решение със срок 30 дни. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като решаващият извод на съда за продължителността на срока за обжалване за ЕР на ТЕЛК е необоснован, като е направен въз основа на игнориране на част от съдържанието на това ЕР, в която се съдържа указание за обжалването му. Наред с това решението е постановено при съществено процесуално нарушение, което препятства преценката относно спазването на материалния закон, тъй като по делото не е изяснен въпроса кога ЕР на ТЕЛК е влязло в сила, което е от съществено значение за отговора на въпроса кога започва да тече и съответно кога изтича едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, за да се прецени дали социалната пенсия за инвалидност следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, респективно - посочената в това решение дата на инвалидизирането, или от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията. Поради това решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени по горе в настоящите мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, върховният административен съд, шесто отделение